Slow Food е международно движение, което се занимава с културата на хранене. Или гастрономия на глобално ниво. От храната у дома, до ресторантите и столовите. Ражда се преди 30 години, а негов основател е Карло Петрини.
Първоначално движението се развива в Италия и Франция. През 2004 г. е открит първият университет в света, посветен на гастрономическите науки. И е създадена първата мрежа, обединяваща селски стопани от 170 държави.
Според Петрини, гастрономът е човек, който уважава работата на селските стопани, бори се срещу глада на планетата и се отнася грижливо към околната среда. „Зад всяко ястие стои едно село, биоразнообразието, животните, пейзажите“…
Храната е любов.
Когато се раждаме, не чуваме и не виждаме, но веднага търсим гърдата на майка си. И точно в този момент се случва първият акт на любов – майката, която дава мляко на своето дете. Храната е любов. Към селото, към хората, които я отглеждат, към природата. Ако няма любов, остава само бизнесът, но вкусът престава да бъде прекрасен.
Храната е разнообразие. Не само на ниво растителен и животински свят, но и на културно ниво. Разнообразието ни учи да водим диалог. А диалогът ни помага да разберем разнообразието.
Защо се роди Slow Food? Защото в Италия дойде „Макдоналдс“ и пожела всички италианци да ядат хамбургери. И ние казахме „Не!“.
„Когато ядете, трябва да задействате не само устата и стомаха. Но и очите, носа“, казва Петрини. Добрият готвач няма нужда да опитва храната, за да разбере дали е вкусна. Той усеща това по аромата, шума…
Slow Food и децата.
През последните 10 години движението се опита да създаде градини към училищата. Открихме хиляди. Бабите и дядовците помагат на учителите. А децата работят усърдно, за да растат зеленчуците в тях. Садят растения, плодове, а след това ги хапват в стола или дори ги продават на пазара.
През 2008 г. президентът на американската асоциация предложи на Мишел Обама да направи градина в Белия дом. И Първата дама се съгласи.
Градините са страхотна възможност не само за възпитаване, но и за образование – по химия, история, ботаника, икономика, по общуване.
Днес вече се създават столове, в които работят деца. Не само момичета, но и момчета. Учат се да разпознават продуктите по вкус, цвят и аромат.
Slow Food е спокойствие. Това е философия, която ни помага да живеем по-добре. По-щастливи. Опитайте!
