Знаете ли, че в една круша се съдържат около 25% от дневната ни норма целулоза? Те укрепват имунитета – заради съдържащите се в тях антиоксиданти, крушите укрепват имунната система и пазят организма от атаките на вирусите.
Пазят ни от остеопорозата – съдържат бор, който подпомага организма в усвояването и съхраняването на калция.
Зареждат ни със сили – глюкозата се превръща в енергия, затова, ако се чувствате отпаднали и уморени, хапнете една круша.
Полезни са за бременните – защото съдържат фолиева киселина.
Необходими са и на сърцето ни – особено при нарушения в ритъма. Съдържат калий, който влияе благотворно на сърдечната дейност.
Колкото по-силен е ароматът им, толкова са по-полезни!
Хималайската сол всъщност е вид каменна сол, добивана от подземни находища, образувани преди милиони години при изпаряването на древни морета, които са оставили след себе си минерални пластове.
Най-известното находище се намира в Пакистан, където солта се извлича от мини и след това се обработва в различни форми – от фини кристали до големи блокове, използвани за готвене или сервиране на храна.
Нейният характерен розов оттенък се дължи на следи от минерали, предимно желязо, но също и на малки количества калий, калций и магнезий.
Наистина ли съдържа повече минерали?
Често се изтъква, че хималайската сол съдържа десетки различни минерали. Макар това да е вярно, тяхното количество е изключително малко. На практика както хималайската, така и обикновената готварска сол се състоят почти изцяло от натриев хлорид, което означава, че основният им хранителен ефект е почти идентичен.
С други думи, разлики съществуват, но те са толкова незначителни, че нямат съществено влияние върху здравето, ако солта се консумира в обичайни количества.
А какво да кажем за йода?
Все пак съществува една важна разлика. Класическата готварска сол в много страни е обогатена с йод – минерал, ключов за нормалната функция на щитовидната жлеза.
Хималайската сол най-често не е йодирана, поради което хората, които я използват редовно, трябва да си набавят йод чрез други храни като риба, млечни продукти или яйца.
Част от популярността на хималайската сол се дължи на естетиката и гастрономията.
Нейните по-големи кристали и мек вкус често се използват като завършваща подправка, а заради външния си вид тя е предпочитана и в ресторантите.
Освен това маркетинговите послания, които наблягат на „естествения“ ѝ произход, допълнително допринасят за нейната популярност.
Други видове сол
Въпреки че често се говори за хималайската сол като за специална храна, тя е само един от многото видове, използвани в кухнята днес.
Разликите между тях най-често се състоят в начина на производство, размера на зърната, цвета и количеството на минералите в състава, докато основната съставка при повечето остава натриевият хлорид.
Трапезна (готварска) сол
Най-разпространената сол в домакинствата се добива от мини и по време на производството преминава през процес на рафиниране.
Поради това тя е много фина и представлява почти чист натриев хлорид.
В много страни към нея се добавя йод, за да се предотврати неговият дефицит в хранителния режим, който може да причини проблеми с щитовидната жлеза.
Морска сол
Морската сол се получава чрез изпаряване на морска вода и обикновено има по-едри зърна от трапезната.
В зависимост от източника и начина на обработка, тя може да съдържа малки количества минерали като калий, желязо или цинк.
Кошер сол
Кошер солта има едри, люспести зърна и най-често се използва в професионалните кухни.
Името ѝ произлиза от еврейската традиция, където се е използвала в процеса на премахване на кръвта от месото.
Благодарение на структурата си, тя лесно се взима с пръсти и се разпределя равномерно върху храната, което я прави популярна сред готвачите. Обикновено не съдържа добавен йод.
Келтска сол
Келтската сол е вид морска сол, произхождаща от крайбрежието на Франция. Тя има сивкав цвят и често е леко влажна, тъй като задържа малко морска вода.
Съдържа следи от минерали и малко по-ниско количество натрий в сравнение с класическата готварска сол, като често се използва като завършваща подправка.
Богатството от плодове и зеленчуци e е най-добрата превенция на лошите болести…
С йогурт, мюсли и плодове. Функцията на растителната флора има голямо значение за имунитета, също така елиминира патогенните бактерии. Ако тези чревни бактерии са в оптимален размер, яжте по възможност всяка сутрин йогурт с мюсли и плодове, най-добре с боровинки и малини. Захарта от плодовете и влакната от мюсли са плодородна почва за добрите бактерии.
С мазнини. Диетата с ниско съдържание на мазнини представлява заплаха за имунната система. Мазнините играят значителна роля при засилване на имунитета. Спомагат за усвояването на витамин Е и А, които се разтварят в мазнина. Можете да си набавите мазнини като консумирате тлъста риба, зехтин, пилешко и говеждо месо. Вегетарианците могат да черпят необходима мазнина от растителното и орехово олио, орехите и млечните произведения.
Заменете захарта с мед. Опитайте се да сведете до минимум консумацията на сладки неща. Ако искате да се подсладите, направете го с мед. Захарта не е полезна за имунитета. Доказано е, че 15 минути след употребата й, се понижава дейността на фагоцитите (клетките, които унищожават бактериите и увредените клетки) и 75% от този процес трае няколко часа.
