ЖИВЕЙ ЗЕЛЕНО LifeStyle Япония с рекорд: Над 107 000 души са на 100 или повече години, 88% са жени

Япония с рекорд: Над 107 000 души са на 100 или повече години, 88% са жени




Япония постави нов рекорд по брой столетници. За първи път в историята на страната хората на 100 и повече години са над 100 000.

Огромното мнозинство от тях са жени. Каква е тайната на дълголетието и какво стои зад впечатляващата статистика?

Броят на хората на 100 или повече години в Япония достигна рекордните 107 677 души, показват най-новите данни на японското Министерство на здравеопазването, труда и социалните грижи.

Това е първият път, в който броят на столетниците в страната преминава границата от 100 000 души. Любопитен е и друг факт – 87,6% от тях са жени.

Според данните 94 298 са жените, достигнали 100-годишна възраст, докато мъжете са 13 379, или 12,4%.

Япония увеличава броя на столетниците 56 поредни години

Новият рекорд не е изолиран случай. Броят на хората на 100 и повече години в Япония се увеличава 56 последователни години.

Японският министър на здравеопазването Кеничиро Уено посочва няколко фактора, които вероятно допринасят за увеличаването на продължителността на живота.

Сред тях са:

  • подобряването на условията на живот;
  • храненето и по-доброто качество на диетата;
  • развитието на медицината;
  • напредъкът в здравеопазването;
  • по-добрите възможности за поддържане на здравето в напреднала възраст.

Министърът отбелязва, че е особено положително, че толкова много хора успяват да останат активни и здрави до дълбока старост.

88% от японските столетници са жени

Разликата между броя на жените и мъжете сред столетниците е впечатляваща.

От 107 677 души:

94 298 са жени – 87,6%

13 379 са мъже – 12,4%

Това показва колко силно е женското присъствие сред най-възрастното население на Япония.

115-годишната Шигеко Кагава и нейният урок за дълголетие

Сред най-интересните истории е тази на Шигеко Кагава – японка, която почина през август на 115 години.

До смъртта си тя беше сред най-възрастните хора в света. Според публикации за нея самата Кагава свързвала дълголетието си с две прости неща – ходенето и използването на ума.

Като дете тя изминавала значително разстояние пеша от дома си до гарата, за да стигне до училище.

По-късно Кагава става акушер-гинеколог и продължава да се движи активно. Като лекар често ходела пеша до домовете на своите пациенти.

„Мисля, че многото ходене още от детството е източникът на енергията ми днес“, споделяла тя.

През 2021 г., когато е на 109 години, Кагава дори участва като факлоносец в щафетата за Олимпийските игри в Токио.

След смъртта ѝ за най-възрастен жив човек в Япония е призната 114-годишната Фуйо Кишимото.

Най-възрастният жив японски мъж пък е 112-годишният Хикару Като.

Има ли японска тайна за дълголетие?

Една конкретна причина едва ли може да обясни защо толкова много японци достигат 100-годишна възраст.

Официалните данни насочват към комбинация от фактори – по-добри условия на живот, хранене, медицински грижи и технологичен напредък.

Историята на Шигеко Кагава обаче добавя още един интересен елемент – ежедневното движение.

Ходенето е достъпна форма на физическа активност, която може да бъде част от живота дори в напреднала възраст. При Кагава то не е било специална тренировка, а естествена част от ежедневието ѝ още от детството.

Япония празнува дълголетието

Рекордът беше обявен във връзка с японския Ден на уважението към възрастните хора, посветен на дълголетието и приноса на възрастните поколения към обществото.

Японското здравно министерство поздрави всички, достигнали 100-годишна възраст, и изрази признателност за приноса им към развитието на обществото.

А може би най-интересният урок от японските столетници е прост: дълголетието не се свежда само до броя на годините. Важен е и начинът, по който човек ги изживява – с движение, активен ум, социални контакти и възможност да остане част от обществото.

107 677 души на 100 или повече години – това е не просто статистика, а впечатляващ поглед към една от най-дълголетните нации в света.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Още по темата

Награждават общините, победители в конкурса „Екообщина“Награждават общините, победители в конкурса „Екообщина“

Министърът на околната среда и водите Нено Димов ще участва в награждаването на общините победители в конкурса „Екообщина“. Церемонията ще e днес, 11 октомври, от 17 ч, във Френския институт в София на площад Славейков № 3. (още…)

Честит рожден ден, парк Пирин!Честит рожден ден, парк Пирин!

На 8 ноември е създаден Народен парк Вихрен (сега Национален Парк Пирин) с цел опазване на горските масиви.

Национален парк „Пирин“ обхваща по-голямата част от планината Пирин, разположена в Югозападна България.

Той е един от трите национални парка в Република България. Другите два са Рила и Централен Балкан. Паркът заема значителна част от планината Пирин.

В исторически план границите и размерът на националния парк са претърпели много промени.

Народен парк Вихрен е създаден на 8 ноември 1962 г. с цел опазване на горските масиви, разположени в най-високите части на планината.

Паркът имал площ от около 6200 хектара, което е малка част от днешната му територия. През 1974 г. с указ на министерството на горите той е преименуван на Народен парк Пирин, а територията му е значително увеличена.

Отделна дирекция, която отговаря за опазването и развитието на парка, е създадена през 1979 г. Седалището на тази дирекция е в град Банско.

За Национален парк е обявен през 1998 г. след създаването на Закона за защитените територии в Република България. Територията на националния парк е 40 332,4 хектара. Управлението на парка, след като той приема статута на Национален парк, е задача на Министерството на околната среда и водите.

Националният парк граничи с общините Гоце Делчев, Банско, Разлог, Симитли, Кресна, Струмяни и Сандански.

В рамките на националния парк се намират два природни резервата – Баюви дупки – Джинджирица, който е един от най-старите резервати в България, и резерват Юлен. Резерват Баюви дупки – Джинджирица е част от мрежата на биосферните резервати по програмата „Човек и биосфера“ на ЮНЕСКО.

През 1983 година паркът е обявен за една от териториите от световно значение, които се намират в Европа.

Флората на парка е запазила до голяма степен оригиналния си облик. На територията на НП
Пирин са установени общо 1315 вида и вътревидови таксони, което представя около 30 % от
флората на България. Направени са описания на растителността по отдели за всички паркови
райони. Картирането на фитоценозите е извършено за всеки подотдел. Описанията на растителните
съобщества (асоциации) са по доминантния метод.

Установените растителни съобщества, са класифицирани в 6 основни групи. Залесената площ на
парка, вкл. площта на клека е 57,3% от общата му площ.


Събрана е допълнителна информация за степен на съхраненост, деградационни процеси,
наличие на видове с консервационно значение в съобществата и др.
Фауна


Извършени са проучвания, анализ и картиране на фаунистичните местообитания и видове.
Установени са 2091 вида безгръбначни животни, 6 вида риби, 8 вида земноводни и 11 вида
влечуги. Съставен е списък на 159 вида птици. Бозайната фауна включва 45 вида