Физически упражнения и палеолитна диета успокояват алергичните симптоми

30-40% от хората в света са засегнати от една или повече алергии. От рядка болест в началото на XX век днес алергичният ринит се е превърнал в сериозен здравен проблем. Изследване показва, че през 1900-та година страдащите от него са били 0,1 %, а днес те вече са 25%. В България хората, засегнати от заболяването, са 18%. Съществува ли превенция и какво е лечението?
Една от причините за увеличения брой алергични заболявания е градският начин на живот. Установено е, че атопиите (алергичният ринит, астма, сенна хрема) са генетично заложени. Но увеличеният брой болни през последните години и то в богатите държави показва, че промяната в стила на живот (вредни храни, по-малко излагане на слънце, по-малко движение) отключва генетичните предразположения. „Отдалечаваме се от земята”, коментира доц. д-р Мария Стаевска, алерголог в УМБАЛ „Александровска“. И допълва, че колкото повече асфалт има в една страна, толкова повече са случаите на астма.

Проблемът се крие във факта, че… все повече хора растат в градовете, както и в желанието на все повече родители да отглеждат децата си във възможно най-стерилна среда. Това води до повишен процент алергични реакции. „Организмът няма възможност да се срещне с алергените, да изгради имунитет и след това да не реагира на тях като на нещо опасно. Доказано е, че колкото по-голямо е многообразието на микробиома (микробите, с които се сблъсква нашия организъм), толкова по-малко са случаите на алергии”, казва доц. Стаевска.

Решението. Единият вариант е да се върнем към живот, близо до природата. За съжаление това няма да ни помогне, ако вече сме развили алергичните симптоми. Но ще проработи, ако имаме малко дете. Ако го отглеждаме в среда, близка до естествената, без постоянно да дезинфекцираме всичко, което докосва и лапа, ще му дадем шанс след време да не развие генетично предадените му алергични заболявания.

Ако обаче вече сме с диагностицирана алергия, лечението е едно – прием на второ поколение неседативни антихистаминови препарати. Разбира се, това трябва да стане след среща със специалист, който да прецени състоянието ни и препаратът, който да ни предпише. Хистамините от първа група (алергозанът, например), влияят негативно върху съня и могат дори да бъдат опасни (ако шофираме, ако ги предозираме), коментира доц. д-р Стаевска.

Превенция? Да, но и тя има по-голям смисъл, ако се започне отрано – в детска или тийнейджърска възраст. Специалистите препоръчват да се движим повече, да вземаме дневната си „доза” микроби, да спазваме палеолитна диета (ниско калорична, с бавноразградими въглахидрати, повече Омега-3 ненаситени мастни киселини, фибри), да излагаме тялото повече време на слънце, за да може организмът ни да се запаси с витамин D, да спортуваме.

текст: Руска Тодорова