ЖИВЕЙ ЗЕЛЕНО Ние & Природата Коя птица пее най-мелодично? Отговорът може да ви изненада

Коя птица пее най-мелодично? Отговорът може да ви изненада




Има звуци, които почти несъзнателно ни карат да спрем за миг. Птичата песен сред дърветата е един от тях. Но ако трябва да изберем най-красивата песен в света на птиците, коя би била тя?

Ново проучване на учени от университета в Тюбинген, Германия, дава отговор на този въпрос. И той е – обикновеният кос (Turdus merula).

Познатата европейска птица се класира на първо място в оценяването, като участниците дават на песента ѝ средна оценка 4,52 от 5.

Това може би не е случайно. Песента на коса е богата, мека и звучи почти като флейта – звук, превърнал се в неразделна част от градините, парковете и горите в Европа.

Тествани са 123 вида птици

За целите на изследването 84 души са слушали записи на 123 вида диви птици, като са оценявали колко приятен намират гласа на всяка от тях.

След коса се нареждат щиглецът с оценка 4,26, червеношийката с 4,04 и синият синигер с 3,92.

На другия полюс се оказва забулената сова – характерна нощна птица с пронизителен крясък, която събира едва 1,32 от 5 точки.

А къде е славеят?

Може би най-голямата изненада в класацията е, че славеят – птицата, която от векове се свързва с най-красивата песен – не заема първото място. Все пак той се класира доста високо, на 8-о място, с оценка 4,26 от 5.

Прочутата му песен е една от най-сложните в птичия свят. Мъжките екземпляри разполагат с огромен репертоар от различни „фрази“, включващи подсвирквания и трели.

Какво всъщност харесва човешкото ухо?

Интересното в проучването обаче не е просто да се определи „победител“. Учените са искали да разберат защо някои звуци ни се струват красиви, а други – не.

След като сравняват оценките със звуковите характеристики на всяка песен, изследователите установяват, че хората са склонни да предпочитат по-меки звуци с по-малък честотен диапазон.

Има обаче и изненада. По-сложните песни често са оценявани по-високо от простите и повтарящи се.

Може да се очаква, че един лесен, предвидим звук ще бъде по-успокояващ и следователно по-приятен. Случило се е точно обратното: сложността изглежда очарова човешкото ухо.

Това не зависи от познанията на слушателите за птиците. Опитът в наблюдението им не е повлиял съществено на предпочитанията.

Защо птичата песен ни кара да се чувстваме добре?

Учените смятат, че реакцията ни към звуците на птиците може да има по-дълбоки корени.

През голяма част от човешката еволюция среда, изпълнена с естествени звуци и песни, вероятно е служила като индикация, че наоколо няма непосредствена опасност.

Предишни изследвания вече са свързали присъствието на птици и тяхното наблюдение с психологическо разтоварване и по-добро усещане за благополучие.

Новото в случая е, че може би не е достатъчно просто да чуваме птици. Изглежда, че има значение и какви точно са характеристиките на тяхната песен.

Може ли това да промени градовете ни?

Изследователите смятат, че откритията им биха могли в бъдеще да повлияят на планирането на паркове и градски пространства.

Досега дебатът за звуковата среда в градовете се фокусира основно върху намаляването на шума. Може би обаче е също толкова важно с какво го заменяме: естествени звуци, растителност и среда, която привлича птици.

Това не означава, че е достатъчно да пускаме записи на птичи песни от високоговорители.

Предишно проучване на същия екип показва, че изкуствените записи не носят същите ползи като слушането на птици в естествената им среда.

Учените също така предупреждават, че няма една-единствена „рецепта“ за перфектната песен. Косът и другите високо оценени видове звучат доста различно един от друг. Това, което изглежда има значение, е комбинацията от интензивност, честота, диапазон и сложност.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Още по темата

Продават на търг най-големия резерват за носорозиПродават на търг най-големия резерват за носорози

Най-големият резерват за носорози в света ще бъде продаден на търг тази седмица. Той се намира в Република Южна Африка, съобщи АФП.

80 процента от световната популация на носорози е съсредоточена в страната.

Бракониерството там е изключително разпространено, най-вече заради търсенето от Азия. Роговете се използват в традиционната медицина.

През миналата година са убити повече от 450 носорога, почти колкото и през 2021 г., въпреки мерките, предприети от правителството за защита на животните в националните паркове.

Бракониерите вече променят стратегията си и се насочват към частните паркове.

На черния пазар цената на килограм рог е сравнима с тази на златото, достигайки 60 000 щатски долара.

81-годишният собственик Джон Хюм е похарчил 150 млн. щатски долара за опазването на носорозите. „Днес има повече носорози, отколкото по времето, когато започнах проекта си“, казва той без съжаление.

Най-големият разход е свързан с 24-часовата охрана на резервата.

Джон Хюм се надява, че на търга, който ще се проведе онлайн в сряда, някой милиардер ще купи и спаси резервата, вместо да инвестира в нова яхта. Всичко се продава в пакет – животните, земята, машините, както и десет тона рога.

Една от стратегиите за битката с бракониерството е превантивното рязане на рогата, съдържащи кератин, подобно на човешките нокти. Според Хюм рязането им от ветеринар не представлява никакъв риск за живота на носорога. Продажбата на рога по законен начин пък финансира опазването на вида.

В резервата живеят около 2000 бели носорога и работят около стотина души, отбелязва АФП.