Гуарана
ЖИВЕЙ ЗЕЛЕНО Здраве Гуарана: Екзотичният плод, който осигурява повече и по-дълготрайна енергия от кафето

Гуарана: Екзотичният плод, който осигурява повече и по-дълготрайна енергия от кафето



Гуарана

За десетки милиони хора по света денят не започва истински преди първата глътка кафе. Открит в Йемен през XV век и по-късно пренесен в Южна Америка, този плод завладява цялата планета.

Днес той е не просто удоволствие или приятен сутрешен ритуал, а за мнозина се е превърнал в ежедневна необходимост.

Начинът, по който кафето стимулира организма обаче, крие своите сериозни недостатъци.

Кофеинът се усвоява светкавично от стомаха и дава моментален ефект, но подобно на спринтьор без издръжливост, силата му бързо се изчерпва.

Резултатът често е рязък следобеден спад на тонуса и усещане за пълно изтощение.

Това поставя човек пред избор: да изпие още едно кафе или да се предаде на летаргията.

През последните години обаче все по-популярен става един естествен съперник в битката за енергия и фокус – гуараната.

Погрешните схващания и реалната сила на гуараната

Тъй като често присъства като съставка в енергийните напитки, у мнозина битува заблудата, че гуараната не съдържа кофеин.

Реалността е точно обратната: този плод се отличава със значително по-висока концентрация на кофеин спрямо кафето.

Коренното население на Южна Америка познава тези свойства от векове и редовно използва растението, за да поддържа високи нива на жизненост през целия ден.

Докато кафето е внесено в Амазония отвън, увивното растение гуарана е местен вид от тропическите гори. Основното му предимство се крие не само в силата, но и в начина, по който зарежда тялото.

Как действа гуараната върху организма?

Семената на гуараната съдържат до два пъти повече кофеин от кафените зърна. Разликата е в механизма на действие: кофеинът в гуараната не се освобождава ударно в стомаха.

Редица изследвания сочат, че благодарение на съдържащите се в плода танини, кофеинът се разгражда и навлиза в кръвния поток далеч по-бавно и равномерно.

На практика това означава плавно, балансирано тонизиране без характерния за кафето рязък пик сутрин и последващия енергиен колапс в ранния следобед. Тялото усвоява стимуланта значително по-рационално.

Освен стабилен тонус, се предполага, че гуараната подпомага концентрацията в стресови ситуации – като изпити или напрегната умствена работа – и спомага за по-бързи реакции, макар тези допълнителни ползи все още да са обект на научни изследвания.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Още по темата

Нарът ни помага да се борим с вируситеНарът ни помага да се борим с вирусите

Нарът помага на организма да се бори с вирусите и подобрява паметта. Един от любимите зимни плодове. Пази ни от рак, поддържа имунитета във форма, подобрява фертилността.

Прекрасен източник на антиоксиданти. Ако добавите малко зърна от нар в менюто си, ще намалите съществено риска от хронични заболявания.

В сока от нар има три пъти повече антиоксиданти, отколкото в червеното вино или зеления чай.

Богат е на витамин С. Сокът на един нар съдържа повече от 40% от дневната норма витамин С за човешкия организъм.

Идеално средство за профилактика на онкозаболявания. Скорошно изследване показва, че консумацията на нар може да спре развитието на тежки заболявания като рак на гърдата и простатата.

Пази ни и от болестта на Алцхаймер. Защитава паметта благодарение на антиоксидантите в него.

Подобрява храносмилането. Намалява възпаленията в стомаха и помага на организма да се справи с приетата храна.

Помага при артрит, остеопороза, проблеми със ставите.

Защитава ни от вирусите. Съдържанието на витамин Е и С помага на организма да се бори с инфекциите.

Влияе позитивно на фертилността, заради наличието в него на голямо количество антиоксиданти.

Автор: Веселина Петрова

Излагането на твърди частици може да увеличи риска от депресияИзлагането на твърди частици може да увеличи риска от депресия

Дългосрочното излагане на твърди частици, като например PM2.5 компонентите, в замърсения въздух може не само да причини респираторни заболявания, но и да увеличи риска от депресия при възрастните хора. Особено при тези, живеещи с предшестващи сърдечни, метаболитни и неврологични заболявания.

Депресията причинява повече случаи на загуба на здравословен живот в световен мащаб, отколкото всяко друго психично заболяване.

Разстройството лишава хората от волята да извършват основни ежедневни дейности. 

Неотдавнашно проучване събра данни от близо 23,7 милиона бенефициенти на Medicare в Съединените щати, на възраст 65 и повече години, за да изследва специфични компоненти на експозицията на PM2.5 – както поотделно, така и в комбинация – и тяхната връзка с риска от развитие на депресия.

От наблюдаваните, повече от 5,5 милиона са развили депресия през периода на проследяване.

По-задълбочено проучване на данните показа, че хората, живеещи в райони с по-високи нива на замърсяване, са по-склонни да развият депресия.

Комбинацията от специфични компоненти на PM2.5 е по-силно свързана с депресията, отколкото общите нива на замърсяване самостоятелно, и с всяко увеличаване на експозицията на тази смес рискът от развитие на депресия се увеличава с около 7%.

Замърсяването на въздуха не се причинява от един-единствен замърсител, а по-скоро от коктейл от невидими газове и фини частици, отделяни от антропогенни дейности.

Сред тях PM2.5 – фини частици с диаметър по-малък от 2,5 микрометра – са най-вредни при вдишване. Частиците, класифицирани като PM2.5, са толкова малки, че могат да навлязат в кръвния поток и белите дробове и дори да заобиколят кръвно-мозъчната бариера.

Те могат също да причинят възпаление и оксидативен стрес, което е още по-опасно за хора със съществуващи съпътстващи заболявания.

Няколко проучвания свързват излагането на замърсяване на въздуха с по-висок риск от развитие на състоянието, като много от тях посочват PM2.5 като ключов проблем.

Малко обаче се знаеше за специфичните компоненти, които стоят зад повишената вероятност за развитие на депресия.

За да разберат, изследователите анализираха националните данни на Medicare за възрастни хора в Съединените щати и оцениха годишното излагане на всеки участник на PM2.5 и други компоненти на замърсяването на въздуха – въз основа на това къде живеят – и след това идентифицираха нови случаи на депресия.

След това данните бяха обработени чрез различни статистически инструменти, за да се открият връзки между замърсяването на въздуха и депресията.

Те откриха, че дългосрочното излагане на PM2.5, особено на неговите сулфати, елементарен въглерод и почвен прах, е свързано с повишен риск от депресия.

Резултатите също така показаха, че връзката е по-изразена при възрастни хора със съществуващи метаболитни, сърдечно-съдови или мозъчно-свързани заболявания.

Осигуряването на по-добро обществено здраве изисква по-строго регулиране на PM2.5 частиците в атмосферата, особено тези от изгарянето на изкопаеми горива и емисиите от превозни средства.