До 5 г. фармацевтичната индустрия ще осигури качествено нов тип терапии за нелечими заболявания като болестта на Алцхаймер, хемофилия тип В, някои онкозаболявания, резистентни на антибиотици инфекции и др.
Това съобщиха експерти на семинара „Лекарствата на бъдещето – научни открития, които ще променят света“ #НямаДаСпрем в името на живота“. Той бе организиран от Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители (ARPharM).
Става дума за генни терапии, които са в последните фази на клиничните изпитвания. В момента се изпитват около 300 такива, от които 111 са в областта на онкологията.
Антибиотичната резистентност нараства. Около 25 000 души в Европа умират всяка година от инфекции с резистентни причинители, съобщи Деян Денев от ARPharM. След 80-те години на ХХ в. не е създаван нов антибиотик.
Срещу такъв тип микроорганизми се разработват антибактериални моноклонални антитела, които са част от новата тенденция за прицелна терапия. Това обясни д-р Маргарита Строкова от „Глаксо“. Очаква се този тип терапия да понижи разпространението на устойчиви на сегашните антибиотици микроби и да намали разходите за борбата с тях.
Между 80 000 и 100 000 са хората с болестта на Алцхаймер у нас. В Европа 10,5 млн. души имат деменция и това е обществена криза.
В момента се разработват няколко нови терапии, базирани на напредъка на генетичните проучвания и електронната обработка на данните. В близките години се очаква пробив, съобщи д-р Михаил Михов от „Амджен“. Те са насочени срещу образуването на дефектен белтък в мозъка, който убива неврони – същността на Алцхаймеровата болест.
Над 5000 евро годишно са преките разходи за човек с болестта на Алцхаймер у нас. В Чехия са над 12 000 евров. Средният разход за Източна Европа е около 7000 евро.
Цената на геномното секвениране вече е около 300-350 долара. Резултатът излиза за 1 ден, а общо се използват около 66 000 генетични теста, съобщи д-р Светослав Ценов от „Астелас“. Състоянието на всички гени може да се установи и у нас.
Около 40 клинични изпитвания на генни терапии са в последна фаза, което значи, че те могат да влязат в практиката и след по-малко от 5 г., каза още д-р Ценов. Той даде пример с рядката болест хемофилия тип Б, при която към 60% от болните са в тежка форма със спонтанни животозастрашаващи кръвоизливи. Те се лекуват с вливане на кръв, чрез която се доставя липсващият на болните кръвен фактор 9, на всеки 3 до 7 дни. Това струва около 6 млн. евро за доживотно лечение на човек, каза д-р Ценов. Очаква се пробив в лечението на заболяването, чрез който дефектният ген ще бъде „поправян“ чрез генна терапия.
Наличните нови лекарства идват значително по-бавно при българските пациенти в сравнение с европейските, коментира д-р Иван Георгиев от IQVIA. При сегашната регулация забавянето на достъпа на пациента е с 547 дни – средно толкова време минава от разрешаването на ново лекарство за Европа до включването му за реимбурсиране у нас.
