Диабет? Здравословно хранене, движение и редовни изследвания помагат за овладяване на заболяването




„Добрият контрол на диабета – инвестиция в бъдещето“ – под това мото мина събитието, организирано от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) по повод Световния ден за борба с диабета – 14 ноември.

В събитието участваха проф. Цветалина Танкова – ръководител на Катедрата по ендокринология в Медицински университет – София и началник на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“; доц. Любомир Киров – председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ) и Деян Денев – изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

10,5% от населението на света (537 млн. души) има захарен диабет, каза проф. Цветалина Танкова, представяйки данни на Международната диабетна федерация за 2021 г.

Това означава, че приблизително един на 10 души страда от заболяването.

Очакванията са тази честота да се увеличи и до 2030 г. диабетът да засегне един на всеки девет души. А до 2045 г. – един на всеки осем.

В България пациентите с диабет са 520 000 души, а други 140 000 са засегнати, но не знаят и не се лекуват.

Ендокринологът отбеляза, че добрият контрол на диабета се изразява в поддържане на нормални стойности на гликирания хемоглобин (HbA1C < 7%), на кръвната захар на гладно (4 – 6.1 mmol/l) и след хранене (<7.8 mmol/l).

Препоръчва се и избягването на драстично понижение на кръвната захар (хипогликемия), както и контрол на кръвното налягане, липидите и телесното тегло чрез индекса на телесна маса.

Всяко понижаване на стойностите на гликирания хемоглобин (HbA1C) с 1% намалява риска от усложнения – с 12% на риска от инсулт, с 14% – риска от инфаркт, 16% – риска от сърдечна недостатъчност и с 43% – риска от ампутации.

Именно затова, според проф. Танкова, обучението, както на хората със захарен диабет, така и на здравните специалисти може да помогне да се избегне нарастващото бреме на захарния диабет.

Проф. Танкова представи и данни от онлайн проучване сред пациенти със захарен диабет тип 2, проведено в периода 24 октомври – 10 ноември сред 193 души. Резултатите показват, че едва 40% от запитаните посещават своя личен лекар на всеки 3 месеца.

Изследването на гликиран хемоглобин също се извършва твърде рядко – 43% веднъж годишно и по-рядко. Резултатите от онлайн проучването показват още, че 38% от пациентите са насочвани за консултация с ендокринолог при стойности на HbA1c над 7%, 20% – над 8%, 27% – не знаят и 15% – при много по-високи.

При 25% от анкетираните личният лекар ги насочва за консултация на ендокринолог веднъж, а при 48% – два пъти годишно.

Най-честият източник на информация за заболяването (съвети за хранене, движение, прием на медикаменти и др.) за пациентите са ендокринолозите.

Доц. Любомир Киров сподели, че основните рискови фактори за развитие на захарния диабет тип 2 са затлъстяването, обездвижването и нездравословното хранене.

Какво трябва да бъде менюто? Повече пресни зеленчуци, немазни меса и риба, пълнозърнести храни, малко пресни плодове и много вода.

Затова за успешния контрол на заболяването е нужна промяна на начина на живот, която пациентът сам трябва да пожелае.

В момента НЗОК поема два пъти годишно изследването на гликиран хемоглобин за пациентите с диабет тип 2. Според него, е добре то да може да бъде извършвано до 3 пъти годишно, каквито са съвременните препоръки.

„Добрият контрол на диабета е инвестиция в бъдещето“, каза Деян Денев. Той добави, че по-добрият контрол на гликирания хемоглобин води до по-добри здравни резултати – намалени усложнения, повече години живот и в по-добро здраве, снижени разходи за здравната и социалната системи.

Денев уточни, че разходите в Европа за лечението на захарния диабет се определят от развитието на усложненията му, тъй като по-добрият контрол на заболяването намалява разходите. Средствата в Европа за лечение на пациент с диабет без усложнения възлизат на 1723 евро годишно, а при развили се усложнения нарастват четирикратно – до 5642 евро годишно.

Болничното лечение на усложненията, предизвикани от диабета, е много по-скъпо и формира 55% от всички разходи. Същата тенденция се наблюдава и в България. По данни на Международната диабетна асоциация публичните средства за лечение на диабет у нас са около 550 млн. лв. като 20% от тях са инвестиции в извънболнично проследяване – прегледи, изследвания, тест-ленти, помпи. Други 20% са за лекарства, а 60% от средствата се отделят за хоспитализации и лечение на усложненията от диабет. Проучвания показват, че иновативните терапии водят до нарастване на броя пациенти с добър контрол и намаляване на усложненията.

Автор: Руска Тодорова, снимки PR Play

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Още по темата