От 2011 г. насам Световният океан прекомерно се разраства с водорасли, като на всеки пет години темпът на този процес се увеличава.

Ако в миналото по-голямата част от биомасата в океана се състоеше от фитопланктон – микроскопични едноклетъчни водорасли, то днес пред очите ни той бива изместван от големи макроводорасли.

Учените наричат това „структурна промяна“ в екологията на Световния океан.

Глобално заблатяване

Учените наблюдават растежа на водораслите в океана отдавна, още от началото на 2000-те години. Едва наскоро обаче те успяха да видят цялостната картина. Оказва се, че водораслите вече покриват 43,8 милиона квадратни километра, което е около 12% от цялата повърхност на Световния океан.

Темповете на растеж продължават да се ускоряват. От 2003 г. насам макроводораслите в тропическия Атлантик и западната част на Тихия океан се увеличават с 13,4% годишно.

Според изчисления на научното издание Oceanbites, базирани на същото изследване, от 2013 г. скоростта е нараснала до 16,7% годишно – най-високият темп в историята на наблюденията.

Във всеки регион доминират различни видове водорасли, които изискват специфични условия.

Въпреки това могат да се откроят два основни фактора зад тази глобална тенденция: затоплянето на океана и еутрофикацията (излишък на хранителни вещества от селското стопанство и аквакултурите).

Що се отнася до конкретни случаи, науката едва наскоро успя да разгадае мистерията на Големия саргасов пояс в Атлантическия океан.

Рожби на вятъра

Саргасумът представлява плаващи кафяви водорасли. Техните натрупвания образуват огромни „килими“ на повърхността на океана, в които животът процъфтява.

Когато тези маси достигнат брега, тонове кафяви водорасли покриват крайбрежието и започват да гният.

Нашествието на саргасум тревожи страните от Карибския басейн от 2010 г. насам, но едва наскоро беше намерено ясно обяснение.

Затоплянето на климата променя движението на въздушните маси. Температурната разлика между севера и юга на Атлантика се засилва, а този контраст води до усилване на ветровете.

Когато мощен вятър се издигне от изток, той изтласква богатите на фосфор дълбоководни води близо до екватора към повърхността и ги пренася на север към Карибско море.

Върху кафявите водорасли живеят цианобактерии – техни симбионти. Фосфорът подхранва цианобактериите, те се размножават и улавят все повече азот от атмосферата, който от своя страна подхранва саргасума.

Благодарение на това „торене“ кафявите водорасли растат бързо и се разпростират на хиляди километри.

Карибската супа

Тази година Мексико беше затрупано от саргасум. До началото на август по бреговете на щата Кинтана Ро -– „перлата на мексиканския туризъм“ – бяха събрани около 110 000 тона водорасли, а до края на годината се очакват 150 000 тона.

За сравнение, през миналата 2025 г., която също се смяташе за рекордна, в щата бяха събрани едва 94 000 тона.

Тези цифри почти съвпадат с националните показатели. Кинтана Ро се простира по протежение на Карибско море и теченията изхвърлят по-голямата част от саргасума именно на неговите брегове.

В най-лошите дни на брега се изхвърлят до 9000 тона на денонощие – все едно всеки ден на плажа да се изсипва съдържанието на 600 самосвала.

Разлагайки се на слънце, саргасумът отделя сероводород. Умерено токсичен газ с миризма на развалени яйца. Ароматът се разнася надалеч и никой не иска дори да се доближи до затрупаните плажове. За астматици и алергици вдишването на сероводород е опасно, тъй като може да предизвика задушаване.

Настоящият капацитет на щата позволява почистването на не повече от 1200 тона на ден, така че разчистването на планините от саргасум ще отнеме много време.

Не е изненадващо, че в такава ситуация туристите предпочитат да почиват на друго място

Заетостта на хотелите в известните крайбрежни курорти е спаднала до исторически минимум: в Тулум – до 15%, а в Плая дел Кармен – до 30%.

Президентът на Мексико Клаудия Шейнбаум обяви план за защита на карибското крайбрежие на стойност 152 милиона долара.

На първия етап Мексико ще закупи влекачи, крайбрежни комбайни за събиране на саргасум, както и динамични и брегови защитни бариери. На втория етап ще бъдат пуснати в експлоатация кораби-събирачи и системи за задържане на водораслите, за да се предотврати достигането им до бреговете.

Какво се случва под водата

Излишъкът от саргасум и други плаващи водорасли на повърхността убива живота в океана. Механизмът на разрушаване на екосистемата работи в три стъпки.

Първо, плътните плаващи „килими“ от водорасли блокират слънчевата светлина, необходима за придънните екосистеми.

Например коралите и морските треви, които създават условия за живот на множество други видове, се нуждаят от слънце за фотосинтеза.

Когато водораслите по повърхността на водата умрат, те потъват на дъното и започват да се разлагат.

Този процес консумира кислород от водата, което води до създаването на хипоксични и аноксични зони. Това са подводни „мъртви зони“, в които рибата и безгръбначните животни буквално не могат да оцелеят.

Морските треви и коралите са сред най-ефективните природни поглъщатели на въглерод. Въпреки че морските треви покриват по-малко от 0,2% от площта на океана, те улавят до 10% от целия въглерод, който се отлага годишно в морските дънни седименти.

Когато тези екосистеми загинат и бъдат заменени от полета с водорасли, натрупаният въглерод се връща в атмосферата и океана под формата на CO₂. Това означава, че процесът, стартиран от затоплянето, потенциално засилва самото затопляне.

Скритата цена на сушито

Вредният цъфтеж на водорасли нанася значителни щети на риболова и аквакултурата всяка година. Само в САЩ годишните загуби достигат между 10 и 100 милиона долара.

Мекотелите и рибите, отглеждани в среда с вредни водорасли, абсорбират токсини и стават негодни за консумация, което води до загуба на реколтата за фермите.

Зеленото макроводорасло Ulva prolifera се е превърнало в национално бедствие за Китай.

То покрива Жълто море край бреговете на страната вече 19-та поредна година от 2007 г. насам. Рекордният цъфтеж през 2008 г. причини икономически щети за 440 милиона долара, от които 125 милиона са директни загуби за аквакултурата.

Между 2008 и 2015 г. общите загуби и разходи за борба с проблема надхвърлят 350 милиона долара

При разлагането си водораслите създават зони с остра хипоксия, която причинява масова смърт на култивирани морски краставици, морски охлюви, раци и риба. Смята се, че тези зелени вредители са се размножили по салoвете за отглеждане на Porphyra – ядливото водорасло, използвано за суши и рулца.

По пътя към Великото измиране

Сателитните снимки показват, че обемът на саргасовите водорасли в Атлантическия океан се удвоява на всеки пет години от появата на Големия атлантически саргасов пояс през 2011 г.

Количеството на зелените водорасли в Китай също постепенно се увеличава.

Според предварителни оценки на бизнес медиите, цъфтежът на Ulva prolifera през 2024 г. вече е надминал мащабите от 2008 г. Общата тенденция на обрастване на океана с макроводорасли е ясно видима и вече създава множество проблеми.

Ако тази тенденция не се промени, ситуацията може да се влоши драстично.

Преди 252 милиона години глобалното затопляне и загубата на кислород в океана са довели до най-мащабното измиране в историята на Земята

В края на пермския период температурата на планетата се е повишила с 8–12°C, океаните са загубили до 80% от разтворения си кислород, около половината от морското дъно е станало напълно безжизнено, а 96% от морските видове са изчезнали.

Учени от Станфорд, които през 2018 г. разкриха причината за Великото измиране, правят директни паралели със сегашната ситуация: високи температури и дефицит на кислород във водата.

Прогнозите не са оптимистични: ако климатът продължи да се променя със същата скорост, до 2100 г. глобалната температура може да се повиши с до 4°C, което ни оставя само едно-две столетия до повторение на пермския сценарий.