От 17 януари до 31 март в Националния природонаучен музей ще бъде представена изложба, посветена на животните и растенията, които обитават вековните гори в България. Автори са художниците от Дружество на анималисти, флористи и научни илюстратори – ДАФНИ, в сътрудничество с природозащитните организации WWF и Българско дружество за защита на птиците, БДЗП.
Посетителите ще видят познати горски обитатели като мечки и лисици, пречупени през погледа и чувствителността на художниците, както и малко познати птици, насекоми и растения. Те са представени посредством многообразие от традиционни и съвременни техники – акварел, маслени бои, акрил, графика, дигитална графика. В началото на 2017 година избрахме темата за вековните гори, която е сред най-сериозните и дискутирани проблеми , свързани с опазването на дивата природа в световен мащаб, споделят от ДАФНИ.
Мястото за представяне на изложбата, Националният природонаучен музей, не е избрано случайно. Там започват своя професионален път първите художници анималисти и научни илюстратори у нас. В духа на традициите „Вековните гори на България и техните обитатели“ ще бъде още една от поредица тематични изложби, представяни през последните години в Националния природонаучен музей. Изложбата ще бъде открита на 17 януари в 18,30 ч. в НПНМ, с участието на Франсоаз Доне – първи секретар на Белгийското посолство в София и Андреас Бескман, ръководител на Дунавко-Карпатската програма на WWF.
В четирите поредни недели на месец юни Икеа ще посрещне Летен фермерски пазар, който ще предложи внимателно подбрана, свежа и разнообразна сезонна продукция на посетителите на магазина в София. На щандовете в пространството пред магазина между 11 и 16 ч. ще бъдат представени над 50 ферми и производители от цялата страна, разпределени в тематични зони. (още…)
Италианският мегаполис Милано даде ход на една от най-мащабните екологични инициативи в Европа.
Местните власти и урбанисти планират да посадят три милиона нови дървета и храсти през следващите четири години. Целта на амбициозната програма е да пречисти въздуха в града, който от години страда от тежък смог.
Мерките идват в критичен момент. В октомврийската класация на глобалната платформа за мониторинг на въздуха IQAir Милано зае седмо място сред десетте най-замърсени града в света, превръщайки се в единствения европейски представител в негативния списък.
Неблагоприятната ситуация се дължи както на географското разположение в затворената Паданска низина с минимална циркулация на въздушните маси, така и на интензивната индустриална дейност и земеделие в региона.
Двигател на инициативата е фондация „Форестами“ (Forestami)
Според нейните експерти увеличаването на зеленината по улиците, покривите и фасадите е най-икономичният и резултатен метод за улавяне на фините прахови частици, понижаване на градските температури и подобряване на здравето на жителите.
От старта на кампанията през 2019 г. до момента са засадени близо 640 000 фиданки и храсти. Идеята е дело на световноизвестния архитект Стефано Боери, създател на емблематичния проект „Вертикална гора“ (Bosco Verticale) и носител на престижна награда от Европейската белодробна фондация.
Усилията на Милано получиха и авторитетно международно признание
По време на Конференцията на ООН за биологичното разнообразие (COP17) в Ереван проектът „Форестами“ бе обявен от Програмата на ООН за околната среда (UNEP) за глобален еталон за възстановяване на екосистеми.
Стратегията предвижда засаждането на по едно дърво за всеки жител в една от най-гъсто населените градски зони на континента.
До момента в Милано са рекултивирани деградирали терени с обща площ от около 350 футболни игрища, включително изоставени промишлени зони, паркинги и складове.
В инициативата участват хиляди ученици и доброволци
Милано е единственият европейски лауреат сред едва пет проекта в света, отличени от ООН.
Сред останалите наградени са инициативи за възстановяване на влажни зони в Колумбия, опазване на паркове в Сиатъл, залесяване в Голямата рифтова долина в Етиопия и крайбрежни проекти в Китай.
Паралелно с това UNEP публикува мащабен доклад, според който в момента се възстановяват над 252 милиона хектара земя в 149 държави.
Въпреки рекордния мащаб, изпълнителният директор на програмата Ингер Андерсен подчерта, че в средата на Десетилетието на ООН за възстановяване на екосистемите темповете все още изостават от нужните нива.
Докато възстановяването на сухоземните местообитания се доближава до половината от заложените параметри, сладководните, морските и крайбрежните зони изостават значително.
За постигане на целите годишното финансиране в сектора трябва да нарасне над четири пъти.
Според изчисленията на експертите възстановяването на едва 15% от ключовите природни зони на планетата може да неутрализира 30% от въглеродните емисии, натрупани от Индустриалната революция насам, както и да предотврати изчезването на 60% от застрашените видове.
Успешното изпълнение на глобалните екологични цели би могло да открие и до 32 милиона нови работни места до 2030 година.