Африканският вид Aloe dawei притежава ценни лекарствени свойства, които помагат при рак на гърдата, твърдят учени от университетите на Найроби и Гьотенбург.
Aloe dawei, което се среща в Африка (Кения, Уганда, Танзания), отдавна е привлякло вниманието на научната общност. Известно е, че растението притежава антибактериални, противовъзпалителни и обезболяващи свойства.
Резултатите от направени наскоро проучвания показват, че с помощта на тази африканска разновидност на алоето, успешно може да бъде лекуван рак на гърдата. Учените изследвали влиянието на 16 химични вещества върху раковите клетки и установили, че две от тях – добити от екстракт от алоето, са най-ефективни.
Медиците се надяват да бъдат разработени лекарства на базата на сока от или екстракти от сушените корени на растението. В момента сокът се използва за лечение на изгаряния, диабет, висок холестерол.
Някои храни могат да увеличат риска от топлинен удар в горещо време, казва диетологът А. Лебедева.
Например, солените храни могат да нарушат водно-солевия баланс в организма. Особено опасно е да се комбинират такива продукти с алкохол.
Мазните храни също представляват заплаха: тялото се нуждае от повече енергия, за да ги усвои, което създава допълнителен стрес в горещото време.
Освен това, диетологът препоръчва намаляване на консумацията на протеинови продукти – те изискват много вода за преработката си.
Кофеиновите и алкохолните напитки имат диуретичен ефект, което увеличава риска от дехидратация и топлинен удар.
Ето защо, в горещо време, предпочитание трябва да се дава на пресни зеленчуци, плодове, горски плодове, леки супи, каши и ферментирали млечни продукти. И, разбира се, пийте достатъчно вода.
Освен това, специалистът съветва да се ограничите до леки закуски между 11:00 и 16:00 часа, а пълноценните хранения да се преместят на сутринта или вечерта.
В свят, обсебен от оптимизиране на здравето, където всяка хапка се брои и всяка крачка се следи, е лесно да пренебрегнем един от най-фундаменталните стълбове на нашето благосъстояние.
Години наред експерти ни повтарят, че балансираната диета и редовната физическа активност са свещеният граал за дълъг и здравословен живот.
И макар тяхната важност да е безспорна, лекарка от британската здравна система (NHS) твърди, че може би сме пренебрегвали най-важния фактор от всички.
Д-р Нигат Ариф, известна със своите експертни съвети за женското здраве, наскоро сподели в TikTok послание, което отекна по целия свят.
„Учените току-що разклатиха това, което мислехме, че знаем за дълголетието“, започна тя, обявявайки откритие, което би могло да промени ежедневните навици на милиони хора.
Според нея не става въпрос за екзотична суперхрана или изтощителен режим на упражнения, а за нещо, което всички правим, но рядко приемаме сериозно.
Д-р Ариф се позовава на мащабно проучване, проведено от експерти от престижното Лондонско училище по икономика и политически науки (LSE) в сътрудничество със застрахователната компания „Vitality“.
Резултатите са поразителни.
Един, на пръв поглед прост навик, може драстично да повлияе на продължителността на живота
Изследването, което анализира над 47 милиона регистрирани нощи на сън, показва, че спането по седем часа всяка нощ, и то по едно и също време, може да намали риска от преждевременна смърт с почти една четвърт, или по-точно с 24 процента.
Освен това този навик не само намалява риска от смъртност, но потенциално може да удължи живота с цели 4 години.
Така сънят престава да бъде пасивна дейност и се превръща в най-мощния инструмент за опазване на здравето, с който разполагаме.
Това, което прави проучването особено значимо, е акцентът върху последователността.
Не е достатъчно само от време на време да се спи препоръчителните седем до девет часа.
Ключово е да се установи рутина, така нареченият „едночасов прозорец за лягане“
Това означава всяка вечер да си лягате в рамките на един и същ 60-минутен интервал.
Именно тази последователност, показва изследването, е дори по-силен индикатор за здравни рискове от самата продължителност на съня.
Нередовният ритъм на сън, известен като „социален джетлаг“, нарушава вътрешния часовник на тялото и в дългосрочен план подкопава здравето, увеличавайки риска от затлъстяване, диабет и сърдечносъдови заболявания.
Хроничната липса на сън, предупреждава докладът, също така увеличава вероятността от развитие на депресия, като същевременно влошава концентрацията, настроението и продуктивността.
Въпреки тези тревожни данни, реалността е отчайваща – девет от десет души не успяват да поддържат оптимален модел на сън.
Д-р Ариф специално изтъква жените на средна възраст като една от най-застрашените групи, които поради хормоналните промени в менопаузата се сблъскват с горещи вълни, безсъние и тревожни мисли.
„Ето я истината – добрият сън не е лукс, той е също толкова важен, колкото упражненията или храненето. За жените в менопауза защитата на съня е ключова за защитата на мозъка, сърцето и настроението в идните десетилетия“, подчерта лекарката.
Нейният съвет е ясен и практичен: въведете една промяна още тази вечер.
Определете своя едночасов прозорец за сън и през това време изключете всички екрани, чиято синя светлина пречи на отделянето на мелатонин и поддържа мозъка буден.
Значението на съня надхвърля личното здраве
Той има огромно въздействие върху цялото общество.
Професор Жоан Коста-и-Фонт от LSE изтъква, че по-добрите навици за сън не са просто въпрос на усещане за отпочиналост, а представляват фундаментална инвестиция в дългосрочното здраве, благосъстояние и продуктивност.
Според него, потенциалното въздействие върху здравето на служителите и икономиката като цяло е огромно.
Въпреки това д-р Ариф призовава и за известна доза предпазливост.
Тя признава, че проучването има определени ограничения, тъй като е проведено от частна здравна компания и икономически факултет.
Това означава, че фокусът е бил поставен както върху рентабилността и икономическите аспекти, така и върху чисто клиничните параметри.
Въпреки това посланието остава ясно и по-силно от всякога: трябва да започнем да се отнасяме към съня с уважението, което заслужава.
Той не е загубено време, а най-важният здравословен навик, който можем да си изградим за по-дълъг и качествен живот.
