Неизбежният период на пери- и менопауза е време, когато тялото на жената претърпява дълбоки промени. Те засягат не само хормоналните нива, но и общото благосъстояние.
Един от ключовите елементи, който поддържа нервната система, здравето на костите и енергийния баланс през това време, е магнезият.
Този минерал участва в стотици биохимични процеси, засягащи енергийните нива, качеството на съня, здравината на костите и сърдечната функция.
По време на хормонални промени обаче магнезият се изразходва по-бързо от тялото, което може да доведе до раздразнителност, безсъние, крампи на краката и дори влошаване на здравето на костите.
Включването на храни, богати на този минерал във вашата диета, помага за облекчаване на симптомите на менопаузата и поддържа здравето на жените.
Диетологът Елина Королева обяснява какво да включим в диетата си.
Тиквени семки. Истински шампион по съдържание на магнезий: само 30 грама семена осигуряват почти половината от дневната нужда от този минерал. В допълнение, те са богати на цинк, който поддържа имунитета и насърчава здравата кожа и коса. Те са лесни за добавяне към салати, смутита или просто хапване на шепа през целия ден.
Бадеми. Бадемите са не само източник на здравословни мазнини, но и склад за магнезий. „Помагат за стабилизиране на настроението, намаляване на нивата на стрес и борба с тревожността, която често съпътства менопаузата. Достатъчно е да ядете малка шепа ядки на ден, за да подкрепите нервната система и да подобрите концентрацията“, обяснява експертът.
Спанак. Зеленолистните зеленчуци са едни от най-добрите източници на магнезий, а спанакът оглавява списъка. Помага за поддържане на здравето на сърдечно-съдовата система, намалява риска от остеопороза и укрепва мускулите. Добавете спанак към омлети, салати или го пригответе на пара, за да запазите максималните ползи.
Черен шоколад (от 70% какао). Натуралният черен шоколад не само подобрява настроението, но и насища тялото с магнезий. Подпомага когнитивната функция, намалява нивата на стрес и помага в борбата с умората. „Важно е обаче да изберете шоколад с високо съдържание на какао и без излишна захар“, подчертава лекарят.
Авокадо. Авокадото е истинска суперхрана за женското здраве. Той е богат не само на магнезий, но и на калий, който помага за контролиране на кръвното налягане, което е особено важно през този период. Неговата кремообразна текстура и неутрален вкус го правят чудесен за добавяне към салати, смутита и дори за намазване върху препечен хляб вместо масло.
Киноа. Тази древна псевдозърнена култура не само съдържа магнезий, но и протеин, който е от съществено значение за поддържане на мускулната маса, която естествено намалява с възрастта. Киноата е чудесна алтернатива на обикновените зърнени храни и гарнитури, особено в комбинация със зеленчуци и ядки.
Банани. Този плод е източник не само на магнезий, но и на витамин В6, който помага в борбата с промените в настроението, подобрява качеството на съня и намалява тревожността. Бананите са лесни за добавяне към сутрешни зърнени храни, смутита или за бърза закуска.
От 2011 г. насам Световният океан прекомерно се разраства с водорасли, като на всеки пет години темпът на този процес се увеличава.
Ако в миналото по-голямата част от биомасата в океана се състоеше от фитопланктон – микроскопични едноклетъчни водорасли, то днес пред очите ни той бива изместван от големи макроводорасли.
Учените наричат това „структурна промяна“ в екологията на Световния океан.
Глобално заблатяване
Учените наблюдават растежа на водораслите в океана отдавна, още от началото на 2000-те години. Едва наскоро обаче те успяха да видят цялостната картина. Оказва се, че водораслите вече покриват 43,8 милиона квадратни километра, което е около 12% от цялата повърхност на Световния океан.
Темповете на растеж продължават да се ускоряват. От 2003 г. насам макроводораслите в тропическия Атлантик и западната част на Тихия океан се увеличават с 13,4% годишно.
Според изчисления на научното издание Oceanbites, базирани на същото изследване, от 2013 г. скоростта е нараснала до 16,7% годишно – най-високият темп в историята на наблюденията.
Във всеки регион доминират различни видове водорасли, които изискват специфични условия.
Въпреки това могат да се откроят два основни фактора зад тази глобална тенденция: затоплянето на океана и еутрофикацията (излишък на хранителни вещества от селското стопанство и аквакултурите).
Що се отнася до конкретни случаи, науката едва наскоро успя да разгадае мистерията на Големия саргасов пояс в Атлантическия океан.
Рожби на вятъра
Саргасумът представлява плаващи кафяви водорасли. Техните натрупвания образуват огромни „килими“ на повърхността на океана, в които животът процъфтява.
Когато тези маси достигнат брега, тонове кафяви водорасли покриват крайбрежието и започват да гният.
Нашествието на саргасум тревожи страните от Карибския басейн от 2010 г. насам, но едва наскоро беше намерено ясно обяснение.
Затоплянето на климата променя движението на въздушните маси. Температурната разлика между севера и юга на Атлантика се засилва, а този контраст води до усилване на ветровете.
Когато мощен вятър се издигне от изток, той изтласква богатите на фосфор дълбоководни води близо до екватора към повърхността и ги пренася на север към Карибско море.
Върху кафявите водорасли живеят цианобактерии – техни симбионти. Фосфорът подхранва цианобактериите, те се размножават и улавят все повече азот от атмосферата, който от своя страна подхранва саргасума.
Благодарение на това „торене“ кафявите водорасли растат бързо и се разпростират на хиляди километри.
Карибската супа
Тази година Мексико беше затрупано от саргасум. До началото на август по бреговете на щата Кинтана Ро -– „перлата на мексиканския туризъм“ – бяха събрани около 110 000 тона водорасли, а до края на годината се очакват 150 000 тона.
За сравнение, през миналата 2025 г., която също се смяташе за рекордна, в щата бяха събрани едва 94 000 тона.
Тези цифри почти съвпадат с националните показатели. Кинтана Ро се простира по протежение на Карибско море и теченията изхвърлят по-голямата част от саргасума именно на неговите брегове.
В най-лошите дни на брега се изхвърлят до 9000 тона на денонощие – все едно всеки ден на плажа да се изсипва съдържанието на 600 самосвала.
Разлагайки се на слънце, саргасумът отделя сероводород. Умерено токсичен газ с миризма на развалени яйца. Ароматът се разнася надалеч и никой не иска дори да се доближи до затрупаните плажове. За астматици и алергици вдишването на сероводород е опасно, тъй като може да предизвика задушаване.
Настоящият капацитет на щата позволява почистването на не повече от 1200 тона на ден, така че разчистването на планините от саргасум ще отнеме много време.
Не е изненадващо, че в такава ситуация туристите предпочитат да почиват на друго място
Заетостта на хотелите в известните крайбрежни курорти е спаднала до исторически минимум: в Тулум – до 15%, а в Плая дел Кармен – до 30%.
Президентът на Мексико Клаудия Шейнбаум обяви план за защита на карибското крайбрежие на стойност 152 милиона долара.
На първия етап Мексико ще закупи влекачи, крайбрежни комбайни за събиране на саргасум, както и динамични и брегови защитни бариери. На втория етап ще бъдат пуснати в експлоатация кораби-събирачи и системи за задържане на водораслите, за да се предотврати достигането им до бреговете.
Какво се случва под водата
Излишъкът от саргасум и други плаващи водорасли на повърхността убива живота в океана. Механизмът на разрушаване на екосистемата работи в три стъпки.
Първо, плътните плаващи „килими“ от водорасли блокират слънчевата светлина, необходима за придънните екосистеми.
Например коралите и морските треви, които създават условия за живот на множество други видове, се нуждаят от слънце за фотосинтеза.
Когато водораслите по повърхността на водата умрат, те потъват на дъното и започват да се разлагат.
Този процес консумира кислород от водата, което води до създаването на хипоксични и аноксични зони. Това са подводни „мъртви зони“, в които рибата и безгръбначните животни буквално не могат да оцелеят.
Морските треви и коралите са сред най-ефективните природни поглъщатели на въглерод. Въпреки че морските треви покриват по-малко от 0,2% от площта на океана, те улавят до 10% от целия въглерод, който се отлага годишно в морските дънни седименти.
Когато тези екосистеми загинат и бъдат заменени от полета с водорасли, натрупаният въглерод се връща в атмосферата и океана под формата на CO₂. Това означава, че процесът, стартиран от затоплянето, потенциално засилва самото затопляне.
Скритата цена на сушито
Вредният цъфтеж на водорасли нанася значителни щети на риболова и аквакултурата всяка година. Само в САЩ годишните загуби достигат между 10 и 100 милиона долара.
Мекотелите и рибите, отглеждани в среда с вредни водорасли, абсорбират токсини и стават негодни за консумация, което води до загуба на реколтата за фермите.
Зеленото макроводорасло Ulva prolifera се е превърнало в национално бедствие за Китай.
То покрива Жълто море край бреговете на страната вече 19-та поредна година от 2007 г. насам. Рекордният цъфтеж през 2008 г. причини икономически щети за 440 милиона долара, от които 125 милиона са директни загуби за аквакултурата.
Между 2008 и 2015 г. общите загуби и разходи за борба с проблема надхвърлят 350 милиона долара
При разлагането си водораслите създават зони с остра хипоксия, която причинява масова смърт на култивирани морски краставици, морски охлюви, раци и риба. Смята се, че тези зелени вредители са се размножили по салoвете за отглеждане на Porphyra – ядливото водорасло, използвано за суши и рулца.
По пътя към Великото измиране
Сателитните снимки показват, че обемът на саргасовите водорасли в Атлантическия океан се удвоява на всеки пет години от появата на Големия атлантически саргасов пояс през 2011 г.
Количеството на зелените водорасли в Китай също постепенно се увеличава.
Според предварителни оценки на бизнес медиите, цъфтежът на Ulva prolifera през 2024 г. вече е надминал мащабите от 2008 г. Общата тенденция на обрастване на океана с макроводорасли е ясно видима и вече създава множество проблеми.
Ако тази тенденция не се промени, ситуацията може да се влоши драстично.
Преди 252 милиона години глобалното затопляне и загубата на кислород в океана са довели до най-мащабното измиране в историята на Земята
В края на пермския период температурата на планетата се е повишила с 8–12°C, океаните са загубили до 80% от разтворения си кислород, около половината от морското дъно е станало напълно безжизнено, а 96% от морските видове са изчезнали.
Учени от Станфорд, които през 2018 г. разкриха причината за Великото измиране, правят директни паралели със сегашната ситуация: високи температури и дефицит на кислород във водата.
Прогнозите не са оптимистични: ако климатът продължи да се променя със същата скорост, до 2100 г. глобалната температура може да се повиши с до 4°C, което ни оставя само едно-две столетия до повторение на пермския сценарий.
Днес отбелязваме Световния ден на влажните зони. Отбелязва се от 1997 г. с решение на Постоянния комитет на Рамсарската конвенция, прието през октомври 1996 г., за да се повиши информираността на международната общност за значението на влажните зони за хората и за планетата.
Темата на деня за 2025 г. е: „Защита на влажните зони за нашето общо бъдеще“.
Влажните зони в градовете или в близост до населените места допринасят за намаляване на наводненията, служат като източник на питейна вода, филтрират замърсителите и подобряват качеството на водите, осигуряват зелени градски площи и са източник на поминък за местното население.
До 2050 година 66% от населението на планетата ще живее в градовете, тъй като хората се местят в градовете в търсене на по-добри работни места. За съжаление, по-голяма част от населението не е наясно със значението и ползите на влажните зони в близост до населените места. В бързо развиващите се градове, влажните зони често се превръщат в пустеещи земи, места за изхвърляне на отпадъци, места, които трябва да се пресушат, за да се промени предназначението им. Според изчисленията на учените, най-малко 64% от влажните зони на планетата са изчезнали от 1900 г. насам, докато паралелно с това се наблюдава бум в растежа на градовете.
У нас в резултат на човешката дейност са унищожени близо 80% от естествените влажни зони в Дунавския регион, което е довело до срив на риболова.
В миналото около 65% от улова на риба в някои участъци на реката се е падал на дивия шаран, но след пресушаването на блатата, където той хвърля хайвера си, видът бързо става критично застрашен („Червената книга“ от 1981 г.).
Влажните и заливни зони предпазват от наводнения и осигуряват чиста вода. В тях се съхраняват големи количества въглерод, което ги прави изключително важни за предотвратяване на промените в климата.
Осигуряват храна, дървен материал и биомаса, способстват за развитието на устойчивия туризъм – каякарство, плуване и гмуркане, наблюдение на птици, риболов, ветроходство.
И са дом на стотици видове с висок консервационен статус като дивия шаран, водните костенурки, къдроглавия пеликан, блатните кокичета и водните рози. Затова е изключително важно да бъдат съхранени.
