ЖИВЕЙ ЗЕЛЕНО Ние & Природата Барселона се трансформира: Асфалтът отстъпва място на дървета и цветя

Барселона се трансформира: Асфалтът отстъпва място на дървета и цветя




В епоха, в която много градове продължават да строят нови паркинги и пътни артерии, Барселона поема в напълно противоположна посока. Испанският град премахва асфалта, за да освободи пространство за повече зеленина и пешеходни зони.

Инициативата е част от амбициозния проект „Суперблокове“ (Superblocks), чиято цел е поетапното превръщане на улиците в зони, предназначени предимно за хората, а не за автомобилите.

На мястото на сивия асфалт се появяват зелени площи, засаждат се дървета и се оформят цветни градини

Изграждат се и специални системи, които позволяват на дъждовната вода да се абсорбира естествено в почвата, вместо да се оттича директно в канализацията.

Резултатите от тази трансформация не са само естетически. Първата мащабна реконструкция в централната част на града вече доведе до създаването на близо 58 000 квадратни метра нови пешеходни пространства.

Засадени са над 400 дървета, а общата зелена площ в района се е увеличила цели 12 пъти в сравнение с предишното състояние.

Този иновативен подход носи множество ползи за градската среда:

  • Намалява летните температури и противодейства на ефекта на „градския топлинен остров“.
  • Понижава риска от наводнения при интензивни валежи.
  • Подобрява значително качеството на въздуха.
  • Осигурява повече пространство за разходки, колоездене, детски игри и социални контакти.

Освен това, последните научни изследвания потвърждават, че зелената инфраструктура в рамките на „суперблоковете“ ефективно намалява замърсителите, които дъждовната вода отмива от улиците, допринасяйки за по-чиста и здравословна градска среда.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Още по темата

България вписва четири биосферни резервата по изискванията на ЮНЕСКОБългария вписва четири биосферни резервата по изискванията на ЮНЕСКО

Номинациите са за биосферни резервати от нов тип – Биосферен резерват „Сребърна“,  „Червената стена“, „Узунбуджак“ и Национален парк „Централен Балкан“. В границите на новите биосферни резервати попадат 7 от резерватите от стар тип, включени в мрежата през 1977 г. (още…)

Места на Земята, където човешки крак никога не е стъпвалМеста на Земята, където човешки крак никога не е стъпвал

Въпреки че човечеството е заселило почти всяко кътче на планетата, учените потвърждават, че все още съществуват места, където човешки крак никога не е стъпвал.

Тези локации се намират в екстремни географски условия, които правят достъпа до тях физически невъзможен.

С помощта на сателитно картографиране географите идентифицират последните „бели петна“ на картата, разположени по най-високите планински върхове, в сърцето на големите пустини и на изолирани вулканични острови в океаните.

Най-голям дял от местата без човешки следи се намират във високите планински масиви

Планината Гангкхар Пуенсум, разположена на границата между Бутан и Китай, официално се смята за най-високия връх в света, който никога не е бил изкачван.

Комбинацията от местни религиозни вярвания, строги държавни забрани и изключително опасен терен възпрепятства всеки опит за покоряването му.

Професорът по география Бил Адамс обяснява, че освен големите планини, по света има и хиляди по-малки, но изключително стръмни скални образувания.

Вулканични стълбове насред океаните и отвесни скални игли в гъстите джунгли на Азия и Южна Америка остават недостъпни за каквато и да е човешка експедиция.

Антарктида също крие огромни територии, където не е имало човешко присъствие

Въпреки че изследователските станции са активни от десетилетия, обширни части от вътрешността на ледения континент остават напълно пусти. Суровите температури и стотиците километри вечен лед правят тези зони непрактични за полеви изследвания.

За разлика от сушата, най-голямото непрекъснато пространство без човешка стъпка е океанското дъно.

Дори в най-дълбоките точки като Марианската падина, където няколко пилотирани подводници са достигали дъното, околното пространство от милиони квадратни километри остава напълно недокоснато.

Нашата цивилизация наблюдава тези предели единствено чрез сонари и дистанционно управлявани камери.