Според доклада „Световна урбанизация – перспективи за 2025 г.“, публикуван от Департамента по икономически и социални въпроси на ООН (UN DESA), индонезийската столица е най-населеният град в света.
Използвайки актуализиран и хармонизиран метод за определяне на градските райони, докладът изчислява, че Джакарта има население от почти 42 милиона, което я поставя пред Дака, която има около 40 милиона, и Токио с 33 милиона.
Ревизираната класация показва как новата методология и растежът на населението променят разбирането за градския мащаб в Азия и в световен мащаб.
Методология, наречена „степен на урбанизация“
Новото проучване за 2025 г. въвежда методология, наречена „степен на урбанизация“ – геопространствен подход, който прилага уникални прагове за население и гъстота за класифициране на градове, малки и средни градове и селски райони.
Този метод замества предишните версии на доклада, които разчитаха на национални дефиниции, които се различаваха значително. UN DESA заявява, че актуализираните критерии предоставят по-сравнима картина на градските райони по света.
Съгласно този метод Токио остава една от най-големите метрополии в света, но с леко намаляващо население, докато прилежащата градска зона на Джакарта обхваща по-широка и по-гъсто населена област от преди.
До 45% от населението на света живее в градове.
Докладът показва също, че 45% от 8,2-те милиарда души по света сега живеят в градове, в сравнение с 20% през 1950 г.
Броят на хората, живеещи в градски райони, се е увеличил повече от два пъти от средата на миналия век, а прогнозите показват, че до 2050 г. две трети от растежа на световното население ще бъде в градовете.
Броят на мегаполисите, или градските райони с най-малко 10 милиона жители, ще достигне 33 до 2025 г., като повече от половината от тях са в Азия.
От анализираните над 12 000 града, 96% имат по-малко от милион жители, а общият брой на градовете в света се е увеличил повече от два пъти от 1975 г. насам.
Преместването на столицата
Позицията на Джакарта в новия ред отразява демографския натиск и дългогодишните инфраструктурни предизвикателства. Регионът е изправен пред проблеми с гъстотата, качеството на въздуха, мобилността и слягането на земята, като близо 40% от града е под морското равнище поради прекомерно извличане на подземни води, разрастване на градовете и покачване на морското равнище.
Тези условия влияят върху националното планиране и са допринесли за решението на Индонезия да премести административната си столица. През 2019 г. индонезийският парламент одобри закон за преместване на столицата в Нусантара, специално планиран град на остров Борнео, на около 1300 километра от Джакарта. Инициативата има за цел да се справи със структурните ограничения на настоящата столица и да създаде нов административен център, проектиран с фокус върху изменението на климата и възобновяемата енергия.
Въпреки че проектът се е сблъсквал със забавяния и е бил обект на екологични и логистични дебати, той представлява един от най-обширните примери за концепцията за „контролирано оттегляне“, т.е. стратегическо преместване на населението от райони, изправени пред дългосрочни екологични рискове.
