ЖИВЕЙ ЗЕЛЕНО Здраве Мръсният въздух може да причини инфаркт

Мръсният въздух може да причини инфаркт




Учени от Йейлския университет и университетската клиника в Аугсбург установиха, че съдържащите се в замърсения въздух фини частици (100 нанометра), чийто основен източник в града са автомобилните газове, могат да доведат до инфаркт на миокарда. Информация за това е публикувана в прес-релийза на „MedicalXpress”, предаде БГНЕС.

Учените са стигнали до извода, че през първите на няколко часа частиците могат лесно да проникнат в кръвта и да предизвикат сериозни сърдечни проблеми.

Изследването е потвърдило догадките, че най-ситните частици в замърсения въздух могат да окажат въздействие върху развитието на различни болести на сърцето.

Повишеното ниво на ултрамалките частици предизвика безпокойство от гледна точка на общественото здраве.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Още по темата

3 аюрведични правила за по-добро здраве и настроение3 аюрведични правила за по-добро здраве и настроение

В Аюрведа храната не се разглежда само като прием на калории, а като информация за тялото и ума. Според тази традиция настроението не се влияе само от мислите, но и от това как, кога и какво ядем .

Тези три правила са прости, но важни и целят да намалят вътрешния хаос, който често се проявява като тревожност, раздразнителност или психическа тежест.

Яжте топли, готвени храни, особено когато сте стресирани.

В аюрведическата логика студените и сурови храни натоварват храносмилателния огън (агни), особено когато тялото е под стрес. Когато храносмилането е слабо, това засяга не само тялото, но и ума. Това води до мъгла, безпокойство и емоционална нестабилност.

Топлите, готвени ястия (супи, яхнии, печени зеленчуци) имат успокояващ ефект, създават чувство за сигурност и помагат за стабилизиране на нервната система.

Това правило е особено важно в периоди на умора, емоционално претоварване или промяна.

Яжте по едно и също време всеки ден.

Аюрведа настоява за ритъм. Когато се храните по различно време всеки ден, тялото остава в състояние на постоянно приспособяване, което създава вътрешен стрес.

Редовните хранения изпращат сигнал за безопасност към нервната система. С течение на времето тази предвидимост се отразява и на настроението: по-малко енергийни пикове, по-малко раздразнителност и по-голяма емоционална стабилност.

Това не е дисциплина заради контрола, а заради спокойствието.

Не яжте, когато сте емоционално разстроени.

Едно от най-важните аюрведични правила е, че състоянието на ума по време на хранене е също толкова важно, колкото и самата храна.

Храненето, когато сте ядосани, тъжни или тревожни, нарушава храносмилането и свързва емоционалните сътресения с физическото хранене.

Вместо това се препоръчва кратка почивка: няколко дълбоки вдишвания, чаша топла вода или кратък успокояващ момент преди хранене.

По този начин храната отново се превръща в опора, а не в начин за потискане на емоциите.

Аюрведичните принципи не обещават бързи промени, но предлагат нещо по-важно: постепенно успокояване на системата.

Когато тялото се чувства в безопасност, умът намира баланс по-лесно.

По-доброто настроение не идва от перфектна диета, а от съзнателно отношение към храната и към себе си.

Как да се предпазим от обикновената настинка: Симптоми, превенция и ролята на имунитетаКак да се предпазим от обикновената настинка: Симптоми, превенция и ролята на имунитета

След контакт с вируса на обикновената настинка първите признаци на неразположение обикновено се проявяват в рамките на един до три дни.

Инкубационният период зависи както от общото здравословно състояние на индивида, така и от фазата на инфекцията при заразоносителя.

При възрастни настинката отшумява средно за пет до седем дни, докато при малките деца възстановяването може да продължи до две седмици.

Заразеният остава потенциален преносител на вируса, докато проявява активни симптоми, особено ако състоянието му се влошава.

Допълнителни маркери за заразителност са наличието на повишена температура през последните 24 часа или симптоматика, започнала да затихва преди по-малко от пет дни. Опасността от разпространение намалява с подобряването на клиничната картина.

Връщането към нормалния ритъм на живот се счита за безопасно, след като са изминали поне 24 часа без температура и е налице осезаемо общо подобрение.

Контактът с вируса невинаги води до заболяване, но при развитие на инфекция симптомите се появяват след стандартния инкубационен период.

Още преди да усети неразположение, човек може неволно да предава патогена. Началният стадий е белязан от най-остри оплаквания – често кихане, хрема, запушен нос и възпалено гърло, които достигат пик в първите няколко дни.

Във фазата на възстановяване температурата спада и симптомите затихват, макар че общата отпадналост може да се задържи известно време.

Разпространението на вирусите става по два основни пътя: директно от човек на човек и чрез контакт с контаминирани повърхности.

Най-честият механизъм е въздушно-капковият – при кашляне и кихане вирусните частици се разпръскват във въздуха. Заразяване е възможно и при докосване на устата, носа или очите с немити ръце след допир до предмети, върху които вирусите могат да оцелеят с часове (например дръжки на врати).

Кога е необходима лекарска консултация?

Макар настинката най-често да протича леко, съществува риск от развитие на вторични бактериални инфекции като синузит, бронхит, отит или пневмония.

При хора с астма вирусът може да отключи обостряне на заболяването. Незабавна медицинска помощ трябва да се потърси при поява на затруднено дишане или ако високата температура не спада в продължение на четири или повече дни.

Препоръчва се преглед при специалист и в случаите, когато симптомите се засилват, не отшумяват след 10-ия ден или се възобновяват след кратко затишие.

Особено внимание изискват признаците на дехидратация, предизвикани от гадене и повръщане, както и влошаването на съпътстващи хронични заболявания.

Ефективни мерки за защита и подкрепа на имунитета

Тъй като възрастните боледуват средно по няколко пъти в годината (най-вече през студените месеци), а децата са още по-уязвими заради все още изграждащия се имунитет, цялостното избягване на настинките е трудно.

Въпреки това рискът може чувствително да бъде редуциран.

Основно правило остава стриктната хигиена – често миене на ръцете, избягване на докосването на лицето и регулярна дезинфекция на повърхностите у дома и на работното място.

Балансираното хранене, качественият сън, поддържането на оптимална влажност в помещенията, дистанцията от болни хора и носенето на маски на обществени места с голямо струпване осигуряват надеждна бариера срещу инфекциите.

Универсално „магическо“ средство за пълна защита няма.

Но науката категорично потвърждава ползите от здравословния начин на живот

Постоянството в грижата за тялото повишава естествените защитни сили на организма, намалявайки вероятността от разболяване при контакт с вирус.

Имунната система се нуждае от достатъчен прием на ключови микронутриенти: витамини A, C, D, E, както и цинк, селен и омега-3 мастни киселини.

Вместо предозиране с хранителни добавки, препоръките са насочени към разнообразна диета, включваща пресни плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, ядки, семена и висококачествени протеини.

Полифенолите и флавоноидите в растителната храна доказано намаляват риска от инфекции на горните дихателни пътища.

Витамин C може да съкрати периода на боледуване и да облекчи симптомите – особено при подложените на високи физически натоварвания.

Приемът на цинк (под формата на пастили за смучене) през първите 24 часа от появата на първите признаци също спомага за по-бързото преодоляване на настинката.

Допълнителен щит за здравето осигурява редовната умерена аеробна активност.

Дейности като бързо ходене, лек крос или каране на велосипед за 30-35 минути, между 3 и 5 пъти седмично, доказано подобряват имунната функция и ограничават податливостта към респираторни инфекции.

Всяка отделна тренировка носи краткосрочни ползи за имунната система, които с течение на времето се натрупват и укрепват защитните сили на организма.

Прекомерното и твърде интензивно физическо натоварване, каквото е например подготовката за маратон, обаче може временно да отслаби имунитета и да увеличи риска от развитие на инфекции. Ето защо е от ключово значение да се вслушвате в тялото си и да отделяте необходимото време за пълноценно възстановяване.

За максимално надеждна защита съчетайте умерената двигателна активност и балансираната диета с достатъчно сън (между 7 и 9 часа на денонощие), контрол върху стреса и активен социален живот.

Всички тези фактори заедно изграждат стабилна „имунна устойчивост“ – способността на организма да реагира бързо и ефикасно на външни заплахи, включително на вирусни инфекции.