ЖИВЕЙ ЗЕЛЕНО Ние & Природата Учени разработват решение на проблемите с микропластмасите: Вдъхновено е от рибите

Учени разработват решение на проблемите с микропластмасите: Вдъхновено е от рибите




Европейският съвет за научни изследвания отпусна 150 000 евро, за да докаже, че концепцията за микропластичен филтър в перални машини може да бъде адаптирана за търговска употреба.

Изследването, вдъхновено от рибите, е стартирано в университета в Бон, Германия, и учените се надяват, че то би могло да направи нашите перални машини по-щадящи околната среда.

Европейският съвет за научни изследвания отпусна 150 000 евро на професор Александър Бланке за лабораторна работа, която да докаже, че концепцията му за микропластичен филтър в перални машини може да бъде адаптирана за търговска употреба.

Първоначалните резултати показват, че замърсяването от проблемни малки пластмасови частици в прането може да бъде намалено с 80% благодарение на мрежи, подобни на хриле.

Невероятно е, че цялата иновация, наречена SuspensionFlow, се основава на естествени филтри, открити в рибите, които им позволяват да отделят храната от водата, докато плуват.

„Филтърните риби имат система от хриле в устата си, които функционират като гребла, позволявайки им да „сресват“ или филтрират планктон“, казва Леандра Хаман, която е участвала в изследването. Анализът е използвал подробни измервания и 3D модели.

Снимка на естествен филтър за риби, публикувана от Университета в Бон, показва сложна мрежа от бодли в устата на рибата.

Засега проект, базиран на биомимикрия, би могъл да предложи решение на огромния проблем със замърсяването с пластмаса.

„Успяхме да покажем, че принципът на филтриране може да работи и в технически контекст“, каза Хаман.

Микропластмасите са повсеместен вид замърсяване

Навлезли са в телата ни, намират се в кръвта ни и дори в плацентата.

Пералните машини са един от най-големите източници, тъй като дрехите ни са изработени от пластмасови микрофибри, които се разграждат по време на пране. Едно пране може да освободи милиони пластмасови частици.

Миналата година учените призоваха лидерите на Европейския съюз да изискват от производителите да оборудват новите перални машини с филтри. Те смятат, че добавянето на филтри към отделните машини е най-добрият начин за събиране на възможно най-много частици, пише Forbes.

Изследването на Бланке би могло да предложи решение

„Нашият микропластичен филтър може да бъде интегриран във всяка домакинска пералня. Освен това, тази нова технология може бързо и евтино да бъде интегрирана в производствените вериги“, убеден е Бланке.

Биомимикрията е техника, която вече се използва успешно в архитектурата и технологиите за батерии, разчитайки на естествени механизми за подобряване на живота ни.

Намаляването на пластмасовите отпадъци е едно от най-големите предизвикателства на нашето време. През 2023 г. „Вашингтон пост“ съобщи, че в океаните има 170 трилиона парчета пластмаса, без да се броят микропластмасите.

Избягването на пластмаса от самото начало е чудесен начин да предотвратите натрупването на отпадъци. Преминаването към бутилки и контейнери за многократна употреба не само намалява замърсяването, но и спестява пари.

В университета в Бон, Бланке и екипът му вече разполагат с ресурсите да продължат работата си върху филтри за перални машини, вдъхновени от риби. Той каза, че „устойчивостта“ ще бъде ключова дума през целия процес.

„Планираме също така да използваме устойчиви материали при проектирането на този незапушващ филтър, за да постигнем положително въздействие върху околната среда“, заяви Бланке в лабораторния доклад.Етикети

#микропластмаса

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Още по темата

Откриха микроби, които разграждат пластмасаОткриха микроби, които разграждат пластмаса

Учени са открили в Алпите и Арктика микроби, които могат да разграждат пластмаси при ниски температури. Това може да се окаже ценен инструмент за рециклиране.

Вече са открити множество микроорганизми, които могат да правят това, но те функционират само при температури над 30°C. Т.е. използването им в промишлената практика е прекалено скъпо заради нуждата от загряване. А това означава, че използването им не е въглеродно неутрално.

Учени от Швейцарския федерален институт WSL са открили микроби, които са способни да правят това при 15°C.. Това е обещаващ пробив в микробното рециклиране. Техните открития са публикувани в списание Frontiers in Microbiology.

„Тук показваме, че нови микробни таксони, получени от „пластисферата“ на алпийски и арктически почви, са в състояние да разграждат биоразградими пластмаси при 15°C. Тези организми биха могли да спомогнат за намаляване на разходите и екологичната тежест на ензимния процес на рециклиране на пластмаса“, каза Рюти.

Д-р Беат Фрей, един от авторите на проучването, обяснява: „Доказано е, че микробите произвеждат голямо разнообразие от ензими, разграждащи полимери, които участват в разграждането на растителните клетъчни стени“.

Учените са тествали микробите само при една температура, така че все още не са открили най-добрата, която да използват. Въпреки това те твърдят, че тя работи добре при температура между 4°C и 20°C.

В момента се наблюдава тенденция към увеличаване на количеството на микроорганизмите.

Следващото голямо предизвикателство ще бъде да се идентифицират ензимите за разграждане на пластмаса, произвеждани от микробните щамове, и да се оптимизира процесът за получаване на големи количества протеини.

Освен това може да се наложи допълнително модифициране на ензимите, за да се оптимизират свойства като стабилност на протеините, заявяват учените, пише БГНес.

Отбелязваме Деня на Черно мореОтбелязваме Деня на Черно море

От 31 октомври от 1996 г., когато шестте черноморски страни подписват Стратегическия план за Черно море, последният ден на октомври се чества като Международен ден на Черно море.

Излаз на Черно море имат шест държави, с крайбрежна ивица съответно: България – 378 km; Грузия – 310 km; Румъния – 225 km; Русия – 800 km, вкл. Азовско море; Турция – 1329 km; Украйна – 2782 km, вкл. Азовско море.

За България, Грузия, Румъния и Украйна черноморската зона е единственият излаз на море.

Населението на крайбрежната ивица е около 16 милиона души.

70% от общото количество отпадъци, вливащи се в Черно море, идват от шестте черноморски страни.

Останалите 30% са от останалите 11 страни по Дунава, от където се вливат част от тези отпадъци.

Предвид силното влошаване на екологичното здраве на Черно море, шестте черноморски държави – България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна – подписват през април 1992 г. в Букурещ „Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване“. Букурещката конвенция е правна и дипломатическа платформа за съвместни действия.