ЖИВЕЙ ЗЕЛЕНО LifeStyle,Ние & Природата Честит рожден ден, парк Пирин!

Честит рожден ден, парк Пирин!




На 8 ноември е създаден Народен парк Вихрен (сега Национален Парк Пирин) с цел опазване на горските масиви.

Национален парк „Пирин“ обхваща по-голямата част от планината Пирин, разположена в Югозападна България.

Той е един от трите национални парка в Република България. Другите два са Рила и Централен Балкан. Паркът заема значителна част от планината Пирин.

В исторически план границите и размерът на националния парк са претърпели много промени.

Народен парк Вихрен е създаден на 8 ноември 1962 г. с цел опазване на горските масиви, разположени в най-високите части на планината.

Паркът имал площ от около 6200 хектара, което е малка част от днешната му територия. През 1974 г. с указ на министерството на горите той е преименуван на Народен парк Пирин, а територията му е значително увеличена.

Отделна дирекция, която отговаря за опазването и развитието на парка, е създадена през 1979 г. Седалището на тази дирекция е в град Банско.

За Национален парк е обявен през 1998 г. след създаването на Закона за защитените територии в Република България. Територията на националния парк е 40 332,4 хектара. Управлението на парка, след като той приема статута на Национален парк, е задача на Министерството на околната среда и водите.

Националният парк граничи с общините Гоце Делчев, Банско, Разлог, Симитли, Кресна, Струмяни и Сандански.

В рамките на националния парк се намират два природни резервата – Баюви дупки – Джинджирица, който е един от най-старите резервати в България, и резерват Юлен. Резерват Баюви дупки – Джинджирица е част от мрежата на биосферните резервати по програмата „Човек и биосфера“ на ЮНЕСКО.

През 1983 година паркът е обявен за една от териториите от световно значение, които се намират в Европа.

Флората на парка е запазила до голяма степен оригиналния си облик. На територията на НП
Пирин са установени общо 1315 вида и вътревидови таксони, което представя около 30 % от
флората на България. Направени са описания на растителността по отдели за всички паркови
райони. Картирането на фитоценозите е извършено за всеки подотдел. Описанията на растителните
съобщества (асоциации) са по доминантния метод.

Установените растителни съобщества, са класифицирани в 6 основни групи. Залесената площ на
парка, вкл. площта на клека е 57,3% от общата му площ.


Събрана е допълнителна информация за степен на съхраненост, деградационни процеси,
наличие на видове с консервационно значение в съобществата и др.
Фауна


Извършени са проучвания, анализ и картиране на фаунистичните местообитания и видове.
Установени са 2091 вида безгръбначни животни, 6 вида риби, 8 вида земноводни и 11 вида
влечуги. Съставен е списък на 159 вида птици. Бозайната фауна включва 45 вида

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Още по темата

30 септември – 1 октомври – Европейски дни на птиците30 септември – 1 октомври – Европейски дни на птиците

На 30 септември и 1 октомври 2017 г. в Европа и Централна Азия се честват Европейските дни на птиците.

Милиони мигриращи птици ще напуснат Европа по това време, отправяйки се към местата си за зимуване в Африка.

По време на миграцията птиците преодоляват хиляди километри и преминават през много опасности, прелитайки по техните въздушни маршрути.

„За съжаление повечето от мигриращите видове птици са подложени на голяма опасност, поради загубата на местообитанията и климатичните промени в местата за гнездене, зимуване и ключовите райони за почивка по време на прелета” – споделят от БДЗП.

За мигриращите видове птици съществуването на подходящи гнездови територии на север, места за почивка и безопасно преминаване по миграционните пътища, както и подходящи местообитания в местата за зимуване, са жизнено важни.

Целта на Европейските дни на птиците 2017 е да разкажат за чудото и очарованието на миграцията на птиците и за потребностите на прелетните птици в зоните за размножаване, по миграционните пътища и в районите на зимуване в Европа и Африка.

Как лошата градска среда вреди на психичното здравеКак лошата градска среда вреди на психичното здраве

Гъстото застрояване, сивите и монотонни квартали, както и обширните празни пространства могат да засилят апатията, тревожността и чувството за изолация.

Затворените жилищни комплекси допринасят за социалното разделение и самотата

Според експерти гъстото застрояване в мегаполисите води до парадоксална ситуация, в която хората живеят в непосредствена близост, но остават напълно непознати един за друг.

Еднообразните сиви квартали пък засилват усещането за апатия и незначителност.

Организацията на дворните пространства също е от ключово значение

Дворовете, които са затворени за автомобили и разполагат с площадки за игра на няколко нива, стимулират по-добре когнитивните способности и комуникационните умения при децата.

В противовес на това, наличието на зелени площи, архитектурното разнообразие и дворовете без автомобили доказано намаляват тревожността. И правят гражданите по-отворени към общуване.

Тези градоустройствени решения влияят на поведението на хората ежедневно.

Те определят дали ще ни се прииска да останем по-дълго в двора, да излезем на разходка, да поговорим със съседите. Или да пуснем детето да играе спокойно близо до дома.

Когато едно пространство е проектирано да бъде удобно и приветливо, то естествено насърчава по-спокоен и пълноценен градски живот.