Тя е незаменим продукт в менюто на всеки от нас. Лекарите препоръчват да консумираме по малко всеки ден, защото прочиства организма и го зарежда с енергия.
Не всички знаят, че протеините, намиращи се в изварата, се усвояват по-добре отколкото тези от бялото месо и рибата. Освен това изварата съдържа още куп полезни вещества като фосфор, желязо и магнезий.
В изварата има още аминокиселини, понижаващи нивото на холестерина. Нормализира процеса на кръвообразуване, работата на нервната система и обмяната на веществата. Добавена към вечерята тя ви гарантира здрав сън.
В главната роля – калцият. Най-главното достойнство на изварата е съдържанието на калций. Последните изследвания показват, че елементът е свръх важен не само за зъбите, костите и ставите, но и като профилактика срещу рак. Учените отбелязват, че хората, в чийто организъм има достатъчно количество калций, остават по-дълго младолики и по-бързо се справят с болестите.
Врагове и съюзници. Според законите за разделното хранене, изварата трябва да се комбинира със сладки плодове (круши, пъпеши, райски ябълки), ядки, зеленчуци, в които няма скорбяла (краставици, ряпа, пипер, боб, лук, чесън, цвекло). Що се отнася до подправките, можете да добавите кимион, червен пипер, черен пипер, градински чай, лук, мащерка и горчица. Както и с ванилия, канела и мед.
Разбира се, изварата има и т.нар. врагове сред продуктите, които пречат на усвояването на калция. Не я комбинирайте с кафе, кока-кола, шоколад, алкохол, повече мазнини и захар.
От паста и хляб до зърнени закуски, десерти и салати – рафтовете на супермаркетите са залети с продукти, обогатени с протеини. И макар белтъчините да са незаменими за организма ни, не всички тези храни са еднакво полезни.
Протеините са от съществено значение за правилното функциониране на тялото.
„Те участват в поддържането на мускулната маса, но също и в производството на ензими, хормони и антитела. Те са като строителен и ремонтен материал за нашия организъм“, обобщава Од Сенез, лекар и специалист по микронутрициология.
Нуждите от тях са ежедневни и варират в зависимост от възрастта и физическата активност. Въпреки вездесъщото присъствие на „протеинови“ продукти, населението като цяло не страда от масов дефицит.
Френската агенция за безопасност на храните (Anses) определя референтен прием от 0,83 грама протеин на килограм телесно тегло на ден за здрав възрастен – ниво, което обикновено се покрива от стандартното хранене.
Въпреки това протеините са особено важни в определени ситуации – например за спортисти, жени в предменопауза или с напредването на възрастта, за да се запази мускулната маса.
Но „само защото ядем протеини, не означава, че ще имаме мускулна маса“, напомня Од Сенез.
Мускулите трябва да бъдат стимулирани и чрез физическа активност.
Трябва да се внимава и с аргумента за отслабване: протеините не карат тялото да губи тегло, а помагат за запазване на мускулната маса и допринасят за по-добро усещане за ситост.
Внимание към маркетинговите трикове
Протеините са ценен актив за организма и производителите добре осъзнават това, съдейки по огромното разнообразие от продукти на пазара. Не всички обаче са с еднакво качество.
„Дори на опаковката да пише „протеин“, това не е гаранция за качество. Повече протеин не означава по-здравословно“, предупреждава специалистката.
Едно десертно блокче, зърнена закуска или салата с етикет „high protein“ може да съдържа добавени захари, спорни адитиви и множество съставки, предназначени да променят текстурата, вкуса или срока на годност.
„Много от тези продукти спадат към категорията на ултрапреработените храни и не представляват хранителен интерес, а дори могат да бъдат опасни“, настоява тя.
Редица проучвания вече са доказали, че диета, богата на ултрапреработени храни, вреди на здравето и води до повишен риск от развитие на хронични заболявания, сърдечносъдови болести или диабет тип 2.
В свое разследване, публикувано наскоро, организацията Foodwatch анализира 10 продукта, които изтъкват съдържанието си на протеини. В тях са открити различни маркери за ултрапреработка и дълги списъци със съставки като модифицирано царевично нишесте, геланова гума, карагенани и други.
Сред критикуваните продукти са млечни напитки, зърнени блокчета, готови салати и обогатени кисели млека.
Асоциацията призовава потребителите да не бъркат обещанието „богат на протеини“ с гаранция за хранително качество.
„Трябва да подхождаме критично и да поглеждаме етикетите: лесно можем да забележим високото съдържание на захар или хранителните добавки, особено тези, започващи с „Е“, които трябва да се избягват приоритетно“, съветва Од Сенез.
По-високи цени
Изглежда, че тези продукти са по-скоро маркетингов трик, отколкото хранително ценни. Освен това те често се продават на значително по-висока цена от класическите си еквиваленти.
Например, обогатена с протеини паста струва 5,33 евро за килограм (в опаковка от 400 грама вместо обичайните 500), докато традиционната версия на същата марка е 1,83 евро.
Подобна е и ситуацията с протеиново сирене на филийки, което се продава за 18,67 евро за килограм, в сравнение с 9,25 евро за килограм за обикновеното сирене на филийки.
За да увеличим приема на протеини, диетологът Од Сенез препоръчва да се насочим към по-непреработени продукти. „Протеини се съдържат в яйцата, рибата, пилешкото месо, сиренето, киселото мляко, изварата и скира, що се отнася до животинските източници.
От растителните можем да ги намерим в лещата, нахута и други бобови култури, както и в бадемите и ядките. Възможностите са наистина много“, припомня тя.
Не е необходимо обаче всяко хранене да се превръща в преследване на протеини. „Прекомерната консумация никога не е полезна“, подчертава специалистът.
При някои хора твърде високият прием може да доведе до храносмилателни проблеми като подуване на корема. Особено внимателни трябва да бъдат и хората с бъбречни заболявания.
Преди да се поддадем на маркетинговите обещания, е добре да проверим състава на продуктите и най-вече да не забравяме, че простите, естествени храни могат лесно да покрият дневните ни нужди.
Разследване на Foodwatch
Асоциацията отбелязва, че в зависимост от продукта се откриват различни маркери за ултрапреработка. Подчертава се, че аргументът „богат на протеини“ сам по себе си не дава информация за цялостната хранителна стойност. Foodwatch също така констатира значителни разлики в цените между класическите версии на някои продукти и техните обогатени с протеин варианти.
Започна научната работа на 7-ия конгрес на Българското дружество по белодробни болести. До 21 октомври водещи български пулмолози и светила на медицината от Европа и Америка изнасят лекции и водят дискусии. (още…)