Те са изказани от велики хора, живяли много преди нас, но останали в историята с делата и мъдростта си.
Лев Толстой казвал, че съществуват два начина да противостоим на болестите. Първият се състоял в това да живеем здравословно и да каляваме тялото си. А вторият – да се лекуваме, когато се разболеем.
Толстой твърдял, че първият метод е по-бавен, но много по-важен.
Днес много учени са на мнение, че продължителността на живота зависи повече от начина, по който го прекарваме. И по-малко от гените и наследствеността.
Хората, които не пушат, не злоупотребяват с кафето, имат нисък холестерин и са в добра физическа форма имат по-голям шанс да доживеят до 90 години.
Самият Лев Николаевич се занимавал с гимнастика до дълбока старост. В стаята му имало трапец, халки…
Парацелз смятал, че най-доброто лекарство за всеки пациент е любовта и грижата. Той разглеждал човешкия организъм като един микрокосмос.
Учените днес доказаха, че усещането за любов и грижа подпомага производството на допамин и окситоцин.
Допаминът ни помага да получаваме удоволствие и засилва мотивацията. А окситоцинът потиска производството на хормоните на стреса, нормализира артериалното налягане, намалява чувствителността ни към болката.
Персийският поет Саади казвал, че „достатъчното количество храна ни държи на крака, но излишното ни пречи да носим краката си“.
Храната ни носи удоволствие, затова с времето се пристрастяваме към вкусните ястия, което се подсилва от химическите съставки в съвременните продукти.
Нездравословното хранене, преяждането, стресът, слабата физическа активност са причина за болестта на века – затлъстяването.
С времето излишните килограми водят до диабет, нарушена обмяна на веществата, сърдечни заболявания, дори рак. Изходът? Гладуване.
То подмладява, увеличава продължителността на живота, поддържа здрав разсъдъка.
Когато попитали Далай Лама какво го изумява най-много в съвременния свят, той отговорил… „Човек, който първо жертва здравето си, за да натрупа състояние, а след това харчи куп пари, за да възстанови загубеното си здраве“.
В постоянното преследване на една след друга цел забравяме за истински ценните неща в живота.
Не е лесно да възстановим здравословното си състояние, също както не е лесно да възстановим и забравените човешки ценности…
Известният американски бизнесмен Джон Уейнмейкър веднъж казал: „Ако не успявате да намерите време за почивка, много скоро ще се нуждаете от медицинска помощ“. Човешкото време се нуждае от сън и отдих.
Изследванията доказват, че хората, които спят по-малко от 6 часа или не могат да си починат пълноценно, за застрашени в по-голяма степен от инсулт или сърдечни пристъпи. Недостигът на сън се отразява и на хормонални баланс, и на обмяната на веществата.
Френският писател и философ от епохата на Възраждането Мишел дьо Монтен казвал: „Който изпитва страх да не се разболее, вече е заразен с болезнен страх“… Това се отнася както за болестите, така и за качеството на живот.
Учените от Института по социална и профилактична медицина към университета на Цюрих стигнали до извода че оценката на здравословното състояние има огромно значение. Или с други думи, кажете как се чувствате и можем да предположим колко ще живеете.
При хората, които оценяват здравословното си състояние като „много лошо“, вероятността да умрат по-рано е 3,3 пъти по-голяма в сравнение с тези, които определят състоянието си като „отлично“. Изводът е: не се вглеждайте прекалено много в своите болести.
