ЖИВЕЙ ЗЕЛЕНО Ние & Природата В Латинска Америка и Карибите загубите на животинска популация достигат 95 процента

В Латинска Америка и Карибите загубите на животинска популация достигат 95 процента




През последните 50 години популациите на наблюдаваните видове диви животни са намалели с повече от 70 процента. Това са данните от ново изследване, проведено от Световния фонд за дивата природа.

Експертите са събрали информация за повече от 5 хиляди вида бозайници, земноводни, влечуги и риби, обхващащи 35 хиляди популации.

Резултатите от изчисленията показват ускоряващ се спад в броя на видовете по света.

В регионите с най-голямо биоразнообразие, като Латинска Америка и Карибите, загубите на животинска популация достигат 95 процента. В Африка тази цифра е 76 процента, в Азия и Тихия океан – 60 процента. В Европа, Централна Азия и Северна Америка спадът е „по-малко впечатляващ“.

Общият спад в световен мащаб от 1970 г. насам е 76 процента, което учените приписват на човешката дейност.

„Картината, която рисуваме, е невероятно обезпокоителна“, казват авторите на изследването.

Учените подчертават, че не само дивата природа е под заплаха, но и екосистемите, важни за оцеляването на човечеството.

Промените могат да бъдат необратими и да имат опустошителни последици.

Например, обезлесяването в Амазонка може да превърне джунглата от регион, който поглъща въглероден диоксид, в източник на въглеродни емисии, което би влошило процеса на глобалното затопляне.

Най-голям спад се наблюдава при популациите на сладководни видове. Следват ги сухоземните и морските гръбначни животни.

Като цяло човечеството е изчистило Световния океан от 40 процента от биомасата му.

Има и добра новина. Например, някои популации са стабилизирани и дори са се увеличили заради навременните мерки.

Популацията на европейския бизон, който изчезва от дивата природа още през 1927 г., сега наброява 6800 индивида. Това се случва след широкомащабно размножаване и успешно повторно въвеждане, пише Phys.org.

По-рано беше съобщено, че на остров Ява е намерена козина на явански тигър – животно, което се смяташе за напълно изчезнало.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Още по темата

8 юни – Световен ден на океаните8 юни – Световен ден на океаните

Обявен е за такъв от ООН през 2002 г., за да бъде привлечено вниманието на обществеността към проблемите на океаните и техните обитатели.

Океанът покрива над 70% от планетата

Това е нашият източник на живот, поддържащ прехраната на човечеството и на всеки друг организъм на земята.

Океанът произвежда най-малко 50% от кислорода на планетата, той е дом на по-голямата част от земното биоразнообразие и е основният източник на протеин за повече от един милиард души по света.

Замърсяването на океана е важен екологичен проблем, който представлява сериозна заплаха за здравето и благосъстоянието на нашата планета. То има много последствия, които пряко и непряко засягат морския живот, както и хората.

Морските животни са честа жертва на замърсяването на океана. Петролните разливи например, задушат морските животни, прониквайки в хрилете им. Те също така поглъщат малки пластмасови отпадъци или се заплитат или удушават от найлонови торбички и изхвърлени риболовни мрежи.

Време е да защитим морските територии, казват хората, които ги е грижа.

Пластмасата задушава живота във водата, големите лидери одобряват сондажите, корпоративните интереси надделяват.


„Ако хората водят, лидерите ще ги последват„, казва Махатма Ганди. Е, хора, време е да поведем борбата за опазване на околната среда, която обитаваме и ние.

Можем да започнем с малки стъпки, а именно като намалим употребата на пластмаси в ежедневието си.

Всяка година милиони тонове пластмаса попада в морските води, причинявайки  невероятни щети на дивата природа и екосистемите.

Около 90% от популациите на големите риби в океана са изчерпани

50% от кораловите рифове са унищожени, ние вземаме повече от океана, отколкото можем да възстановим.

Трябва да работим заедно, за да създадем нов баланс с океана, който вече не застрашава изобилието му, а вместо това възстановява неговата жизненост и му носи нов живот.

Отбелязваме Деня на Черно мореОтбелязваме Деня на Черно море

От 31 октомври от 1996 г., когато шестте черноморски страни подписват Стратегическия план за Черно море, последният ден на октомври се чества като Международен ден на Черно море.

Излаз на Черно море имат шест държави, с крайбрежна ивица съответно: България – 378 km; Грузия – 310 km; Румъния – 225 km; Русия – 800 km, вкл. Азовско море; Турция – 1329 km; Украйна – 2782 km, вкл. Азовско море.

За България, Грузия, Румъния и Украйна черноморската зона е единственият излаз на море.

Населението на крайбрежната ивица е около 16 милиона души.

70% от общото количество отпадъци, вливащи се в Черно море, идват от шестте черноморски страни.

Останалите 30% са от останалите 11 страни по Дунава, от където се вливат част от тези отпадъци.

Предвид силното влошаване на екологичното здраве на Черно море, шестте черноморски държави – България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна – подписват през април 1992 г. в Букурещ „Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване“. Букурещката конвенция е правна и дипломатическа платформа за съвместни действия.