ЖИВЕЙ ЗЕЛЕНО Ние & Природата На 21 май отбелязваме Европейски ден на Натура 2000

На 21 май отбелязваме Европейски ден на Натура 2000




Преди 25 години, с влизането в сила на Директивата за местообитанията, вторият стълб на Натура 2000 след Директивата за птиците, започва да работи наднационална мрежа за защита на природата на цял континент.

Този акт дава възможност милиони квадратни километри от 27 000 места в Европа да бъдат свързани в най-голямата мрежа от защитени територии в света.

Мрежата е възможност за България, тъй като доброто й прилагане осигурява високо качество на живота.

Природата на Европа е много красива и разнообразна, но континентът е най-гъсто населеният в света.

Желанието всеки квадратен километър да бъде използван, поставя дори и най-труднодостъпните места под риск от свръхексплоатация. Този натиск бързо води много от емблематичните видове на континента, като риса, средиземноморската костенурка или вълка, до ръба на оцеляването. Затова преди 25 години е създадена Натура 2000 както първият финансов инструмент на ЕС за природозащита – програма LIFE.

Днес мрежата покрива 18% от сухоземната и 6% от морската територия на Европа и допринася както за опазването на видове, така и на ценни гори, реки и влажни зони.

„С европейския ден на Натура 2000 ние отдаваме почит на тази уникална мрежа и нейната стойност за хората и нашата икономика. За мен това е едно от истинските постижения на Европейския съюз: Мрежа от над 27 000 защитени територии, покриваща над 1 милион квадратни километра в сушата и морето, която стана възможна чрез сътрудничеството между всички наши държави-членки“, коментира Кармену Вела, комисар по въпросите на околната среда, морското дело и рибарството.

Запазената природа на България й даде възможност да включи 34,46% от територията си в Натура 2000.

Освен условие за опазването и устойчивото ползване на природните ресурси, мрежата осигури на страната ни потенциал за високо качество на живот, за опазване на традиционния поминък, както и стимул за развитие на иновативни бизнеси, които не се свързани с пряко и безвъзвратно експлоатиране на природен ресурс, а с устойчивото му ползване. 

Но едно от най-важните неща, което предстои на България е да завърши изграждането на своята мрежа Натура 2000 с обявяването на защитените зони Рила буфер за птици и местообитания.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Още по темата

Нови опасности за полярните мечкиНови опасности за полярните мечки

Със затоплянето на Арктика полярните мечки са изправени пред нови опасности – напр. повишен риск от инфекции, причинени от вируси, бактерии и паразити, които са били много по-рядко срещани в района на Северния океан преди 30 години.

Ново изследване на Геоложкия институт на САЩ предоставя доказателства за това как топенето на леда може да бъде свързано с болести при полярните мечки.

Учени са изследвали кръвни проби от мечки в Чукотско море между Аляска и Русия. След това са анализирали данни, събрани между 1987 и 1994 г., сравнявайки ги с проби, взети между 2008 и 2017 г.

От последните кръвни проби става ясно , че мечките са били заразени с един от пет от шестте взети проби вируси, бактерии или паразити.

Не е известно как точно това е повлияло на физическото здраве на мечките, но д-р Карин Роуд смята, че това показва промени в цялата екосистема на Северния океан.

„От тези пет патогена, както колективно се наричат ​​причинителите на болестта, които са станали по-чести при полярните мечки, два всъщност са паразити, които причиняват токсоплазмоза и неоспора, след това два вида бактерии, които причиняват треска и бруцелоза, например при зайци и вирус, който причинява чума. Мечките обикновено са доста устойчиви на болести. Не е типично това да засегне популацията на мечките, но мисля, че подчертава, че нещата в Северния океан се променят“, добавя д-р Роуд.

В света има около 26 000 полярни мечки.

Повечето от тях живеят в Канада, но има и в САЩ (Аляска), Русия, Норвегия и Гренландия.

Те са в списъка на застрашените видове, броят им намалява, а изменението на климата е ключов фактор за всичко това.

Една възрастна мечка може да бъде дълга около три метра и да тежи до 600 килограма.

Полярните мечки имат силно обоняние и могат да „надушат“ плячка на разстояние до 16 километра. Те са добри плувци – до 100 километра от брега, плуват със скорост до 10 км/ч.

Изследванията показват също, че мечките, които прекарват повече от една година на сушата, в условия на недостъпен лед за лов, всъщност не консумират достатъчно калории.

21 април – Световен ден на мигриращите риби21 април – Световен ден на мигриращите риби

Той е повод да си припомним за значението на мигриращите риби и колко жизнено необходимо за всички нас е да има здрави, свободно течащи реки.

Много видове мигриращи риби са силно застрашени, а с тях и прехраната на милиони хора по света.

Основните причини са прегради по реките като ВЕЦ-ове, язовири и шлюзове, които нарушават естествения поток на реките и възпрепятстват миграцията на рибите.

А те трябва да мигрират, за да се възпроизвеждат, да се хранят и да завършат жизнения си цикъл. 

Мигриращите риби имат важна роля в хранителната верига и са индикатор за здравето на речните системи.

Наличието на бариера в реката може в много кратък срок да унищожи популацията на тези видове.