ЖИВЕЙ ЗЕЛЕНО Вкусно,Ние & Природата Заменяме телешкото със… скакалци

Заменяме телешкото със… скакалци




Британската корпорация BBC се е опитала да погледне 20 години напред и да види какво ще има на масата ни.  Оказва се, че нещата звучат доста фантастично и в същото време – реалистично.

Отказваме се от обичайното

Ако досега беше нормално да хапваме на закуска яйца с бекон или пълнозърнести ядки, обезмаслено мляко и зеленчуково смути, както споделя и звездата Бионсе, след години това меню ще бъде нерентабилно. Но дори и сега  40% от хората, родени след 1981 г., казват, че искат нещо по-различно, за да не се налага да мият… съдове.

През последните пет години консумацията на зърнени храни във Великобритания е намаляло с 11%. А животновъдството, което осигурява бекона и колбасите, е критикувано, заради промените в климата и изхвърлянето на въглерод.

Но с какво ще заменим позната ни закуска?

С… насекоми. Според изследователи, сега в Холандия е много по-изгодно да се отглеждат скакалци, отколкото добитък. Трябва по-малко вода и се отделят по-малко въглеродни следи.

А и според много хора по света, приблизително около 30% от населението, насекомите са доста вкусни.

Робин Шапиро (основателката на Seek Food ), казва, че скакалците имат много приятен, пикантен вкус и са доста добра комбинация с мюсли и ядки.

Възможно е да хапваме и лабораторно произведено месо – от стволовите клетки на животните…

И може би трябва да забравите за кафето – заради промените в климата, неговото производство чувствително намалява.

Музиката променя вкуса

Изследователи са установили, че има връзката между музиката, която се слуша в едно заведение и вкусовите усещания на оптребителите. Т.е. през 2039 г. можем да пием кафето си със слушалки и така то ще ни се струва сладко без в него реално да има захар.

Градините на бъдещето

През 2039 г. повечето от нас, примерно около 70%, ще живеят в градовете. А там пространствата ще бъдат застроени. И за да се съкратят транспортните разходи ще отглеждаме лук  и колбаси от стволови клетки. Вероятно под земята. Дори сега повечето градски ферми променят своето осветление – от слънчева минават на светодиодна светлина.

Новият кетъринг

Да, през 2039 г. няма да има расносвачи на пица, а… дронове. Вече има подобни експерименти в Китай. Времето за доставка ще стане минимално, но пък няма да можете да кажете дали поръчката ви е харесала.

 

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Още по темата

Редки и застрашени видове растения в БългарияРедки и застрашени видове растения в България

В България има много редки и застрашени растения, които са включени в Червена книга на Република България и са защитени от Министерство на околната среда и водите. Ето някои от най-известните:

https://images.openai.com/static-rsc-4/xgfjZMdC5WFQJponESIhkxz1Bn4VyIzV84oo8HsWWZsNG0R0paqURKZAkDtt3BJ53IXH2scbMbwivlz2ipJC4vpk8ouCgGVsTFJlIKlkypcPBrP7kOSFIKmt7dTkV8yUfH2Md63H2fve0blEar7mt2zNkmilZS5IryKGgMazLM83mwAlXlRkkf01MX704xRf?purpose=fullsize
https://images.openai.com/static-rsc-4/5Ri-cZ9EafrTsGqs2-1kjVy6Hegez_vZGUiZmi3NNT5uomJ8_dExMtsAwXFDXbr3OM6gujxqekqZLA5VDGmAIeSeuWS94b6EBxdjYJ8Ice7qnVrJVL0WxobOfuE_sruTVZ_G_u8DxMCzCcAp9035EGa8FETmF7LypB6663KAk83h2bIWnWV9EIjSfoGQ2Cid?purpose=fullsize
https://images.openai.com/static-rsc-4/8KIMjtvhvT2lpG_6d-a8BmjU2gxNcXICV0DW6B0Q28ncSmq8ZcXHAPYoraZf_E8VQ2seUnd_IIAUtu70vtULO1_qtYBIFBStYCyM0Ux50CNss-aOAvSUJoUl-INUC4EwRjRixpiLuSh_lKyhmYZpGFqR87dssHz-tQXjl29mklWaqufse1HEXKoceRsW8FCQ?purpose=fullsize

1. Еделвайс

  • Къде се среща: Високите части на Национален парк Пирин, Национален парк Централен Балкан и някои райони на Стара планина.
  • Защо е застрашен: Късане от туристи, унищожаване на местообитанията и климатични промени.
  • Ползи:
    • Поддържа биоразнообразието.
    • Символ е на чистата планинска природа.
    • Привлича природолюбители и туристи.

2. Родопски силивряк

  • Къде се среща: Сенчести скали в Родопите.
  • Защо е застрашен: Унищожаване на местообитания и нерегламентирано събиране.
  • Ползи:
    • Уникално растение, което може да преживява продължително засушаване.
    • Използва се в научни изследвания за устойчивостта на растенията към суша.

3. Сръбска рамонда

  • Къде се среща: Влажни скалисти места в Западна България и части от Родопите.
  • Защо е застрашена: Малък брой находища и промени в местообитанията.
  • Ползи:
    • Важен вид за научни изследвания.
    • Допринася за разнообразието на планинските екосистеми.

4. Обикновен тис

  • Къде се среща: Сенчести гори в Рила, Пирин и Родопите.
  • Защо е застрашен: Прекомерна сеч в миналото и бавен растеж.
  • Ползи:
    • Осигурява убежище за много животни.
    • От веществата в него се произвеждат лекарства за лечение на някои видове рак.

https://images.openai.com/static-rsc-4/q7Kd5urSbl4z8Atrt1aXmm7U5647fK6RVQ1VF2TJxUAHN4CMbCPoaVOkwp3Pbju3qGBh6lGd_nLDMZrLr3BEZopqzPcmatb5341bo4Ex4gxI_9hurA7rKo06CcVnTodKJCypI1fmt8wvXoIbso_GqJj2BXzUPfxEC-MAZ5Vq1vqwHWNC86BG-jRO6mDyBoIt?purpose=fullsize
https://images.openai.com/static-rsc-4/pytrlu_BGLSBxVg2SF80FwuKRFg0ZcLA1sH910GAI8m8cwCkDdIqu4IMrr-VM8vjYMeEJw9BtBp1KbVNbXb9BzGZWJGjtA4H7xETWJlbtZc5kBZ9tiYOSMwRsaSU0yqAzJ0YOLDWpFo4t-KfSrlWA4fypnH8DBTDTRSSXUffOXGHRgNIW3oRKbTiYQvYkxUn?purpose=fullsize
https://images.openai.com/static-rsc-4/HeahhXCSy9bWoUG4-9Gv-o5aFWx4H-RPfacuJHOpeRqpmZeq4P57PmuTP9qAoKy_5Fg-_L5ORTZIhCTThTAB-7XBj6W7m7Agi2zFgK0JKY1IncETgr3BSa4Oaqj35foa85aBeCUoxyIKVoa1ZjpLiCN-_cLaIik9LLPlodlGjfWUGj_ul0y3rFd1OI1mIctO?purpose=fullsize

5. Тънколистен божур

  • Къде се среща: Североизточна България и отделни сухи тревни местообитания.
  • Защо е застрашен: Разораване на земите и бране.
  • Ползи:
    • Осигурява нектар за опрашители.
    • Има висока декоративна стойност.

6. Родопски крем

  • Къде се среща: Само в части на Родопите.
  • Защо е застрашен: Ограничено разпространение и човешка дейност.
  • Ползи:
    • Ендемичен вид – среща се почти само в България.
    • Обогатява биоразнообразието и е ценен за опазването на природата.

Каква е ползата от тези растения?

За природата:

  • Поддържат баланса в екосистемите.
  • Осигуряват храна и местообитания за насекоми, птици и други животни.
  • Подпомагат опрашването и съхраняването на генетичното разнообразие.

За хората:

  • Някои съдържат вещества, използвани в медицината.
  • Подпомагат развитието на екотуризма.
  • Имат научна, образователна и културна стойност.
  • Запазването им помага да съхраним природното наследство на България за бъдещите поколения.

Тези растения са ценна част от българската природа. Опазването им е важно не само защото са красиви и редки, но и защото всяко от тях изпълнява важна роля в екосистемите и може да бъде полезно за науката, медицината и обществото.

Температурата на океаните най-висока през 2019-аТемпературата на океаните най-висока през 2019-а

Температурата на световните океани през 2019 г. е била най-високата, откакто се води статистика, като темпото на затопляне се ускорява, предаде ДПА, позовавайки се на международно изследване.

Миналата година океанската температура е била около 0,075 градуса Целзий по-висока от средните стойности за периода между 1981 и 2010 г.

Макар да изглежда незначителна, тази температура свидетелства за огромно количество топлина, разпространено в световните океани, обяснява ръководителят на изследването Чън Лицзин от китайския Институт за атмосферна физика.

„Количеството топлина, погълнато от световните океани през последните 25 години се равнява на 3,6 милиарда експлозии на атомна бомба над Хирошима“, казва Чън Лицзин.

„Океаните са най-големият топлинен резервоар и следователно са най-добрият индикатор за климатичните промени. Ако искате да разберете колко бързо се затопля Земята, погледнете океаните“, казва Джон Ейбрахам, един от съавторите на изследването от университета на Сейнт Томас, САЩ, цитиран от Ен Би Си.

Бързото затопляне на океаните тревожи учените, тъй като може да причини топлинни вълни, които да доведат до загубата на морски обитатели и да направи ураганите по-силни.

Специалистите отбелязват още, че от 1970 г. над 90 процента от топлината, отделена в резултат на глобалното затопляне, се е озовала в океаните и само четири процента в сушата и атмосферата.