От 31 октомври от 1996 г., когато шестте черноморски страни подписват Стратегическия план за Черно море, последният ден на октомври се чества като Международен ден на Черно море.
Излаз на Черно море имат шест държави, с крайбрежна ивица съответно: България – 378 km; Грузия – 310 km; Румъния – 225 km; Русия – 800 km, вкл. Азовско море; Турция – 1329 km; Украйна – 2782 km, вкл. Азовско море.
За България, Грузия, Румъния и Украйна черноморската зона е единственият излаз на море.
Населението на крайбрежната ивица е около 16 милиона души.
70% от общото количество отпадъци, вливащи се в Черно море, идват от шестте черноморски страни.
Останалите 30% са от останалите 11 страни по Дунава, от където се вливат част от тези отпадъци.
Предвид силното влошаване на екологичното здраве на Черно море, шестте черноморски държави – България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна – подписват през април 1992 г. в Букурещ „Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване“. Букурещката конвенция е правна и дипломатическа платформа за съвместни действия.
Пъстра и богата е програмата през тази година по повод Деня на Дунав в България.
Фестивали, пленери, екологични акции, концерти и изложби, различни градски тържества – това са само част от инициативите, които се провеждат по повод 29 юни, като на някои места Програмата започна още през миналата седмица.
Във Видин и през тази година подготвят традиционните концерти, които ще бъдат украсени и от светлинно шоу.
„Бъди инициативен“ е мотото на големия празник с много концерти, състезания и изложби в Лом. В Крайдунавския град се провежда и мащабна кампания, чиято цел е насърчаването на разделното събиране на отпадъци и недопускане замърсяването с отпадъци на река Дунав и притоците й.
Колоездачен пробег и образователни дейности на брега на реката ще има в Долни Цибър.
Община Козлодуй организира ежегодния рибен фестивал, а също така и работилница за изработване на цветни пана от пластмасови капачки.
В Козлодуй ще има и зарибяване с есетрови риби, акции за почистване на крайречни територии. С традиционни ритуали ще започне 29 юни в Байкал, като са предвидени още наблюдения на птици, изследване на вода от реката, приложни работилници.
„Моето приключение край Дунав“ проведоха за поредна година в Гулянци.
Освен традиционните художествени и музикални надпревари, през тази година в Никопол ще има и състезание с хвърчила.
Четири дни Белене ще бъде подвластен на фестивал, посветен на Дунав, с много концерти, състезания и занимания за малки и големи.
Кампанията „Да изчистим Дунав заедно“ ще акостира в Деня на Дунав в Свищов с голяма акция за почистване на брега от отпадъци, образователни и екологични дейности, насърчаващи разделното събиране на отпадъците, атракции с каяци и други.
Държавната опера в Русе ще зарадва жителите и гостите на града със специален концерт, посветен на река Дунав. През деня в най-големия български крайдунавски град ще има редица образователни инициативи, концерти, викторини.
„Фестивал на сетивата“ проведоха в Силистра като част от дейностите за 29 юни, като на самата дата има подготвени още инициативи.
„Открий Дунав“ е тазгодишното мото на кампанията.
Целта е да се насърчат живеещите в Дунавския басейн да бъдат активни в опознаването на реката и притоците й с цел по-ефективното им опазване.
Денят на Дунав се отбелязва на 29 юни – датата, на която е подписана Конвенцията за опазване на река Дунав.
Мисията на Деня на Дунав е да привлече вниманието към значението и опазването на реката и притоците й. Организатор на кампанията на европейско ниво е Международната комисия за опазване на река Дунав.
Подробна информация за кампанията можете да намерите на специалната страница за Ден на Дунав на Международната комисия за опазване на река Дунавhttp://www.danubeday.org/. Подробна информация за събитията в България можете да намерите в приложената програма.
Богатството на света е изградено върху основите на естествените екосистеми на нашата планета. Ако те се сринат, ще се срине и световната икономика, предупреждават експерти.
Докладът Biodiversity and Ecosystem Services Index, показва обаче, че 1/5 от страните по света в момента се намират върху доста крехка екологична основа – над 1/3 от тяхната земя е увредена от човешката активност.
С други думи – 39 държави са застрашени от екологичен колапс, който до голяма степен се дължи на масовия спад на биоразнообразието – било то вследствие от обезлесяване, фермерство, миньорство, инвазивни видове и т.н.
Този индекс е създаден, за да предостави на правителствата и бизнесите своеобразен маркер за текущото състояние на местните екосистеми, които са от ключово значение за икономиките им.
Същевременно той би могъл да позволи на фирмите и правителствата да вземат под внимание биоразнообразието и екосистемите при вземането на икономически решения.
Развиващите се страни с големи земеделски сектори, включени в индекса – като например Кения, Виетнам, Пакистан, Индонезия и Нигерия – са особено застрашени, тъй като техният брутен вътрешен продукт разчита на естествените ресурси. От друга страна обаче, „гъсто населените и икономически важни региони“ като югоизточна Азия, Европа и Америка, също са изложени на риск въпреки икономическата им диверсификация.
Сред челните позиции откриваме Австралия и Южна Африка, които са две от най-големите икономики в света – и двете са застрашени от недостиг на вода, проблеми с опазването на крайбрежните райони и проблеми, свързани с опрашването.
Дори държави като Бразилия и Индонезия, които до успяват да съхранят по-голямата част от своите естествени екосистеми, се превръщат в икономи, разчитащи основно на природни ресурси.
Индексът на Swiss Re е изграден на базата на 10 ключови екосистемни услуги, посочени от световни учени и използване на научни данни. Услугите включват чиста вода и въздух, храна, гори, замърсяване, плодородна почва, контрол на ерозията, защита на крайбрежията и други.