Със затоплянето на Арктика полярните мечки са изправени пред нови опасности – напр. повишен риск от инфекции, причинени от вируси, бактерии и паразити, които са били много по-рядко срещани в района на Северния океан преди 30 години.
Ново изследване на Геоложкия институт на САЩ предоставя доказателства за това как топенето на леда може да бъде свързано с болести при полярните мечки.
Учени са изследвали кръвни проби от мечки в Чукотско море между Аляска и Русия. След това са анализирали данни, събрани между 1987 и 1994 г., сравнявайки ги с проби, взети между 2008 и 2017 г.
От последните кръвни проби става ясно , че мечките са били заразени с един от пет от шестте взети проби вируси, бактерии или паразити.
Не е известно как точно това е повлияло на физическото здраве на мечките, но д-р Карин Роуд смята, че това показва промени в цялата екосистема на Северния океан.
„От тези пет патогена, както колективно се наричат причинителите на болестта, които са станали по-чести при полярните мечки, два всъщност са паразити, които причиняват токсоплазмоза и неоспора, след това два вида бактерии, които причиняват треска и бруцелоза, например при зайци и вирус, който причинява чума. Мечките обикновено са доста устойчиви на болести. Не е типично това да засегне популацията на мечките, но мисля, че подчертава, че нещата в Северния океан се променят“, добавя д-р Роуд.
В света има около 26 000 полярни мечки.
Повечето от тях живеят в Канада, но има и в САЩ (Аляска), Русия, Норвегия и Гренландия.
Те са в списъка на застрашените видове, броят им намалява, а изменението на климата е ключов фактор за всичко това.
Една възрастна мечка може да бъде дълга около три метра и да тежи до 600 килограма.
Полярните мечки имат силно обоняние и могат да „надушат“ плячка на разстояние до 16 километра. Те са добри плувци – до 100 километра от брега, плуват със скорост до 10 км/ч.
Изследванията показват също, че мечките, които прекарват повече от една година на сушата, в условия на недостъпен лед за лов, всъщност не консумират достатъчно калории.
Появата на кислорода на Земята преди 2 милиарда години се е случило в резултат на работата на синьо-зелените водорасли. И сега те са отговорни за 60% от фотосинтезата в Световния океан.
Лесовъди и горски служители от цялата страна се събраха в Габрово за началото на Националната седмица на гората (1-7 април). Тази година кампанията ще премине под мотото: „Децата и гората на България за бъдещето на зелена Европа“. Организатори са Министерството на земеделието и храните и Изпълнителната агенция по горите.