Всяка година в света се произвеждат над 100 милиарда единици облекло. По-голямата част от тях са от памук, който изисква огромно количество вода и пестициди, и дървесна целулоза, заради която се изсичат гори.
Учените са открили, че облеклото може да се произвежда и от селскостопански отпадъци.
Експерти от Технологичния университет „Чалмърс“ са открили, че дрехите могат да се произвеждат от селскостопански отпадъци – овесени люспи, пшенична слама и дори трева. Изследването е публикувано в RSC Sustainability.
Специалистите са тествали четири вида отпадъци:
овесена люспа — идеално подходяща
пшенична слама — също подходяща за производство на дрехи
картофена макуха (отпадъци от производството на нишесте) — методът изисква доработка
цвеклова макуха (след изцеждане на захарта) — най-малко подходящият вариант
овъс, слама, селскостопански отпадъци
Оказа се, че процесът на производство на дрехи от селскостопански отпадъци е дори по-лесен от преработката на дърво.
Първо е необходимо да се сварят отпадъците в алкална среда — сода каустик. Това изисква по-малко химикали, отколкото производството на дървесна целулоза, а също така не е необходимо да се раздробява и почиства суровината.
След варенето в алкална среда се получава разтворима целулоза – основа за тъканта. От нея се създават влакна, които се предат на нишки.
„Това повишава икономическата стойност на овеса и пшеницата, тъй като остатъците от тях могат да се използват като суровина за целулоза“, казва Диана Бернин, доцент в катедрата по химия и химическо инженерство в „Чалмърс“.
Учените отбелязват, че подобно производство е екологично, тъй като се използва това, което обикновено се изхвърля, и е практично – може да се адаптират съществуващите целулозни фабрики, а не да се строят нови.
Следващата стъпка на изследователите е да проучат други отпадъци, които могат да бъдат подходящи за създаване на дрехи.
Те вече тестват влакна от пшеница и трева, и планират да опитат още оризови люспи и царевични стъбла.
Петър Живков създава своята умна маска, която пречиства въздуха и позволява на притежателя си да диша свободно, въпреки замърсяванията. Идеята се ражда след пребиваването му в един от най-мръсните градове в света – Хо Ши Мин,Виетнам. Изобретението е полезно за всички с дихателни проблеми, за колоездачите, вдишващи газовете от автомобилите, за спортуващите на открито, за всички жители на големите градове, в които замърсяването на атмосферата е по-сериозно.