Хималайската сол всъщност е вид каменна сол, добивана от подземни находища, образувани преди милиони години при изпаряването на древни морета, които са оставили след себе си минерални пластове.

Най-известното находище се намира в Пакистан, където солта се извлича от мини и след това се обработва в различни форми – от фини кристали до големи блокове, използвани за готвене или сервиране на храна.

Нейният характерен розов оттенък се дължи на следи от минерали, предимно желязо, но също и на малки количества калий, калций и магнезий.

Наистина ли съдържа повече минерали?

Често се изтъква, че хималайската сол съдържа десетки различни минерали. Макар това да е вярно, тяхното количество е изключително малко. На практика както хималайската, така и обикновената готварска сол се състоят почти изцяло от натриев хлорид, което означава, че основният им хранителен ефект е почти идентичен.

С други думи, разлики съществуват, но те са толкова незначителни, че нямат съществено влияние върху здравето, ако солта се консумира в обичайни количества.

А какво да кажем за йода?

Все пак съществува една важна разлика. Класическата готварска сол в много страни е обогатена с йод – минерал, ключов за нормалната функция на щитовидната жлеза.

Хималайската сол най-често не е йодирана, поради което хората, които я използват редовно, трябва да си набавят йод чрез други храни като риба, млечни продукти или яйца.

Част от популярността на хималайската сол се дължи на естетиката и гастрономията.

Нейните по-големи кристали и мек вкус често се използват като завършваща подправка, а заради външния си вид тя е предпочитана и в ресторантите.

Освен това маркетинговите послания, които наблягат на „естествения“ ѝ произход, допълнително допринасят за нейната популярност.

Други видове сол

Въпреки че често се говори за хималайската сол като за специална храна, тя е само един от многото видове, използвани в кухнята днес.

Разликите между тях най-често се състоят в начина на производство, размера на зърната, цвета и количеството на минералите в състава, докато основната съставка при повечето остава натриевият хлорид.

Трапезна (готварска) сол

Най-разпространената сол в домакинствата се добива от мини и по време на производството преминава през процес на рафиниране.

Поради това тя е много фина и представлява почти чист натриев хлорид.

В много страни към нея се добавя йод, за да се предотврати неговият дефицит в хранителния режим, който може да причини проблеми с щитовидната жлеза.

Морска сол

Морската сол се получава чрез изпаряване на морска вода и обикновено има по-едри зърна от трапезната.

В зависимост от източника и начина на обработка, тя може да съдържа малки количества минерали като калий, желязо или цинк.

Кошер сол

Кошер солта има едри, люспести зърна и най-често се използва в професионалните кухни.

Името ѝ произлиза от еврейската традиция, където се е използвала в процеса на премахване на кръвта от месото.

Благодарение на структурата си, тя лесно се взима с пръсти и се разпределя равномерно върху храната, което я прави популярна сред готвачите. Обикновено не съдържа добавен йод.

Келтска сол

Келтската сол е вид морска сол, произхождаща от крайбрежието на Франция. Тя има сивкав цвят и често е леко влажна, тъй като задържа малко морска вода.

Съдържа следи от минерали и малко по-ниско количество натрий в сравнение с класическата готварска сол, като често се използва като завършваща подправка.