ЖИВЕЙ ЗЕЛЕНО ТехноСвят Облеклата на бъдещето: как люспите от овес и сламата ще заменят памука

Облеклата на бъдещето: как люспите от овес и сламата ще заменят памука




Всяка година в света се произвеждат над 100 милиарда единици облекло. По-голямата част от тях са от памук, който изисква огромно количество вода и пестициди, и дървесна целулоза, заради която се изсичат гори.

Учените са открили, че облеклото може да се произвежда и от селскостопански отпадъци.

Експерти от Технологичния университет „Чалмърс“ са открили, че дрехите могат да се произвеждат от селскостопански отпадъци – овесени люспи, пшенична слама и дори трева. Изследването е публикувано в RSC Sustainability.

Специалистите са тествали четири вида отпадъци:

овесена люспа — идеално подходяща

пшенична слама — също подходяща за производство на дрехи

картофена макуха (отпадъци от производството на нишесте) — методът изисква доработка

цвеклова макуха (след изцеждане на захарта) — най-малко подходящият вариант

овъс, слама, селскостопански отпадъци

Оказа се, че процесът на производство на дрехи от селскостопански отпадъци е дори по-лесен от преработката на дърво.

Първо е необходимо да се сварят отпадъците в алкална среда — сода каустик. Това изисква по-малко химикали, отколкото производството на дървесна целулоза, а също така не е необходимо да се раздробява и почиства суровината.

След варенето в алкална среда се получава разтворима целулоза – основа за тъканта. От нея се създават влакна, които се предат на нишки.

„Това повишава икономическата стойност на овеса и пшеницата, тъй като остатъците от тях могат да се използват като суровина за целулоза“, казва Диана Бернин, доцент в катедрата по химия и химическо инженерство в „Чалмърс“.

Учените отбелязват, че подобно производство е екологично, тъй като се използва това, което обикновено се изхвърля, и е практично – може да се адаптират съществуващите целулозни фабрики, а не да се строят нови.

Следващата стъпка на изследователите е да проучат други отпадъци, които могат да бъдат подходящи за създаване на дрехи.

Те вече тестват влакна от пшеница и трева, и планират да опитат още оризови люспи и царевични стъбла.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Още по темата

Австрия строи най-големия закрит резервоар за питейна вода в светаАвстрия строи най-големия закрит резервоар за питейна вода в света

В Нойзидл ам Щайнфелд, Долна Австрия, работата по разширяването на най-големия закрит резервоар за питейна вода в света е в разгара си.

Проектът е ключова част от стратегията „Виенска вода 2050“.

Тя подготвя Виена за нарастването броя на населението и предизвикателствата на изменението на климата.

„Сигурността на водоснабдяването за жителите на Виена е мой основен приоритет. За да осигурим най-добрата и модерна система за бъдещите поколения, ние инвестираме до 100 милиона евро във водна инфраструктура всяка година“, казва Юрген Чернохорски, член на градската управа на Виена.

Водоемът има 4 огромни камери с капацитет от около 600 милиона литра вода.

След разширяването капацитетът ще достигне до един милиард литра вода, което е увеличение с около 70%.

За сравнение, един милион кубически метра вода е достатъчен, за да потопи напълно виенската катедрала „Стефансдом“.

Само първата фаза, която ще продължи до края на 2028 г., включва изграждането на две нови камери с капацитет 200 милиона литра.

Втората фаза включва още две камери и обновяване на съществуващите.

Съоръжението е свързано с I-ви водопровод. Това означава, че водата постъпва във Виена без използването на помпи.

След завършване на работата, системата от 31 резервоара ще може да съхранява общо около два милиарда литра питейна вода.

Изберете си калъф за телефон с мисъл за природатаИзберете си калъф за телефон с мисъл за природата

В целия свят в този момент има около пет милиарда потребители на мобилни телефони. Хората използват своите телефони средно около 22 месеца. А всяка година се закупуват нови  един милиард апарати.

(още…)