До 2020 г. ИКЕА казва „сбогом“ на пластмасовите стоки за еднократна употреба, които продава, на глобално ниво. Един от най-големите търговци на мебели в света се ангажира да премахне и пластмасата за еднократна употреба от своите зони за хранене. Програмата е много амбициозна, но идеята е да се върви към т.нар. кръгова икономика – т.е. всеки продукт да може да се рециклира и когато излезе от своята първа употреба да намери ново приложение. За целта се търсят нови продукти и суровини на производство.
От компанията коментират, че проблемът е сериозен и не е еднозначен, защото в решаването му трябва да се включи не само бизнесът, но и политиците, както и обикновените хора. Отговорността е на всички, които участват в процеса на пазаруване и използване на продуктите.
Много компании променят своите навици, обръщайки по-сериозно внимание на отговорността към опазване на природата. Неотдавна Alaska Airlines забраниха употребата на пластмасови сламки, а компанията за круизи, базирана в Маями – Royal Caribbean, също замени пластмасовите сламки с бамбукови и хартиени.
Горещ въздушен фронт, придвижващ се от Западна към Централна и Югоизточна Европа, носи нов период на екстремни жеги. Това за пореден път потвърждава тенденцията за все по-чести екстремни температури в региона.
Балканите в плен на горещините
През следващите дни се очаква значително повишение на температурите, като на места стойностите могат да достигнат до 42°C. Прогнозите сочат, че пикът на горещата вълна ще бъде през уикенда и в началото на следващата седмица. Според същите прогнози е възможно да бъдат подобрени и някои температурни рекорди за месец юни.
Рекордите вече не са изключение
Настоящата ситуация в региона се вписва в по-широката глобална картина, потвърдена от последните климатични анализи на НАСА и европейската служба „Коперник“.
Дългосрочните визуализации на НАСА за глобалните температурни аномалии показват ясна тенденция към затопляне на планетата от края на XIX век до днес.
В графиките, обхващащи периода от 1880 г. до 2024 г., доминират все по-изразени „червени зони“, които обозначават отклонения от средните стойности и показват, че става дума за глобален, а не за регионален феномен.
Според данните на службата за климатични промени „Коперник“, 2025 г. е сред най-топлите, регистрирани някога, нареждайки се веднага след рекордната 2024 г.
Особено притеснителен е фактът, че глобалните температури през последните три години (2023–2025 г.) са били средно с над 1,5°C по-високи от прединдустриалните нива.
Това е първият случай, в който тригодишен период преминава тази критична граница, определена с Парижкото споразумение. Въпреки че през 2025 г. в тропическите райони температурите са били малко по-ниски в сравнение с предходните две години – поради влиянието на Ла Ниня – това е частично компенсирано от екстремното затопляне в полярните региони.
Така Антарктида регистрира най-топлата си година, докато Арктика отбеляза втората си най-топла година в историята.
Все по-горещи лета и по-големи климатични рискове
След исторически най-топлия тригодишен период в историята на измерванията, последните прогнози на метеоролозите за 2026 г. потвърждават, че ускореното затопляне на планетата продължава с неотслабващо темпо, носейки на Балканския регион още едно необичайно топло лято.
Европейският център за средносрочни прогнози (ECMWF) и местните метеоролози предвиждат, че предстоящите юли и август ще донесат продължителни горещи вълни.
Под влиянието на екстремно затопленото Средиземноморие температурите ще надхвърлят критичната граница от 40°C, а летните жеги ще бъдат прекъсвани от внезапни локални бури, причинени от огромната енергия в атмосферата.
В глобален мащаб ситуацията става още по-тревожна
Световната метеорологична организация (СМО) предупреждава за ускорено развитие на нов феномен „Супер Ел Ниньо“ в Тихия океан.
Този климатичен обрат вече превърна май 2026 г. във втория най-топъл в историята, а климатолозите открито се опасяват, че завръщането на това явление може да изстреля края на 2026 г. и предстоящата 2027 г. към нови, невиждани досега температурни рекорди.
Комбинацията от регионални метеорологични прогнози и глобални научни данни води до един и същ извод: екстремните горещини стават все по-чести, по-интензивни и по-продължителни.
Балканите, както и по-голямата част от Европа, се намират в период, в който климатичните крайности се превръщат в нова реалност, докато дългосрочната тенденция на затопляне на планетата продължава да се ускорява.
Европейският съвет за научни изследвания отпусна 150 000 евро, за да докаже, че концепцията за микропластичен филтър в перални машини може да бъде адаптирана за търговска употреба.
Изследването, вдъхновено от рибите, е стартирано в университета в Бон, Германия, и учените се надяват, че то би могло да направи нашите перални машини по-щадящи околната среда.
Европейският съвет за научни изследвания отпусна 150 000 евро на професор Александър Бланке за лабораторна работа, която да докаже, че концепцията му за микропластичен филтър в перални машини може да бъде адаптирана за търговска употреба.
Първоначалните резултати показват, че замърсяването от проблемни малки пластмасови частици в прането може да бъде намалено с 80% благодарение на мрежи, подобни на хриле.
Невероятно е, че цялата иновация, наречена SuspensionFlow, се основава на естествени филтри, открити в рибите, които им позволяват да отделят храната от водата, докато плуват.
„Филтърните риби имат система от хриле в устата си, които функционират като гребла, позволявайки им да „сресват“ или филтрират планктон“, казва Леандра Хаман, която е участвала в изследването. Анализът е използвал подробни измервания и 3D модели.
Снимка на естествен филтър за риби, публикувана от Университета в Бон, показва сложна мрежа от бодли в устата на рибата.
Засега проект, базиран на биомимикрия, би могъл да предложи решение на огромния проблем със замърсяването с пластмаса.
„Успяхме да покажем, че принципът на филтриране може да работи и в технически контекст“, каза Хаман.
Микропластмасите са повсеместен вид замърсяване
Навлезли са в телата ни, намират се в кръвта ни и дори в плацентата.
Пералните машини са един от най-големите източници, тъй като дрехите ни са изработени от пластмасови микрофибри, които се разграждат по време на пране. Едно пране може да освободи милиони пластмасови частици.
Миналата година учените призоваха лидерите на Европейския съюз да изискват от производителите да оборудват новите перални машини с филтри. Те смятат, че добавянето на филтри към отделните машини е най-добрият начин за събиране на възможно най-много частици, пише Forbes.
Изследването на Бланке би могло да предложи решение
„Нашият микропластичен филтър може да бъде интегриран във всяка домакинска пералня. Освен това, тази нова технология може бързо и евтино да бъде интегрирана в производствените вериги“, убеден е Бланке.
Биомимикрията е техника, която вече се използва успешно в архитектурата и технологиите за батерии, разчитайки на естествени механизми за подобряване на живота ни.
Намаляването на пластмасовите отпадъци е едно от най-големите предизвикателства на нашето време. През 2023 г. „Вашингтон пост“ съобщи, че в океаните има 170 трилиона парчета пластмаса, без да се броят микропластмасите.
Избягването на пластмаса от самото начало е чудесен начин да предотвратите натрупването на отпадъци. Преминаването към бутилки и контейнери за многократна употреба не само намалява замърсяването, но и спестява пари.
В университета в Бон, Бланке и екипът му вече разполагат с ресурсите да продължат работата си върху филтри за перални машини, вдъхновени от риби. Той каза, че „устойчивостта“ ще бъде ключова дума през целия процес.
„Планираме също така да използваме устойчиви материали при проектирането на този незапушващ филтър, за да постигнем положително въздействие върху околната среда“, заяви Бланке в лабораторния доклад.Етикети
До 2020 г. ИКЕА казва „сбогом“ на пластмасовите стоки за еднократна употреба, които продава, на глобално ниво. Един от най-големите търговци на мебели в света се ангажира да премахне и пластмасата за еднократна употреба от своите зони за хранене. Програмата е много амбициозна, но идеята е да се върви към т.нар. кръгова икономика – т.е. всеки продукт да може да се рециклира и когато излезе от своята първа употреба да намери ново приложение. За целта се търсят нови продукти и суровини на производство.
