ЖИВЕЙ ЗЕЛЕНО Ние & Природата Коралите в Големия бариерен риф избледняват

Коралите в Големия бариерен риф избледняват




Над 90 процента от коралите в Големия бариерен риф, изследвани тази година, са избелели, предаде Асошиейтед прес, като цитира австралийските власти.

Това е четвърти голям епизод на този процес в рамките на последните седем години в най-голямата коралова екосистема в света. 

Избелването е причинено от глобалното затопляне, но е първото установено по време климатичния феномен „Ла Нина“, който е свързан с по-ниските температури в Тихия океан, се казва в годишния доклад на отговорната за Големия бариерен риф институция. 

От него става ясно, че 91 процента от изследваните райони са засегнати.

Избелването през 2016 г., 2017 г. и 2020 г. увреди две трети от коралите в прочутия риф край източното крайбрежие на Австралия.

То е в резултат на топлинен стрес и учените се надяват по-голямата част от тях да се възстановят, обясни Дейвид Уокенфелд, главен учен в институцията, която управлява екосистемата на рифа.
                   
„Първите индикации са, че смъртността няма да е много висока“, заяви той пред австралийски медии. 

„Надяваме се, че ще видим, че по-голямата част от избелените корали да се възстановяват … както беше през 2020 г., когато имаше масово избелване, но ниска смъртност“, добави експертът, цитиран от БТА.

През 2016 и 2017 г. обаче са наблюдавани „доста високи нива на смъртност при коралите“, припомни Уокенфелд. 

Миналият декември, първият месец от лятото в Южното полукълбо, беше най-горещият, който рифът е преживявал от 1900 г. насам. 

Експерти на ЮНЕСКО посетиха рифа през март, за да прецени  дали Големият бариерен риф да бъде класифициран като „застрашен“ заради влиянието на климатичните промени.

Комисията за световно наследство предстои да заседава в края на юни.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Още по темата

Без пластмасови сламки в Китай след Нова годинаБез пластмасови сламки в Китай след Нова година

Китай казва сбогом на пластмасовите сламки. Използването им в страната е разрешено едва още 3 дни – до Нова година.

Пластмасовите сламки, които ни служат еднократно за няколко минути, след това може да се разграждат в продължение на 500 години.

Според оценки в китайски медии миналата година в страната са използвани 46 милиарда пластмасови сламки за еднократна употреба. Или 30 000 тона пластмаса.

Търсенето на хартиени сламки в страната скочи до небето, а с това скочиха и цените.

Затова производителите търсят и други материали – с растителен произход, които са 100-процента разградими.

Рекордните жеги вредят на човешкото здравеРекордните жеги вредят на човешкото здраве

Европейците, особено в южната част на континента, са подложени на по-голям топлинен стрес през летните месеци, тъй като климатичните промени причиняват по-дълги периоди на екстремни метеорологични условия, предаде Асошиейтед прес.

Според изследване на програмата „Коперник“ на Европейската комисия сравненията на данни отпреди десетилетия показват, че рекордните горещини миналата година са довели до опасни условия за човешкото здраве.

„Южна Европа преживя рекорден брой дни с „много силен топлинен стрес“, дефиниран като температури от 38 до 46 градуса Целзий“, се посочва в доклада.

Броят на летните дни със „силен“ (32 до 38 градуса Целзий) или „много силен“ топлинен стрес се увеличава на целия континент, докато в Южна Европа това важи и за дните с „изключителен топлинен стрес“ над 46 градуса Целзий, отбелязват от „Коперник“.

„Налице е и тенденция към намаляване на броя на дните без топлинен стрес“, се казва още в изследването.

Топлинният стрес все повече се разглежда като сериозен проблем в световен мащаб, тъй като планетата се затопля, заради предизвиканите от човека промени в климата.

Експертите казват, че той може да причини широк спектър от здравословни проблеми, включително обриви, дехидратация и топлинен удар.

Предупреждението е част от годишния доклад на „Коперник“ за състоянието на климата в Европа, който потвърди, че през 2022 г. континентът е преживял втората най-топла година в историята.

Миналото лято е било най-горещото в цяла Европа – с 1,4 градуса Целзий над референтния период 1991-2020 г. В района на Свалбард (Шпицберген) в Арктика дори са отчетени летни температури, които са били с 2,5 градуса Целзий по-високи от средните, се казва в доклада.

Високите температури и малките количества валежи доведоха и до повсеместна суша, а летните горски пожари причиниха най-високите въглеродни емисии от 15 години.