Детска екокартичка нарисуваха деца от цял свят. Цветна, забавна и с екологично послание – тя се намира насред заснежените швейцарски Алпи върху глетчера Алеч. Картичката е разположена на площ от 2500 кв.м и представлява мозайка от 125 000 рисунки с послания за климатичните промени и опазването на природата.
Погледнато от въздуха цялото послание гласи „Спрете глобалното затопляне # 1,5 градуса по Целзий“. Това е призив на учени от цял свят да бъдат намалени вредните емисии с парникови газове, за да се намали покачването на температурата на Земята.
Ледникът Алеч с площ от 23 км се топи изключително бързо всяка година. Учените предвиждат той да изчезне напълно до 2100 година.
Акцията е организирана от неправителствената организация „Уейв“, чиято основна мисия е опазването на природата.
Йордан Йончев-Гъмзата и Иван Звездев са сред гостите на първия кулинарно-музикален фестивал Tabiet, който ще се проведе от 28 април до 1 май в столичния парк „Възраждане”. (още…)
На 8 ноември е създаден Народен парк Вихрен (сега Национален Парк Пирин) с цел опазване на горските масиви.
Национален парк „Пирин“ обхваща по-голямата част от планината Пирин, разположена в Югозападна България.
Той е един от трите национални парка в Република България. Другите два са Рила и Централен Балкан. Паркът заема значителна част от планината Пирин.
В исторически план границите и размерът на националния парк са претърпели много промени.
Народен парк Вихрен е създаден на 8 ноември 1962 г. с цел опазване на горските масиви, разположени в най-високите части на планината.
Паркът имал площ от около 6200 хектара, което е малка част от днешната му територия. През 1974 г. с указ на министерството на горите той е преименуван на Народен парк Пирин, а територията му е значително увеличена.
Отделна дирекция, която отговаря за опазването и развитието на парка, е създадена през 1979 г. Седалището на тази дирекция е в град Банско.
За Национален парк е обявен през 1998 г. след създаването на Закона за защитените територии в Република България. Територията на националния парк е 40 332,4 хектара. Управлението на парка, след като той приема статута на Национален парк, е задача на Министерството на околната среда и водите.
Националният парк граничи с общините Гоце Делчев, Банско, Разлог, Симитли, Кресна, Струмяни и Сандански.
В рамките на националния парк се намират два природни резервата – Баюви дупки – Джинджирица, който е един от най-старите резервати в България, и резерват Юлен. Резерват Баюви дупки – Джинджирица е част от мрежата на биосферните резервати по програмата „Човек и биосфера“ на ЮНЕСКО.
През 1983 година паркът е обявен за една от териториите от световно значение, които се намират в Европа.
Флората на парка е запазила до голяма степен оригиналния си облик. На територията на НП Пирин са установени общо 1315 вида и вътревидови таксони, което представя около 30 % от флората на България. Направени са описания на растителността по отдели за всички паркови райони. Картирането на фитоценозите е извършено за всеки подотдел. Описанията на растителните съобщества (асоциации) са по доминантния метод.
Установените растителни съобщества, са класифицирани в 6 основни групи. Залесената площ на парка, вкл. площта на клека е 57,3% от общата му площ.
Събрана е допълнителна информация за степен на съхраненост, деградационни процеси, наличие на видове с консервационно значение в съобществата и др. Фауна
Извършени са проучвания, анализ и картиране на фаунистичните местообитания и видове. Установени са 2091 вида безгръбначни животни, 6 вида риби, 8 вида земноводни и 11 вида влечуги. Съставен е списък на 159 вида птици. Бозайната фауна включва 45 вида