Много силна магнитна буря обхвана Земята вчера, съобщиха от Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН.
Малко след 18 ч. българско време апаратурата в Геомагнитна обсерватория Панагюрище регистрира резкия скок в стойностите на магнитното поле.
В планетарен мащаб бурята е от категория G4 (много силна), но на територията на нашата страна измерените вариации са с една степен по-ниски.
Пикът на смущенията е регистриран малко след полунощ, като се очаква до края на седмицата полето да се нормализира.
Магнитни бури от този клас се регистрират сравнително рядко – една-две годишно.
Последната такава буря беше наблюдавана през май, когато част от северното сияние беше видима и от територията на нашата страна. В момента също има условия красивите светлини да бъдат видими доста по- на юг от полярната област.
Айсберг A23a, най-големият в света досега, напусна границата си край Южните Оркнейски острови. И се насочи на север, следвайки Антарктическото циркумполярно течение.
Както съобщава New Atlas, този блок лед с тегло около трилион тона и с площ от 3,9 хиляди квадратни километра отново е в движение.
A23a се откъсна от шелфовия лед Филхнер в Антарктика през 1986 г.
Той остана заседнал в продължение на 34 години. И след това започна да се носи в морето на Уедел през 2020 г.
През април 2024 г. айсбергът беше уловен от воден феномен, известен като Стълбът на Тейлър – въртящ се стълб от вода, който се образува над подводни планински вериги.
Хванат в този воден капан, A23a се носеше в хаотични кръгове. Но скорошни сателитни изображения не заснеха освобождаването му.
Сега айсбергът се придвижва към остров Южна Джорджия.
Учените активно изучават влиянието на движението на айсберга върху околната среда.
Те взеха проби от океанска вода, за да проучат екосистемите, които се развиват около ледената маса и нейното въздействие върху океанския въглерод и атмосферния баланс.
Има звуци, които почти несъзнателно ни карат да спрем за миг. Птичата песен сред дърветата е един от тях. Но ако трябва да изберем най-красивата песен в света на птиците, коя би била тя?
Ново проучване на учени от университета в Тюбинген, Германия, дава отговор на този въпрос. И той е – обикновеният кос (Turdus merula).
Познатата европейска птица се класира на първо място в оценяването, като участниците дават на песента ѝ средна оценка 4,52 от 5.
Това може би не е случайно. Песента на коса е богата, мека и звучи почти като флейта – звук, превърнал се в неразделна част от градините, парковете и горите в Европа.
Тествани са 123 вида птици
За целите на изследването 84 души са слушали записи на 123 вида диви птици, като са оценявали колко приятен намират гласа на всяка от тях.
След коса се нареждат щиглецът с оценка 4,26, червеношийката с 4,04 и синият синигер с 3,92.
На другия полюс се оказва забулената сова – характерна нощна птица с пронизителен крясък, която събира едва 1,32 от 5 точки.
А къде е славеят?
Може би най-голямата изненада в класацията е, че славеят – птицата, която от векове се свързва с най-красивата песен – не заема първото място. Все пак той се класира доста високо, на 8-о място, с оценка 4,26 от 5.
Прочутата му песен е една от най-сложните в птичия свят. Мъжките екземпляри разполагат с огромен репертоар от различни „фрази“, включващи подсвирквания и трели.
Какво всъщност харесва човешкото ухо?
Интересното в проучването обаче не е просто да се определи „победител“. Учените са искали да разберат защо някои звуци ни се струват красиви, а други – не.
След като сравняват оценките със звуковите характеристики на всяка песен, изследователите установяват, че хората са склонни да предпочитат по-меки звуци с по-малък честотен диапазон.
Има обаче и изненада. По-сложните песни често са оценявани по-високо от простите и повтарящи се.
Може да се очаква, че един лесен, предвидим звук ще бъде по-успокояващ и следователно по-приятен. Случило се е точно обратното: сложността изглежда очарова човешкото ухо.
Това не зависи от познанията на слушателите за птиците. Опитът в наблюдението им не е повлиял съществено на предпочитанията.
Защо птичата песен ни кара да се чувстваме добре?
Учените смятат, че реакцията ни към звуците на птиците може да има по-дълбоки корени.
През голяма част от човешката еволюция среда, изпълнена с естествени звуци и песни, вероятно е служила като индикация, че наоколо няма непосредствена опасност.
Предишни изследвания вече са свързали присъствието на птици и тяхното наблюдение с психологическо разтоварване и по-добро усещане за благополучие.
Новото в случая е, че може би не е достатъчно просто да чуваме птици. Изглежда, че има значение и какви точно са характеристиките на тяхната песен.
Може ли това да промени градовете ни?
Изследователите смятат, че откритията им биха могли в бъдеще да повлияят на планирането на паркове и градски пространства.
Досега дебатът за звуковата среда в градовете се фокусира основно върху намаляването на шума. Може би обаче е също толкова важно с какво го заменяме: естествени звуци, растителност и среда, която привлича птици.
Това не означава, че е достатъчно да пускаме записи на птичи песни от високоговорители.
Предишно проучване на същия екип показва, че изкуствените записи не носят същите ползи като слушането на птици в естествената им среда.
Учените също така предупреждават, че няма една-единствена „рецепта“ за перфектната песен. Косът и другите високо оценени видове звучат доста различно един от друг. Това, което изглежда има значение, е комбинацията от интензивност, честота, диапазон и сложност.
