Италианският мегаполис Милано даде ход на една от най-мащабните екологични инициативи в Европа.
Местните власти и урбанисти планират да посадят три милиона нови дървета и храсти през следващите четири години. Целта на амбициозната програма е да пречисти въздуха в града, който от години страда от тежък смог.
Мерките идват в критичен момент. В октомврийската класация на глобалната платформа за мониторинг на въздуха IQAir Милано зае седмо място сред десетте най-замърсени града в света, превръщайки се в единствения европейски представител в негативния списък.
Неблагоприятната ситуация се дължи както на географското разположение в затворената Паданска низина с минимална циркулация на въздушните маси, така и на интензивната индустриална дейност и земеделие в региона.
Двигател на инициативата е фондация „Форестами“ (Forestami)
Според нейните експерти увеличаването на зеленината по улиците, покривите и фасадите е най-икономичният и резултатен метод за улавяне на фините прахови частици, понижаване на градските температури и подобряване на здравето на жителите.
От старта на кампанията през 2019 г. до момента са засадени близо 640 000 фиданки и храсти. Идеята е дело на световноизвестния архитект Стефано Боери, създател на емблематичния проект „Вертикална гора“ (Bosco Verticale) и носител на престижна награда от Европейската белодробна фондация.
Усилията на Милано получиха и авторитетно международно признание
По време на Конференцията на ООН за биологичното разнообразие (COP17) в Ереван проектът „Форестами“ бе обявен от Програмата на ООН за околната среда (UNEP) за глобален еталон за възстановяване на екосистеми.
Стратегията предвижда засаждането на по едно дърво за всеки жител в една от най-гъсто населените градски зони на континента.
До момента в Милано са рекултивирани деградирали терени с обща площ от около 350 футболни игрища, включително изоставени промишлени зони, паркинги и складове.
В инициативата участват хиляди ученици и доброволци
Милано е единственият европейски лауреат сред едва пет проекта в света, отличени от ООН.
Сред останалите наградени са инициативи за възстановяване на влажни зони в Колумбия, опазване на паркове в Сиатъл, залесяване в Голямата рифтова долина в Етиопия и крайбрежни проекти в Китай.
Паралелно с това UNEP публикува мащабен доклад, според който в момента се възстановяват над 252 милиона хектара земя в 149 държави.
Въпреки рекордния мащаб, изпълнителният директор на програмата Ингер Андерсен подчерта, че в средата на Десетилетието на ООН за възстановяване на екосистемите темповете все още изостават от нужните нива.
Докато възстановяването на сухоземните местообитания се доближава до половината от заложените параметри, сладководните, морските и крайбрежните зони изостават значително.
За постигане на целите годишното финансиране в сектора трябва да нарасне над четири пъти.
Според изчисленията на експертите възстановяването на едва 15% от ключовите природни зони на планетата може да неутрализира 30% от въглеродните емисии, натрупани от Индустриалната революция насам, както и да предотврати изчезването на 60% от застрашените видове.
Успешното изпълнение на глобалните екологични цели би могло да открие и до 32 милиона нови работни места до 2030 година.
На 10 март от 11,00 часа (в 12,00 започва същинското състезание) в Борисовата градина в столицата, на лятната сцена, ще бъде даден старт на четвъртото поред благотворително надбягване „Баба Марта бързала“.
