ЖИВЕЙ ЗЕЛЕНО Здраве Създават единна хармонизирана система за мониторинг на приема на йод в Европа

Създават единна хармонизирана система за мониторинг на приема на йод в Европа




Иновативната платформа на проекта EUthyroid вече е на разположение в Медицинския университет в Грайфсвалд, Германия, координатор на паневропейската инициатива за елиминиране на йодния дефицит сред населението в Европа. Представители на България в проекта, в който участват общо 27 държави, са Медицинският факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и Университетска болница „Лозенец“. Национален координатор на проекта е проф. д-р Людмила Иванова, дм. Европейският съюз финансира EUthyroid, чиято цел е създаване на мрежа за стандартизиран мониторинг на приема на йод от населението. Според Световната здравна организация (СЗО) мониторингът е от решаващо значение за трайно подобряване на приема на йод от европейското население.

Йодният дефицит е един от най-значимите рискови фактори за развитие на заболявания на щитовидната жлеза при възрастни и деца. При бременните и кърмещите жени потребността от йод е повишена, за да гарантира оптималното развитие на детето. По време на бременност недостигът на йод може да доведе до умствена изостаналост и когнитивни нарушения вследствие на анормално развитие на мозъка. Йодният дефицит е водеща причина за появата на предотвратимите мозъчни увреждания в света. От години СЗО предупреждава за съществуване на йоден дефицит в Европа, което поставя европейците в риск от последиците от недостига на йод.

Липсват данни за приема на йод. Според СЗО много региони по света са засегнати от йоден дефицит. Дори на територията на Европа естественият прием на йод не е еднакъв сред населението на различните държави, което се дължи на географски особености и различия и дори на липса на унифициране на профилактичните програми, където такива съществуват. Картата на Европа представлява твърде пъстра картина по отношение на йодния прием и йодната профилактика. Профилактичните програми изискват редовен мониторинг, за да се гарантира, че отговарят на променящите се потребности и са съобразени с риска от неблагоприятните последствия както от прекомерно висок, така и от недостатъчен прием на йод.
„Европа има богат опит с хармонизиране на различни процеси извън националните граници, но този опит не се използва в профилактиката на йодния дефицит – заяви проф. Лазарус от Университета в Кардиф, регионален координатор на Iodine Global Network за Западна и Централна Европа и партньор на EUthyroid. – Проектът EUthyroid създаде динамична сила за подпомагане на по-ефективните превантивни мерки.“
Малко държави в Европа провеждат редовен мониторинг на йодния прием, но и тези, които участват в системните проучвания, нямат уеднаквени методологии за провеждане и анализ на получените данни. Това прави невъзможно сравнение на резултатите между отделните държави. Проф. Хенри Вьолтцке от Медицинския университет в Грайфсвалд – епидемиолог и координатор на EUthyroid, работи усилено, за да се справи с различията в проучванията в Европа. „Тъй като няма единна база данни за приема на йод, можем само да гадаем за мащабите на здравните последствия, предизвикани от йодния дефицит. EUthyroid предоставя възможност да поправим тази незадоволителна ситуация.“

Вече е налично ръководство за стандартизиранe на мониторните проучвания. Една от основните задачи на EUthyroid е разработването на стандартизиран инструментариум за мониторинг на йодния прием. EUthyroid пусна в действие подробна обучителна платформа за мониторинг.
Платформата съдържа: стандартизирани анкети за социално-икономическия статус на деца и възрастни на няколко европейски езика; видео с подробни инструкции за провеждане на ехографски преглед на щитовидната жлеза; онлайн обучителен модул, който дава възможност получените ехографски изображения на щитовидната жлеза да бъдат оценени спрямо установените стандарти; подробни инструкции за планиране на проучванията – събиране на биологични проби, обработка и анализ на йод в урината и размер на щитовидната жлеза. В рамките на проекта в Хелзинки, Финландия, бе създадена референтна EUthyroid лаборатория за външен качествен контрол на анализите на йод.
Според проф. Борислав Каранфилски, председател на Националния комитет по йоден дефицит и национален координатор на EUthyroid в Центъра за изследване и сътрудничество в областта на регионалната политика STUDIORUM, Република Македония, тези инструменти са много полезни: „Инструментите на EUthyroid са отлични и обхващат всички аспекти на модерен мониторинг. Аз напълно одобрявам създадената платформа и горещо препоръчам всички колеги да я използват активно.“

С изграждането на мрежата на EUthyroid и структурите за междулабораторни сравнения бяха направени първите стъпки към подобряване на йодния мониторинг на европейското население. Професор Хенри Вьолтцке заяви: „Убедени сме, че тази платформа ще бъде от съществено значение за постигането на стандартизирани мониторингови проучвания в Европа и по света и след края на проекта.“

В EUthyroid участват 31 партньори от 27 държави. Проектът е с бюджет от 3 милиона евро, който ще допринесе значително за анализа на настоящото състояние на йоден дефицит в Европа и прилагането на превантивни мерки. Консорциумът за научни изследвания EUthyroid – Towards a EUthyroid Europe (# 634453) е само едно от 67-те успешно финансирани изследователски предложения, от близо 2200 подадени в първата част на новата Структурна програма на Европейската комисия: Horizon2020. Повече информация за EUthyroid може да бъде намерена на официалния сайт на проекта: www.euthyroid.eu

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Още по темата

Алергиите стават все по-често срещаниАлергиите стават все по-често срещани

Алергиите са част от живота ни. За съжаление данните показват, че броят на алергичните реакции расте. 150 млн. европейци страдат от хронични алергични заболявания. А прогнозата е, че през 2015 г половината от населението в Европа ще бъде засегнато. (още…)

9 причини да обичаме нар9 причини да обичаме нар

1. Повишава нивото на хемоглобина. Едно от най-известните му свойства е да помага при анемия. Рецептата: при малокръвие в продължение на 2 месеца се пие разреден сок от нар по половин чаша 3 пъти дневно – 30 минути преди хранене.

2. Понижава кръвното.

3. Повишава хормоналната активност. В семките му има масла, които възстановяват хормоналния баланс в организма. Затова не ги изхвърляйте. Особено полезни са за жените, които имат болезнен месечен цикъл, главоболие или са в началото на климакса.

4. Дезинфектира устата и гърлото. Отварата от кората или сокът могат да се използват за промиване на гърлото (при ангина, фарингит, гингивит, стоматит). Дъбилните вещества успокояват болката, а органичните киселини унищожават инфекциите.

5. Заменя инсулина. Нарът е един от малкото плодове, позволени на диабетиците. Консумирайте по 60 капки сок 4 пъти дневно преди хранене. На третия ден ще установите, че нивото на кръвната ви захар значително е намаляло.

6. Полезен е за хората, които работят с радиоактивни продукти или в зона с повишена радиация.

7. Лекува кожата. Ако имате мазна кожа, пъпки, направете маска от леко задушена в зехтин кора на нар. Нанасяйте върху кожата не по-често от 2 пъти седмично, съхранявайте в хладилника.

8. Помага при проблеми със стомаха. Кората и плодът имат стягащо стомаха действие, използвайте ги при колит, ентероколит. Плодът се суши, кората се смила, взема се по една щипка 3 пъти на ден след хранене.

9. Успокоява възпаленията. Помага при възпаление на бъбреците, черния дроб, ушите, очите, половите органи. Използва се отварата от кората: 2 чаени лъжички изсушена кора се заливат с 1 чаша гореща вода, слага се на котлона да ври за 30 минути. Приема се по 50 г 2-3 пъти дневно 30 минути преди хранене.