ЖИВЕЙ ЗЕЛЕНО Ние & Природата 247 милиона врабчета изчезнаха. Защо?

247 милиона врабчета изчезнаха. Защо?




Милиони врабчета са изчезнали през последните години в Европа. И по-конкретно 247 милиона от 80-те години досега.

Това показват последните данни от Кралското общество за защита на птиците, BirdLife International и Чешкото общество по орнитология.


Това означава, че едно на всеки шест врабчета е изчезнало в последните четири десетилетия.
Врабчетата обаче не са единствените незащитени птици, чиято популация е намаляла драстично в последните години. Други подобни са скорците, жълтите стърчиопашки и чучулигите.


Врабчетата обаче – тази дребна и толкова обичайна птичка за нашите географски ширини, е пострадала най-сериозно. А причините за това са все по-големият дял на земите, които се обработват, недостигът на храна в градовете и замърсяването на въздуха.


Авторите на изследването обаче изтъкват, че въпреки усилията, които трябва да положим за осъзнато земеделие и защита на природата, много видове птици всъщност са увеличили броя си, пише lifestyle.bg
Сред тях са голямото червеноглаво коприварче, синият синигер, орехчетата, щиглецът, червеношийката и гривякът.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Още по темата

Рекордните жеги вредят на човешкото здравеРекордните жеги вредят на човешкото здраве

Европейците, особено в южната част на континента, са подложени на по-голям топлинен стрес през летните месеци, тъй като климатичните промени причиняват по-дълги периоди на екстремни метеорологични условия, предаде Асошиейтед прес.

Според изследване на програмата „Коперник“ на Европейската комисия сравненията на данни отпреди десетилетия показват, че рекордните горещини миналата година са довели до опасни условия за човешкото здраве.

„Южна Европа преживя рекорден брой дни с „много силен топлинен стрес“, дефиниран като температури от 38 до 46 градуса Целзий“, се посочва в доклада.

Броят на летните дни със „силен“ (32 до 38 градуса Целзий) или „много силен“ топлинен стрес се увеличава на целия континент, докато в Южна Европа това важи и за дните с „изключителен топлинен стрес“ над 46 градуса Целзий, отбелязват от „Коперник“.

„Налице е и тенденция към намаляване на броя на дните без топлинен стрес“, се казва още в изследването.

Топлинният стрес все повече се разглежда като сериозен проблем в световен мащаб, тъй като планетата се затопля, заради предизвиканите от човека промени в климата.

Експертите казват, че той може да причини широк спектър от здравословни проблеми, включително обриви, дехидратация и топлинен удар.

Предупреждението е част от годишния доклад на „Коперник“ за състоянието на климата в Европа, който потвърди, че през 2022 г. континентът е преживял втората най-топла година в историята.

Миналото лято е било най-горещото в цяла Европа – с 1,4 градуса Целзий над референтния период 1991-2020 г. В района на Свалбард (Шпицберген) в Арктика дори са отчетени летни температури, които са били с 2,5 градуса Целзий по-високи от средните, се казва в доклада.

Високите температури и малките количества валежи доведоха и до повсеместна суша, а летните горски пожари причиниха най-високите въглеродни емисии от 15 години.

Скаути почистват десет водоемаСкаути почистват десет водоема

Сладката вода е един от най-ценните ресурси на нашата планета. Но той бързо се изчерпва. Едва 1 % от водата по света е сладка и достъпна. И този 1 % е под заплаха. Основна причина за това е замърсяването. (още…)