При проучвания на експерти от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), проведени в района на Сакар, е бил уловен възрастен женски мишевиден сънливец. Първото наблюдение на вида в страната ни е край Бургас през далечната 1978 г. Напоследък учени са намирали кости в погадки на сови (забулена сова и бухал) в различни райони у нас и въпреки това досега оставаше загадка, къде и в какви местообитания живее този вид в България.
Малкият бозайник е уловен на дъб на височина от почти 2 метра и след измерването и заснемането му е освободен веднага на същото място. Проучванията в района на Сакар са част от наблюденията върху биоразнообразието, осъществявано в рамките на LIFE проекта на БДЗП „Земя за царския орел“, целящ опазването на местообитанията на царския орел. Последното откритие показва, че във важните за царския орел местообитания се срещат и други изключително редки за нашата природа видове, като мишевидния сънливец. Местообитанието, в което е открит видът, се състои от тревиста растителност с разпръснати единични стари дървета и храсти. Този тип местообитания в България за съжаление са застрашени, защото през последните 2-3 години се прилага практиката на механично премахване на храсти и дървета, за да се поддържат пасищата. При почистването, освен че се унищожава местообитанието, загиват и много животни – костенурки, таралежи, зайци, змии и други.
Досега видът е улавян изключително на земята – в стари лозя, край житни и царевични ниви, и се предполага, че мишевидният сънливец води наземен начин на живот (за разлика от останалите видове сънливци), но през 70-те години в съседна Турска Тракия е установен по стари дървета (круша, орех и дъб). При проучвания на български учени водени в съседна Турция става ясно, че мишевидният сънливец живее в хралупи на стари дървета с височина до 2 метра и понякога слиза на земята – вероятно да търси храна (насекоми и различни плодове).
Мишевидният сънливец се среща само в Югоизточна България, Източна Тракия (Турция) и по крайбрежието на Западна Мала Азия, които не са потвърждавани отдавна. Видът е включен в Червената книга на България и в Световния червен списък на Международния съюз за защита на природата в категорията „Уязвим“ .
За първи път след 40 години е наблюдаван един от най-редките бозайници у нас
Още по темата
Установена е причината за масовата преждевременна смърт на дървета в ЕвропаУстановена е причината за масовата преждевременна смърт на дървета в Европа
Компютърно моделиране на швейцарския институт WSL разкрива връзка между ускорения растеж на дърветата през април и масовата им гибел вследствие на летните засушавания.
Горските масиви в Европа все по-често се сблъскват с мащабно и преждевременно загиване на дървесни видове. Изследователски екип от Франция и Швейцария анализира състоянието на стотици хиляди дървета на целия континент и установи точните причини за екологичната криза.
Оказва се, че до унищожаването на горите водят не само екстремните летни горещини, но и климатичните аномалии през другите сезони. Резултатите от научния труд са публикувани в списание Nature Communications.
Опасното пролетно изобилие
Международният екип от специалисти е проучил огромен обем данни от горски инвентаризации през последните години.
С помощта на съвременни компютърни модели и методи за машинно обучение експертите са проверили състоянието на половин милион дървета от 52 различни вида.
В полезрението на изследователите са попаднали най-разнообразни ландшафти – от сухите средиземноморски крайбрежия до суровите алпийски високопланински райони.
Оказва се, че дори на пръв поглед идеални условия за пролетен растеж, като меко време и обилни валежи, могат да се окажат фатални за гората.
Наблюденията показват, че след необичайно топла и влажна пролет започват масово да загиват най-високите дървета, като например елите. Получавайки излишък от топлина и влага през пролетта, тези гиганти започват да растат твърде бързо и формират прекомерна зелена маса.
Това рязко увеличава общата им нужда от вода. Щом настъпи лятото, тези „прехранени“ дървета моментално изразходват всички запаси от влага в почвата.
Ако последва дори незначително засушаване, земята се изтощава и растенията бързо загиват от дехидратация и силен стрес.
Освен това прекомерните пролетни валежи провокират бурен растеж на вредоносни гъбички, които силно отслабват имунитета на горските насаждения.
Комплекс от аномалии
Водещият автор на изследването, Паскал Шнайдер, отбелязва, че съдбата на дърветата не се решава само от летните жеги. Горите се унищожават от цял комплекс от сезонни климатични отклонения, които постепенно се натрупват през цялата календарна година.
Сериозен проблем за екосистемите са станали необичайно меките и топли европейски зими. Поради липсата на силни студове опасни насекоми вредители, като короядите, оцеляват безпроблемно през студените месеци и напролет атакуват дърветата с двойна сила.
Твърде ранното затопляне през март или април също крие заплаха. Подлъгвайки растенията, топлината кара пъпките да се разтворят по-рано от необходимото.
Появилите се млади листа се оказват напълно беззащитни пред късните слани, които често се случват през май. В крайна сметка съвкупността от зимни, пролетни и летни климатични сривове подкопава здравето на горите по-силно, отколкото едно-единствено екстремно природно явление.
Нова стратегия за лесовъдите
Създалата се ситуация изисква от горските стопанства в Европа да променят подходите си към управлението на природните ресурси. Специалистите ще трябва да вземат предвид, че в бъдеще поради изменението на климата през лятото в горската почва ще остава много по-малко достъпна влага.
За спасяването на зелените площи учените препоръчват на лесовъдите да извършват навременна подмяна на видовете. При новите насаждения трябва да се дава предимство на устойчиви на засушаване видове дървета от по-южни региони.
Експертите съветват най-големите дървета, които консумират огромни количества от дефицитната вода, да бъдат изсичани малко по-рано от предвидения срок.
Такова изкуствено регулиране на гъстотата на насажденията ще позволи на останалите дървета да си осигурят необходимото количество почвена влага и ще предпази европейските гори от внезапно изсъхване.
Шест румънски плажа със сертификат Син флаг за 2022 г.Шест румънски плажа със сертификат Син флаг за 2022 г.
Шест плажа в крайбрежните курорти в Румъния – Нъводари, Мамая, Ефорие и Олимп, бяха удостоени със сертификата „Син флаг“ за 2022 г. Сертификатът се дава от международната Фондация за екологично образование (ФЕЕ).
„Въз основа на разпоредбите на правителствено решение № 335/2002 за специфични мерки за прилагане в Румъния на програмата „Син флаг“ с всички последващи изменения и допълнения, Румъния чрез Министерството на предприемачеството и туризма и Карпатско-Дунавския център по геоекология като пълноправен член на ФЕЕ предприе стъпки за прилагане на програмата.
След проверка на изпълнението на критериите за награждаване със „Син флаг“ представената документация – включваща доклада на националното жури за оценка на съответствието с критериите на програмата, както и шестте заявки – беше разгледана от международното жури и всичките шестима кандидати получиха знака „Син флаг“ за туристическия сезон 2022 г.“, се казва в съобщение.
Плажовете, получили това отличие са: „Vega Vintage” в Мамая, „Marina Regia” и „Phenicia” в Нъводари, „Citadel” и „Azur” в Ефорие и „Phoenicia Blue View” в Олимп.
„Син флаг“ се присъжда на плажове, които отговарят на редица строги критерии. Включително качество на водата, услуги като оборудване за първа помощ, достъп за хора с увреждания, както и екологични практики.
„Син флаг“ е едно от най-разпознаваемите в света доброволни екоотличия за плажове, яхтени пристанища и устойчиви туристически оператори на лодки.
Началото на програмата „Син флаг“ е дадено през 1987 г. – Европейската година на околната среда – от Фондация за екологично образование като награда за усилията за правилно поддържане на плажовете и пристанищата и като средство за насърчаване на местните власти и частния сектор да предприемат стъпки за подобряване на крайбрежните зони.
Гарантирайки приемствеността на тази доброволна програма, Румъния видимо присъства всяка година на световната карта на „Синия флаг“, като по този начин повишава туристическия потенциал на отличените райони и генерира благоприятен икономически ефект.