ЖИВЕЙ ЗЕЛЕНО LifeStyle Billa България като социално отговорна компания

Billa България като социално отговорна компания




Да, в България има много бедни хора. Има хора, които не могат да си позволят да си купят храна, лекарства, въглища за зимата. Има хора, които мечтаят за дете, но сбъдването на тази мечта е непосилна за тях от финансова гледна точка…  На такива хора помагат социално отговорните компании. Една от тях е BILLА България.
Компанията издаде своя втори Доклад по корпоративна отговорност. Той обхваща периода от 1 януари 2015 до 31 декември 2016 г. и отчита постиженията по отношение на продуктите, околната среда, служителите и обществото като цяло. BILLА е единствената компания от ритейл сектора у нас, която издава подобен доклад.

„Щастливи сме, че вторият ни Доклад по корпоративна отговорност е факт. В BILLA ежедневно работим по устойчиви във времето проекти, с които целим да допринасяме за развитието на обществото. Убедени сме, че това е мисията на всяка отговорна компания. Съхраняването на природните ресурси, подпомагането на уязвими социални групи и подкрепата за професионалното и личностното развитие на нашите служители са сред основните приоритети на BILLA“, коментира Бойко Сачански, Управител на BILLA България.

Има ли с какво да се похвалят? Дарили са средства за 6 ин витро процедури, благодарение на своите усилия и на усилията на клиентите си са събрали и дарили близо 24 тона храна за БЧК, с която са подпомогнати повече от 8500 човека в затруднено положение, осигуряват ваучери за храна за семейства, които понякога нямат възможност да нахранят децата си, осигуряват безплатно асистирано пазаруване за незрящи клиенти, служителите им са организирали почистване на райони, залесяване…

Разбира се, винаги ще се намери някой, който ще коментира, че видиш ли това е компанията с най-голямо текучество на кадри, а се представя като социално отговорна. Споделяйки снимка от пресконференцията във фейсбук профила си с текст към нея „Billa – една социално отговорна компания със сърце“, моя колежка и приятелка коментира именно така: „Хе-хе, компанията с най-голямо текучество на кадри“. Честно да ви призная, не познавам компания, в която хората работят 50 години и са доволни на 100 процента. Винаги ще има недоволни, винаги ще има критики. Но няма как да не отбележим добрите практики, тези, които се правят в името на обществото, на България. Всяка компания се стреми да гради положителен образ. Едни го правят постоянно чрез различни пиар акции, зад които обикновено няма нито идея, нито стойност. Други обаче застават наистина зад каузи, в които има и смисъл, и стойност. Като кампанията на „Искам бебе“ за повече българчета. Като кампанията на БЧК „Купи и дари“, като кампанията на SOS Детски селища. Затова аз благодаря на Billa България и на компании като нея за това, което се опитват в една среда на негативизъм, на недоверие, среда, в която държавата не прави нищо, за да подпомогне и улесни по никакъв начин дарителството. Ако имаше повече хора, които отделят лев-два-пет, за да дарят за смислена кауза, ако имаше повече социално отговорни компании, щяхме да бъдем и по-щастливи, и да живеем по-добре.

А сега малко по-професионално по темата за корпоративната стратегия на компанията. Тя се основава на четири стълба за устойчивост…

По-устойчиви продукти. Основен приоритет за BILLA България е да предлага на своите клиенти богато разнообразие от качествени продукти с доказан произход. Компанията работи активно с потребителски асоциации и акредитирани лаборатории и насърчава своите доставчици да се сертифицират по утвърдени стандарти за качество. Дългосрочна цел на търговската верига е да подкрепя българските производители и да им дава възможност да реализират продукцията си на пазара. BILLA успява да увеличи значително дела в оборота на директно закупената от родни производители продукция – от 27% през 2014 г. до 41% през 2016 г. Търговската верига се стреми непрекъснато да представя на потребителите предимствата на българските продукти и затова през 2016 г. организира две пътуващи изложения, с които запознава клиентите си с млечните храни по БДС и със сурово-сушените месни деликатеси с традиционно-специфичен характер. Друг ключов приоритет за BILLA е разширяване на асортимента от сертифицирани биопродукти. Към момента 2% от всички артикули в магазините са био.

Опазване на околната среда. BILLA България залага на дългосрочни цели, свързани с опазването на околната среда, коментират от компанията. Тя развива устойчиви във времето политики, за да оптимизира въздействието си върху природата. Търговската верига е въвела система за управление на енергията според международния стандарт ISO 50 001, като по този начин значително е повишила енергийната си ефективност. Освен това, през изминалите 2 години BILLA е предала за енергийно оползотворяване близо 28% от биоразградимите си отпадъци. Друго значимо постижение е спад с 21% на общите емисии на парникови газове на единица търговска площ. Компанията успява да увеличи и количеството на рециклираните отпадъци с 31% спрямо 2014 г. и с 57% спрямо базовата година.

Мотивация и квалификация на служителите. BILLA България приема своите служители като ценен капитал, който е от ключово значение за устойчивото развитие на компанията. През 2016 г. отваря врати обучителен център „Школа за експерти“, където през миналата година са били обучени 438 служители. Компанията успява да сертифицира 271 пекари и 181 представители на отдел „Месо“ по програми на МОН. Солидарността и съпричастността са водещи в отношението към работещите в BILLA. Компанията е първата търговска верига у нас, която учредява Социален фонд за подпомагане на служители в затруднено положение. Финансирането в него е от дарения от страна на BILLA и от доброволни вноски на персонала. До края на 2016 г. са подпомогнати 61 служители с общо над 81 000 лв.

Социален корпоративен ангажимент. BILLA България се стреми да участва активно в разрешаването на наболели социални проблеми и да допринася за положителните промени в обществото. От години компанията е ценен партньор на редица неправителствени организации у нас, сред които БЧК, фондация „Искам бебе“, Съюз на слепите в България, SOS „Детски селища“. BILLA е първата търговска верига у нас, въвела практиката за асистирано пазаруване на незрящи хора. Служителите във всички магазини са преминали обучение, за да могат да оказват съдействие на клиенти с увредено зрение. Друг значим проект е инициативата „За повече деца в България“, в рамките на която от продажба на картички с артистични снимки на бебета са били събрани средства за ин витро процедури на 6 двойки с репродуктивни проблеми. Ключов приоритет за BILLA е опазването на българското културно-историческо наследство. В две поредни години търговската верига организира националната кампания „Ние обичаме България“, която цели подпомагането на реставрацията и поддръжката на значими паметници на културата. През 2016 г. са дарени средства за Паметника на свободата на връх Шипка, а през 2017 г. – за Мадарския конник.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Още по темата

Океанът се превръща в блато: Как водораслите убиват всичко живоОкеанът се превръща в блато: Как водораслите убиват всичко живо

От 2011 г. насам Световният океан прекомерно се разраства с водорасли, като на всеки пет години темпът на този процес се увеличава.

Ако в миналото по-голямата част от биомасата в океана се състоеше от фитопланктон – микроскопични едноклетъчни водорасли, то днес пред очите ни той бива изместван от големи макроводорасли.

Учените наричат това „структурна промяна“ в екологията на Световния океан.

Глобално заблатяване

Учените наблюдават растежа на водораслите в океана отдавна, още от началото на 2000-те години. Едва наскоро обаче те успяха да видят цялостната картина. Оказва се, че водораслите вече покриват 43,8 милиона квадратни километра, което е около 12% от цялата повърхност на Световния океан.

Темповете на растеж продължават да се ускоряват. От 2003 г. насам макроводораслите в тропическия Атлантик и западната част на Тихия океан се увеличават с 13,4% годишно.

Според изчисления на научното издание Oceanbites, базирани на същото изследване, от 2013 г. скоростта е нараснала до 16,7% годишно – най-високият темп в историята на наблюденията.

Във всеки регион доминират различни видове водорасли, които изискват специфични условия.

Въпреки това могат да се откроят два основни фактора зад тази глобална тенденция: затоплянето на океана и еутрофикацията (излишък на хранителни вещества от селското стопанство и аквакултурите).

Що се отнася до конкретни случаи, науката едва наскоро успя да разгадае мистерията на Големия саргасов пояс в Атлантическия океан.

Рожби на вятъра

Саргасумът представлява плаващи кафяви водорасли. Техните натрупвания образуват огромни „килими“ на повърхността на океана, в които животът процъфтява.

Когато тези маси достигнат брега, тонове кафяви водорасли покриват крайбрежието и започват да гният.

Нашествието на саргасум тревожи страните от Карибския басейн от 2010 г. насам, но едва наскоро беше намерено ясно обяснение.

Затоплянето на климата променя движението на въздушните маси. Температурната разлика между севера и юга на Атлантика се засилва, а този контраст води до усилване на ветровете.

Когато мощен вятър се издигне от изток, той изтласква богатите на фосфор дълбоководни води близо до екватора към повърхността и ги пренася на север към Карибско море.

Върху кафявите водорасли живеят цианобактерии – техни симбионти. Фосфорът подхранва цианобактериите, те се размножават и улавят все повече азот от атмосферата, който от своя страна подхранва саргасума.

Благодарение на това „торене“ кафявите водорасли растат бързо и се разпростират на хиляди километри.

Карибската супа

Тази година Мексико беше затрупано от саргасум. До началото на август по бреговете на щата Кинтана Ро -– „перлата на мексиканския туризъм“ – бяха събрани около 110 000 тона водорасли, а до края на годината се очакват 150 000 тона.

За сравнение, през миналата 2025 г., която също се смяташе за рекордна, в щата бяха събрани едва 94 000 тона.

Тези цифри почти съвпадат с националните показатели. Кинтана Ро се простира по протежение на Карибско море и теченията изхвърлят по-голямата част от саргасума именно на неговите брегове.

В най-лошите дни на брега се изхвърлят до 9000 тона на денонощие – все едно всеки ден на плажа да се изсипва съдържанието на 600 самосвала.

Разлагайки се на слънце, саргасумът отделя сероводород. Умерено токсичен газ с миризма на развалени яйца. Ароматът се разнася надалеч и никой не иска дори да се доближи до затрупаните плажове. За астматици и алергици вдишването на сероводород е опасно, тъй като може да предизвика задушаване.

Настоящият капацитет на щата позволява почистването на не повече от 1200 тона на ден, така че разчистването на планините от саргасум ще отнеме много време.

Не е изненадващо, че в такава ситуация туристите предпочитат да почиват на друго място

Заетостта на хотелите в известните крайбрежни курорти е спаднала до исторически минимум: в Тулум – до 15%, а в Плая дел Кармен – до 30%.

Президентът на Мексико Клаудия Шейнбаум обяви план за защита на карибското крайбрежие на стойност 152 милиона долара.

На първия етап Мексико ще закупи влекачи, крайбрежни комбайни за събиране на саргасум, както и динамични и брегови защитни бариери. На втория етап ще бъдат пуснати в експлоатация кораби-събирачи и системи за задържане на водораслите, за да се предотврати достигането им до бреговете.

Какво се случва под водата

Излишъкът от саргасум и други плаващи водорасли на повърхността убива живота в океана. Механизмът на разрушаване на екосистемата работи в три стъпки.

Първо, плътните плаващи „килими“ от водорасли блокират слънчевата светлина, необходима за придънните екосистеми.

Например коралите и морските треви, които създават условия за живот на множество други видове, се нуждаят от слънце за фотосинтеза.

Когато водораслите по повърхността на водата умрат, те потъват на дъното и започват да се разлагат.

Този процес консумира кислород от водата, което води до създаването на хипоксични и аноксични зони. Това са подводни „мъртви зони“, в които рибата и безгръбначните животни буквално не могат да оцелеят.

Морските треви и коралите са сред най-ефективните природни поглъщатели на въглерод. Въпреки че морските треви покриват по-малко от 0,2% от площта на океана, те улавят до 10% от целия въглерод, който се отлага годишно в морските дънни седименти.

Когато тези екосистеми загинат и бъдат заменени от полета с водорасли, натрупаният въглерод се връща в атмосферата и океана под формата на CO₂. Това означава, че процесът, стартиран от затоплянето, потенциално засилва самото затопляне.

Скритата цена на сушито

Вредният цъфтеж на водорасли нанася значителни щети на риболова и аквакултурата всяка година. Само в САЩ годишните загуби достигат между 10 и 100 милиона долара.

Мекотелите и рибите, отглеждани в среда с вредни водорасли, абсорбират токсини и стават негодни за консумация, което води до загуба на реколтата за фермите.

Зеленото макроводорасло Ulva prolifera се е превърнало в национално бедствие за Китай.

То покрива Жълто море край бреговете на страната вече 19-та поредна година от 2007 г. насам. Рекордният цъфтеж през 2008 г. причини икономически щети за 440 милиона долара, от които 125 милиона са директни загуби за аквакултурата.

Между 2008 и 2015 г. общите загуби и разходи за борба с проблема надхвърлят 350 милиона долара

При разлагането си водораслите създават зони с остра хипоксия, която причинява масова смърт на култивирани морски краставици, морски охлюви, раци и риба. Смята се, че тези зелени вредители са се размножили по салoвете за отглеждане на Porphyra – ядливото водорасло, използвано за суши и рулца.

По пътя към Великото измиране

Сателитните снимки показват, че обемът на саргасовите водорасли в Атлантическия океан се удвоява на всеки пет години от появата на Големия атлантически саргасов пояс през 2011 г.

Количеството на зелените водорасли в Китай също постепенно се увеличава.

Според предварителни оценки на бизнес медиите, цъфтежът на Ulva prolifera през 2024 г. вече е надминал мащабите от 2008 г. Общата тенденция на обрастване на океана с макроводорасли е ясно видима и вече създава множество проблеми.

Ако тази тенденция не се промени, ситуацията може да се влоши драстично.

Преди 252 милиона години глобалното затопляне и загубата на кислород в океана са довели до най-мащабното измиране в историята на Земята

В края на пермския период температурата на планетата се е повишила с 8–12°C, океаните са загубили до 80% от разтворения си кислород, около половината от морското дъно е станало напълно безжизнено, а 96% от морските видове са изчезнали.

Учени от Станфорд, които през 2018 г. разкриха причината за Великото измиране, правят директни паралели със сегашната ситуация: високи температури и дефицит на кислород във водата.

Прогнозите не са оптимистични: ако климатът продължи да се променя със същата скорост, до 2100 г. глобалната температура може да се повиши с до 4°C, което ни оставя само едно-две столетия до повторение на пермския сценарий.

Първият бг ресторант wagamama отвори вратиПървият бг ресторант wagamama отвори врати

Вкусна храна, напитки от Изтока, перфектно обслужване – това ни предложи първият у нас ресторант от световната верига wagamama. Непременно опитайте японската бира и соевите бобчета – впечатляващо вкусни са. Приготвените ястия с къри и скариди също не са за изпускане, както и свежите салати с телешко. (още…)