ЖИВЕЙ ЗЕЛЕНО Ние & Природата На 21 май отбелязваме Европейски ден на Натура 2000

На 21 май отбелязваме Европейски ден на Натура 2000




Преди 25 години, с влизането в сила на Директивата за местообитанията, вторият стълб на Натура 2000 след Директивата за птиците, започва да работи наднационална мрежа за защита на природата на цял континент.

Този акт дава възможност милиони квадратни километри от 27 000 места в Европа да бъдат свързани в най-голямата мрежа от защитени територии в света.

Мрежата е възможност за България, тъй като доброто й прилагане осигурява високо качество на живота.

Природата на Европа е много красива и разнообразна, но континентът е най-гъсто населеният в света.

Желанието всеки квадратен километър да бъде използван, поставя дори и най-труднодостъпните места под риск от свръхексплоатация. Този натиск бързо води много от емблематичните видове на континента, като риса, средиземноморската костенурка или вълка, до ръба на оцеляването. Затова преди 25 години е създадена Натура 2000 както първият финансов инструмент на ЕС за природозащита – програма LIFE.

Днес мрежата покрива 18% от сухоземната и 6% от морската територия на Европа и допринася както за опазването на видове, така и на ценни гори, реки и влажни зони.

„С европейския ден на Натура 2000 ние отдаваме почит на тази уникална мрежа и нейната стойност за хората и нашата икономика. За мен това е едно от истинските постижения на Европейския съюз: Мрежа от над 27 000 защитени територии, покриваща над 1 милион квадратни километра в сушата и морето, която стана възможна чрез сътрудничеството между всички наши държави-членки“, коментира Кармену Вела, комисар по въпросите на околната среда, морското дело и рибарството.

Запазената природа на България й даде възможност да включи 34,46% от територията си в Натура 2000.

Освен условие за опазването и устойчивото ползване на природните ресурси, мрежата осигури на страната ни потенциал за високо качество на живот, за опазване на традиционния поминък, както и стимул за развитие на иновативни бизнеси, които не се свързани с пряко и безвъзвратно експлоатиране на природен ресурс, а с устойчивото му ползване. 

Но едно от най-важните неща, което предстои на България е да завърши изграждането на своята мрежа Натура 2000 с обявяването на защитените зони Рила буфер за птици и местообитания.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Още по темата

Без пластмасови бутилки в община ВрацаБез пластмасови бутилки в община Враца

Край на пластмасовите  бутилки вода, които досега се доставяха за служители и гости на Община Враца, обяви кметът Калин Каменов.

От новата година чиновниците и всички външни лица в сградата на администрацията ще задоволяват питейните си нужди от стъклени чаши и ще си наливат вода от специален контейнер.

„В унисон с екополитиката, която водим, е време да дадем личен пример. Мярката изглежда малка, но е важна и вярвам, че ще мотивира посетители на общинската администрация, както и служителите, да продължат добрата практика у дома“, коментира още кметът Каменов.

По-рано през деня екипът му анонсира поредица от мерки за повишаване на екологичната култура у гражданите.

247 милиона врабчета изчезнаха. Защо?247 милиона врабчета изчезнаха. Защо?

Милиони врабчета са изчезнали през последните години в Европа. И по-конкретно 247 милиона от 80-те години досега.

Това показват последните данни от Кралското общество за защита на птиците, BirdLife International и Чешкото общество по орнитология.


Това означава, че едно на всеки шест врабчета е изчезнало в последните четири десетилетия.
Врабчетата обаче не са единствените незащитени птици, чиято популация е намаляла драстично в последните години. Други подобни са скорците, жълтите стърчиопашки и чучулигите.


Врабчетата обаче – тази дребна и толкова обичайна птичка за нашите географски ширини, е пострадала най-сериозно. А причините за това са все по-големият дял на земите, които се обработват, недостигът на храна в градовете и замърсяването на въздуха.


Авторите на изследването обаче изтъкват, че въпреки усилията, които трябва да положим за осъзнато земеделие и защита на природата, много видове птици всъщност са увеличили броя си, пише lifestyle.bg
Сред тях са голямото червеноглаво коприварче, синият синигер, орехчетата, щиглецът, червеношийката и гривякът.