На 18 април, вторник, температурите ще останат сравнително по-ниски – между 9 и 15 градуса (между 9 и 12 градуса ще бъдат по Черноморието, в Западна България между 14 и 17 градуса).
На 19 април, сряда, се очакват валежи на места в Западна и Североизточна България. Дневните температури ще останат по-ниски по Черноморието, в Южна България ще достигнат 22 градуса, за София около 17 градуса.
В четвъртък ще нахлуе по-студен въздух, ще има валежи над цялата страна, а температурите рязко ще се понижат и ще бъдат между 8 и 12 градуса (за София около 10 градуса).
В петък ще остане студено, отново с валежи, повече над източната половина от страната. Максималните температури ще бъдат между 8 и 12 градуса.
В събота и неделя се очаква затопляне. Валежите през почивните дни ще спрат, постепенно облаците ще отстъпят място на слънцето.
Очаква ни студена Светла седмица
Още по темата
Петото издание на „Мисия здраве“ започна пред Паметника на Съветската армияПетото издание на „Мисия здраве“ започна пред Паметника на Съветската армия
На 2 юни започна петото поред изложение, което събира на едно място фармацевтични и козметични компании, медицински и социални заведения, осигурители, спортни и СПА комплекси, производители на био храни и хранителни добавки. (още…)
Джакарта е най-населеният град в света, според доклад на ООНДжакарта е най-населеният град в света, според доклад на ООН
Според доклада „Световна урбанизация – перспективи за 2025 г.“, публикуван от Департамента по икономически и социални въпроси на ООН (UN DESA), индонезийската столица е най-населеният град в света.
Използвайки актуализиран и хармонизиран метод за определяне на градските райони, докладът изчислява, че Джакарта има население от почти 42 милиона, което я поставя пред Дака, която има около 40 милиона, и Токио с 33 милиона.
Ревизираната класация показва как новата методология и растежът на населението променят разбирането за градския мащаб в Азия и в световен мащаб.
Методология, наречена „степен на урбанизация“
Новото проучване за 2025 г. въвежда методология, наречена „степен на урбанизация“ – геопространствен подход, който прилага уникални прагове за население и гъстота за класифициране на градове, малки и средни градове и селски райони.
Този метод замества предишните версии на доклада, които разчитаха на национални дефиниции, които се различаваха значително. UN DESA заявява, че актуализираните критерии предоставят по-сравнима картина на градските райони по света.
Съгласно този метод Токио остава една от най-големите метрополии в света, но с леко намаляващо население, докато прилежащата градска зона на Джакарта обхваща по-широка и по-гъсто населена област от преди.
До 45% от населението на света живее в градове.
Докладът показва също, че 45% от 8,2-те милиарда души по света сега живеят в градове, в сравнение с 20% през 1950 г.
Броят на хората, живеещи в градски райони, се е увеличил повече от два пъти от средата на миналия век, а прогнозите показват, че до 2050 г. две трети от растежа на световното население ще бъде в градовете.
Броят на мегаполисите, или градските райони с най-малко 10 милиона жители, ще достигне 33 до 2025 г., като повече от половината от тях са в Азия.
От анализираните над 12 000 града, 96% имат по-малко от милион жители, а общият брой на градовете в света се е увеличил повече от два пъти от 1975 г. насам.
Преместването на столицата
Позицията на Джакарта в новия ред отразява демографския натиск и дългогодишните инфраструктурни предизвикателства. Регионът е изправен пред проблеми с гъстотата, качеството на въздуха, мобилността и слягането на земята, като близо 40% от града е под морското равнище поради прекомерно извличане на подземни води, разрастване на градовете и покачване на морското равнище.
Тези условия влияят върху националното планиране и са допринесли за решението на Индонезия да премести административната си столица. През 2019 г. индонезийският парламент одобри закон за преместване на столицата в Нусантара, специално планиран град на остров Борнео, на около 1300 километра от Джакарта. Инициативата има за цел да се справи със структурните ограничения на настоящата столица и да създаде нов административен център, проектиран с фокус върху изменението на климата и възобновяемата енергия.
Въпреки че проектът се е сблъсквал със забавяния и е бил обект на екологични и логистични дебати, той представлява един от най-обширните примери за концепцията за „контролирано оттегляне“, т.е. стратегическо преместване на населението от райони, изправени пред дългосрочни екологични рискове.