Да изглеждаме млади и на 60? Да доживеем до 100, в добро здраве и форма? Възможно ли е това и каква е тайната? Отговорите на всички тези въпроси ни дава традиционната китайска медицина.
В продължение на векове императорите на Поднебесната държава търсили рецептата за дълголетие и вечен живот. Днес учените са открили някои ценни условия, спазването на които ще помогне на хората да живеят по-добре и по-дълго.
Китайските лечители смятат, че здравословното ни състояние в преклонна възраст се „закодира“ във времето между 30 и 50 години за мъжете и 40 и 60 години за жените. Т.е. точно в този промеждутък от време трябва да живеем здравословно, да се пазим от болестите.
Един от основните начини за съхраняване на здравето и младостта е правилното хранене, казват китайските медици. И препоръчват…
1. Яжте по-малко сол. Средно човешкият организъм се нуждае от 12-15 г сол на ден. Ако прекалите, което се случва с почти всички ни, опитайте се да хапвате повече плодове и да пиете повече вода. Пренасищането на тялото със сол може да доведе до проблеми със сърцето, бъбреците, артериите. При нарушаване на процесите на обмяна на веществата, в организма се отлагат излишни течности, развиват се оттоци, а това неминуемо води до наднормено тегло.
2. Хапвайте продукти, които са пресни. Продуктите с изтекъл срок на годност или просто старите продукти могат да ви причинят диария, главоболие, проблеми със стомаха, дори рак. А това води до стареене на организма.
3. Особено вредни за човешкото здраве са полепите, останали след кипенето на водата. Затова след употреба измивайте добре чаените чаши, чайниците, съдовете, в които сте варили нещо. Оставащите върху стените на съдовете вещества от кипялата по-рано вода са вредни за храносмилането, нервната система, кръвообращението.
4. Приготвянето на продукти в кипящо олио или масло също е вредно за здравето.
5. Алкохолът също не е сред приятелите на добрия ни външен вид. Благодарение на тези елементарни препоръки на китайските лечители можете не само да избегнете болестите, но и удължите живота си с няколко години, които да прекарате в добро здраве.
Организмът ни има нужда от специално меню, за да работят в него всички системи. Кои са най-полезните храни за дамите?
Лененото семе. Идеален източник на Омега-3 мастни киселини, които намаляват риска от сърдечно-съдови заболявания и рак на гърдата, имат противовъзпалителни свойства (добра превенция са срещу артрит). И са полезни за храносмилателната система – облекчават синдрома на раздразнените черва.
Сьомга. Освен че е богата на желязо, което обичкновено липсва в организма ни, е източник и на Омега-3 мастни киселини, които подобряват настроението. Според експертите Омега-3 помагат при лечението на депресия и предотвратяват промените в настроението.
Боровинки. Някои проучвания, направени през годините, са открили връзка връзка между консумацията на боровинки и по-малкия риск от рак на гърдата и сърдечно-съдови заболявания. Освен това боровинките помагат при проблеми на пикочните пътища.
Спанак. Пълен е с витамини, минерали и магнезий, който помага да бъдат туширани симптомите на ПМС като подуване, болки в гърдите, качване на килограми.
Орехи. В тях има Омега-3 мастни киселини, антиоксиданти и фитостероли – всички важни вещества, които ни осигуряват по-малък риск от рак на гърдата. Високото съдържание на Омега-3 е важно за здравето на костите, помага при артрит и депресия.
Овес. Чудесен продукт. Пази здраво сърцето ни, поддържа кръвното в здравословни нива, полезен е за храносмилането, съдържа витамин В6, който помага за предотвратяване на ПМС и промени в настроението. А фолиевата киселина предпазва от вродени дефекти при бебета.
Мляко. Недостигът на калций е един от най-големите проблеми за милиони жени по света. То е чудесен източник на калций, който в комбинация с витамин D, е един от най-добрите начини за превенция на остеопорозата.
Домати. Ликопенът в тях предпазва от рак на гърдата и намалява риска от сърдечно-съдови заболявания.
„Добрият контрол на диабета – инвестиция в бъдещето“ – под това мото мина събитието, организирано от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) по повод Световния ден за борба с диабета – 14 ноември.
В събитието участваха проф. Цветалина Танкова – ръководител на Катедрата по ендокринология в Медицински университет – София и началник на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“; доц. Любомир Киров – председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ) и Деян Денев – изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).
10,5% от населението на света (537 млн. души) има захарен диабет, каза проф. Цветалина Танкова, представяйки данни на Международната диабетна федерация за 2021 г.
Това означава, че приблизително един на 10 души страда от заболяването.
Очакванията са тази честота да се увеличи и до 2030 г. диабетът да засегне един на всеки девет души. А до 2045 г. – един на всеки осем.
В България пациентите с диабет са 520 000 души, а други 140 000 са засегнати, но не знаят и не се лекуват.
Ендокринологът отбеляза, че добрият контрол на диабета се изразява в поддържане на нормални стойности на гликирания хемоглобин (HbA1C < 7%), на кръвната захар на гладно (4 – 6.1 mmol/l) и след хранене (<7.8 mmol/l).
Препоръчва се и избягването на драстично понижение на кръвната захар (хипогликемия), както и контрол на кръвното налягане, липидите и телесното тегло чрез индекса на телесна маса.
Всяко понижаване на стойностите на гликирания хемоглобин (HbA1C) с 1% намалява риска от усложнения – с 12% на риска от инсулт, с 14% – риска от инфаркт, 16% – риска от сърдечна недостатъчност и с 43% – риска от ампутации.
Именно затова, според проф. Танкова, обучението, както на хората със захарен диабет, така и на здравните специалисти може да помогне да се избегне нарастващото бреме на захарния диабет.
Проф. Танкова представи и данни от онлайн проучване сред пациенти със захарен диабет тип 2, проведено в периода 24 октомври – 10 ноември сред 193 души. Резултатите показват, че едва 40% от запитаните посещават своя личен лекар на всеки 3 месеца.
Изследването на гликиран хемоглобин също се извършва твърде рядко – 43% веднъж годишно и по-рядко. Резултатите от онлайн проучването показват още, че 38% от пациентите са насочвани за консултация с ендокринолог при стойности на HbA1c над 7%, 20% – над 8%, 27% – не знаят и 15% – при много по-високи.
При 25% от анкетираните личният лекар ги насочва за консултация на ендокринолог веднъж, а при 48% – два пъти годишно.
Най-честият източник на информация за заболяването (съвети за хранене, движение, прием на медикаменти и др.) за пациентите са ендокринолозите.
Доц. Любомир Киров сподели, че основните рискови фактори за развитие на захарния диабет тип 2 са затлъстяването, обездвижването и нездравословното хранене.
Какво трябва да бъде менюто? Повече пресни зеленчуци, немазни меса и риба, пълнозърнести храни, малко пресни плодове и много вода.
Затова за успешния контрол на заболяването е нужна промяна на начина на живот, която пациентът сам трябва да пожелае.
В момента НЗОК поема два пъти годишно изследването на гликиран хемоглобин за пациентите с диабет тип 2. Според него, е добре то да може да бъде извършвано до 3 пъти годишно, каквито са съвременните препоръки.
„Добрият контрол на диабета е инвестиция в бъдещето“, каза Деян Денев. Той добави, че по-добрият контрол на гликирания хемоглобин води до по-добри здравни резултати – намалени усложнения, повече години живот и в по-добро здраве, снижени разходи за здравната и социалната системи.
Денев уточни, че разходите в Европа за лечението на захарния диабет се определят от развитието на усложненията му, тъй като по-добрият контрол на заболяването намалява разходите. Средствата в Европа за лечение на пациент с диабет без усложнения възлизат на 1723 евро годишно, а при развили се усложнения нарастват четирикратно – до 5642 евро годишно.
Болничното лечение на усложненията, предизвикани от диабета, е много по-скъпо и формира 55% от всички разходи. Същата тенденция се наблюдава и в България. По данни на Международната диабетна асоциация публичните средства за лечение на диабет у нас са около 550 млн. лв. като 20% от тях са инвестиции в извънболнично проследяване – прегледи, изследвания, тест-ленти, помпи. Други 20% са за лекарства, а 60% от средствата се отделят за хоспитализации и лечение на усложненията от диабет. Проучвания показват, че иновативните терапии водят до нарастване на броя пациенти с добър контрол и намаляване на усложненията.
