ЖИВЕЙ ЗЕЛЕНО Ние & Природата Скаути почистват десет водоема

Скаути почистват десет водоема




Сладката вода е един от най-ценните ресурси на нашата планета. Но той бързо се изчерпва. Едва 1 % от водата по света е сладка и достъпна. И този 1 % е под заплаха. Основна причина за това е замърсяването.

Природозащитната организация WWF и Организацията на българските скаути обединяват усилия в името на околната среда. Дванадесет скаутски клуба от цяла България, съвместно с природозащитници и доброволци, ще почистват крайбрежията на реките Искър, Дунав, Русенски лом, Камчия, Черна, Батова, Еленска, Тученишка и на Шабленското езеро.

На 11 май (събота) повече триста скаути на възраст между 7 и 18 г. ще се включат в събирането на отпадъци от замърсените водоеми.

България е сравнително бедна на водни ресурси. Те представляват едва 0,3 % от територията на нашата страна.

У нас има 325 реки, които са прекомерно използвани и в тях има все по-малко живот и все по-малко вода за нас. Основата причина за замърсяването на реките сме именно ние – хората.

Изхвърлянето на пластмасови отпадъци и петролни продукти, както и изпускането на индустриални води увреждат речните екосистеми и водят до постепенното загиване на техните видове.

Освен че са дом на многобройни животински видове, речните екосистеми осигуряват и естествена защита на градовете от наводнения. А транспортът на наноси подхранва делтите на реките, които са едни от най-важните земеделски райони в света и дом на 500 милиона души.

За съжаление обаче в реките все по-често се строят преградни съоръжения, които променят коритата, скоростта и теченията им. И така блокират възможността за миграция на десетки видове риби.

За щастие, както замърсяването, така и опазването на реките зависи отново от нас – хората. Поддържането на сладководните водоеми е от изключително важно значение, ако искаме животът на Земята да продължи да бъде такъв, какъвто го познаваме.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Още по темата

Преждевременният цъфтеж на цветята е предупредителен знакПреждевременният цъфтеж на цветята е предупредителен знак

Установено е, че затоплянето обикновено ускорява пролетния цъфтеж, но недостатъчно ниските зимни температури могат да го забавят или дори да го предотвратят напълно.

Експерти предупреждават, че дори най-малкото повишаване на температурите може да доведе до преждевременен цъфтеж на стотици видове диви цветя.

Много растения цъфтяха тази зима, защото климатичните екстремуми причиняват драстична промяна в естествените им цикли.

Въпреки че глухарчетата могат да добавят жизненост към ежедневието ни, те обикновено не цъфтят до пролетта, когато температурите се покачват и сланите отстъпват.

Но тъй като емисиите на задържащи топлината газове затоплят планетата и повишават глобалните температури с около 1,4°C в сравнение с прединдустриалните времена, природният свят се обърква.

След екстремните метеорологични събития през 2025 г., Британската метеорологична служба предупреди, че флората на страната се превръща във „видим сигнал“ за климатичната криза.

Как изменението на климата влияе на растенията?

Проучване на Ботаническото дружество на Великобритания и Ирландия (BSBI), събира данни за флората на Обединеното кралство през последните 10 години.

Тазгодишното проучване е регистрирало 310 местни растителни вида в процес на цъфтеж, което далеч надвишава около дванадесет вида, за които обикновено се очаква да цъфтят през януари.

Списъкът включва често срещани растения като амброзия, глухарче и иглика, както и неместни видове като мексиканска мухоловка (erigeron karvinskianus) и червена мъртва коприва.

Твърди се, че за всеки един градус по Целзий в увеличение на средните температури през ноември и декември се наблюдават около 2,5 допълнителни растителни вида в процес на цъфтеж.

Цъфтежът като ясен знак за изменението на климата

„Това е още едно доказателство, че изменението на климата безразборно засяга нашата флора и фауна“, каза Кевин Уокър от BSBI.

„Това е видим сигнал, който всеки може да види в градината и общността си“, добави той.

Д-р Деби Хеминг, водещ климатолог, изследващ въздействието на изменението на климата върху природата, предупреди, че откритията подчертават как засилените климатични крайности „променят естествените цикли“ на растенията и дивата природа.

„Това е ясно доказателство, че изменението на климата пряко засяга света около нас“, добави тя.

Според Службата за изменение на климата „Коперник“ на ЕС, 2025 г. почти сигурно ще бъде втората или третата най-топла година в историята.

Резултатите, които все още се анализират, показват, че 2025 г. ще бъде наравно с 2023 г., но под 2024 г., която остава най-топлата година в историята.

Изменението на климата може да повлияе на цъфтежа в Средиземно море и Централна Европа.

През следващия век, изследователите прогнозират, че ябълковите, бадемовите и шамфъстъчните дървета в Южна Испания, Мароко и Тунис може да се сблъскат с късен цъфтеж, често съпроводен с повишен риск от липса на цъфтеж.

Проучването също така прогнозира ранен цъфтеж за ябълковите, крушовите, сливовите и черешовите дървета в Централна Европа.

Растенията общуват помежду си и предугаждат проблемитеРастенията общуват помежду си и предугаждат проблемите

Растенията общуват, предават си мисли и чувства… Тези и други интересни факти разказва Стефано Манкузо, невробиолог по растенията, професор във Флорентинския университет, по време на своите срещи с различни хора по света.

В продължение на няколко десетилетия Манкузо изучава растенията. И проведените многобройни опити са показали, че те могат да общуват. Нещо повече. Те възприемат света почти като нас, хората, и дори имат нещо, приличащо на интелект. И още – могат да предугаждат бъдещето, а системата им за комуникация е нещо подобно на нашия интернет.

Когато коренът на едно растение срещне препятствие, той сменя посоката на растежа си. И това е логично.

Но Стефано Манкузо е забелязал, че корените всъщност предугаждат препятствията много преди да ги срещнат, преди да се докоснат до тях. Растенията общуват помежду си и могат да получават информация от други растения. Ако нещо е предизвикало стрес при едно растение, то мигновено „разказва“ за това на останалите си събратя. Манкузо обяснява, че опитът му е много ценен за фермерите.

Ако спрете да поливате едно растение, всички останали около него ще увеличат своята издръжливост при засушаване. Интересно откритие е и фактът, че растенията също се конкурират.

Вземете две грахови зърна и ги посадете едно до друго. В друг съд посадете боб и грах. Грижете се за тях еднакво. Ще видите, че грахчетата ще се развият еднакво, а растенията от втория съд ще останат малки с голяма коренова система – просто те използват целия си ресурс, за да завземат повече територия.