По повод Световния месец за борба с рака на белия дроб – ноември, в Пловдив се проведе специална пресконференция, посветена на проблемите на заболяването и лечението му. Ракът на белия дроб засяга над 1,8 млн. души в световен мащаб и е водещата причина за смърт от онкологични заболявания. Един от всеки 5 смъртни случая на онкоболни пациенти се дължи на белодробен карцином, което го прави най-смъртоносният вид рак. Всяка година ракът на белия дроб води до повече от 1,6 млн. смъртни случаи – повече от рак на гърдата, на дебелото черво и на простатата взети заедно.
В България ракът на белия дроб е най-честото злокачествено заболяване при мъжете и петото по честота при жените. През 2016 г. с него са диагностицирани над 4000 българи. Основните рискови фактори за развитие на заболяването са активното или пасивното тютюнопушене, замърсяване на въздуха, някои химикали и видове радиация, лична или фамилна анамнеза от белодробен рак.
Въпреки установената и доказана причинно-следствена връзка между рака на белия дроб и тютюнопушенето, е важно да се отбележи, че белодробният рак се среща и при пациенти непушачи, като се нарежда на 7-мо място сред най-често срещаните ракови заболявания в глобален мащаб. Приблизително 25% от всички случаи на рак на белия дроб по света се откриват при хора, които са били непушачи през целия си живот. Относно диагностицираните с болестта пушачи проучванията показват, че спирането на тютюнопушенето значително подобрява преживяемостта на пациентите.
Един от основните проблеми в България, свързан със заболяването, е недостатъчната профилактика и късното му диагностициране, поради липсата на симптоми и оплаквания в ранните му стадии. В 5% до 15% от случаите заболяването се открива от направени рентгенови снимки на белия дроб по повод на други заболявания. При наличие на симптоми (загуба на тегло, изостряне на хронична кашлица, затруднено дишане, дишане с хрипове, отделяне на кървави храчки, болки в гърба) в преобладаващите случаи заболяването вече е в напреднал стадий. Над 70% от пациентите се диагностицират в трети и четвърти стадий на заболяването, като прогнозата за 5-годишна преживяемост при тях е под 5%. По-добра преживяемост се регистрира само при пациенти с диагностициран карцином в ранен стадий, което дава възможност за своевременно оперативно и консервативно лечение. Ето защо специалистите препоръчват ранна профилактика и здравословен начин на живот, както и навременно лечение на белодробните инфекции.
Д-р Росица Кръстева – специалист по медицинска онкология и член на Клуб „Млад онколог“, коментира, че за да бъде излекувано едно раково заболяване, е изключително важно то да бъде диагностицирано в начален стадий, а ако е открито в напреднал стадий, то целта е да се удължи животът на пациента. По думите й, непрекъснато се разработват нови терапии за лечение на рака на белия дроб и така онколозите имат нови оръжия, за да се борят с болестта. Д-р Кръстева даде за пример имунотерапията, с която се активират имунните клетки на организма, за да атакуват раковите клетки. Тя отчете преимуществата и на таргетната терапия, която е ефективна при пациенти с поставена диагноза на базата на специфични характеристики на техния тумор.
„Персонализираният подход в лечението се прилага при пациентите с онкологични заболявания у нас. В България имаме възможност да прилагаме персонализираната медицина и всичко, което е доказано ефективно за лечението на пациентите. Изключително важно е доколко е запознат пациентът със заболяването, дали е наясно със стадия и какви са възможностите заболяването да влезе в контрол. Част от пациентите проявяват съпричастност, те искат да бъдат излекувани и съдействат за това. Друга част от пациентите имат много придружаващи заболявания и въпреки желанието ни ние не можем да бъдем максимални в подхода си. Всеки един пациент с онкологично заболяване в България трябва да знае, че в неговото лечение се прилага персонализиран подход, съобразен с неговото състояние, с неговите заболявания, с неговия стадий на развитие на заболяването“, каза д-р Кръстева.
По думите й повишаването на информираността за заболяването е от решаващо значение. Пациентите трябва да бъдат информирани за програми за отказване от тютюнопушене, клинични проучвания и нови разработки, които дават по-добри перспективи в лечението на рака на белия дроб. Според д-р Кръстева е необходима и по-голяма подкрепа и финансиране от държавните институции, за да могат новите възможности да достигат до българските пациенти, което ще доведе до намаляване на високата смъртност, свързана с рака на белия дроб.
Проф. Кристиян Манеголд – член на Борда на директорите на Международната асоциация за изследване на рака на белия дроб и професор в Хайделбергския университет, също обърна внимание на таргетната терапия, която е приложима при част от пациентите с рак на белия дроб. За целта е необходимо да се извършват генетични тестове, които да докажат, че туморът демонстрира фактори, които го правят податлив на лечение. Тези фактори (биомаркери) могат да бъдат открити в кръвта, телесните течности или тъканите и да позволят идентифицирането на специфични подтипове на заболяването. След като генетичният профил на тумора бъде определен, се създава възможност за назначаването на по-ефективно и подходящо за конкретния пациент лечение.
„Таргертната терапия е революция при лечението на всички тумори – не само при рака на белия дроб“, каза проф. Манеголд и добави: „Нашата истинска цел днес е да превърнем едно остро заболяване в хронично, като удължим преживяемостта и подобрим и поддържаме добро качество на живот“.
Д-р Иван Вецев – експерт „Достъп до лечение“ на Национална пациентска организация (НПО), съобщи, че в България Световният месец за борба с рака на белия дроб се отбелязва с информационни събития в София, Варна и Пловдив. Целта е да бъде повишена обществената информираност относно необходимостта от превенция, както и да се акцентира върху профилактиката, която би довела до ранно диагностициране и персонализиран подход в лечението, които пък от своя страна да доведат до по-добър резултат за пациента. Д-р Вецев допълни, че освен че дава по-добри резултати, персонализираният подход води и до намаляване на разходите, свързани с терапевтичното лечение, тъй като индивидуалната терапия, определена от конкретните нужди, на практика избягва риска „проба-грешка“.
Темата за рака на белия дроб ще бъде една от водещите в зимното училище по медицинска онкология на Клуб „Млад онколог“, което се провежда в периода 9-11 ноември в Пловдив.
