Има звуци, които почти несъзнателно ни карат да спрем за миг. Птичата песен сред дърветата е един от тях. Но ако трябва да изберем най-красивата песен в света на птиците, коя би била тя?
Ново проучване на учени от университета в Тюбинген, Германия, дава отговор на този въпрос. И той е – обикновеният кос (Turdus merula).
Познатата европейска птица се класира на първо място в оценяването, като участниците дават на песента ѝ средна оценка 4,52 от 5.
Това може би не е случайно. Песента на коса е богата, мека и звучи почти като флейта – звук, превърнал се в неразделна част от градините, парковете и горите в Европа.

Тествани са 123 вида птици
За целите на изследването 84 души са слушали записи на 123 вида диви птици, като са оценявали колко приятен намират гласа на всяка от тях.
След коса се нареждат щиглецът с оценка 4,26, червеношийката с 4,04 и синият синигер с 3,92.
На другия полюс се оказва забулената сова – характерна нощна птица с пронизителен крясък, която събира едва 1,32 от 5 точки.
А къде е славеят?
Може би най-голямата изненада в класацията е, че славеят – птицата, която от векове се свързва с най-красивата песен – не заема първото място. Все пак той се класира доста високо, на 8-о място, с оценка 4,26 от 5.
Прочутата му песен е една от най-сложните в птичия свят. Мъжките екземпляри разполагат с огромен репертоар от различни „фрази“, включващи подсвирквания и трели.

Какво всъщност харесва човешкото ухо?
Интересното в проучването обаче не е просто да се определи „победител“. Учените са искали да разберат защо някои звуци ни се струват красиви, а други – не.
След като сравняват оценките със звуковите характеристики на всяка песен, изследователите установяват, че хората са склонни да предпочитат по-меки звуци с по-малък честотен диапазон.
Има обаче и изненада. По-сложните песни често са оценявани по-високо от простите и повтарящи се.
Може да се очаква, че един лесен, предвидим звук ще бъде по-успокояващ и следователно по-приятен. Случило се е точно обратното: сложността изглежда очарова човешкото ухо.
Това не зависи от познанията на слушателите за птиците. Опитът в наблюдението им не е повлиял съществено на предпочитанията.
Защо птичата песен ни кара да се чувстваме добре?
Учените смятат, че реакцията ни към звуците на птиците може да има по-дълбоки корени.
През голяма част от човешката еволюция среда, изпълнена с естествени звуци и песни, вероятно е служила като индикация, че наоколо няма непосредствена опасност.
Предишни изследвания вече са свързали присъствието на птици и тяхното наблюдение с психологическо разтоварване и по-добро усещане за благополучие.
Новото в случая е, че може би не е достатъчно просто да чуваме птици. Изглежда, че има значение и какви точно са характеристиките на тяхната песен.
Може ли това да промени градовете ни?
Изследователите смятат, че откритията им биха могли в бъдеще да повлияят на планирането на паркове и градски пространства.
Досега дебатът за звуковата среда в градовете се фокусира основно върху намаляването на шума. Може би обаче е също толкова важно с какво го заменяме: естествени звуци, растителност и среда, която привлича птици.
Това не означава, че е достатъчно да пускаме записи на птичи песни от високоговорители.
Предишно проучване на същия екип показва, че изкуствените записи не носят същите ползи като слушането на птици в естествената им среда.
Учените също така предупреждават, че няма една-единствена „рецепта“ за перфектната песен. Косът и другите високо оценени видове звучат доста различно един от друг. Това, което изглежда има значение, е комбинацията от интензивност, честота, диапазон и сложност.
