Британската корпорация BBC се е опитала да погледне 20 години напред и да види какво ще има на масата ни. Оказва се, че нещата звучат доста фантастично и в същото време – реалистично.
Отказваме се от обичайното
Ако досега беше нормално да хапваме на закуска яйца с бекон или пълнозърнести ядки, обезмаслено мляко и зеленчуково смути, както споделя и звездата Бионсе, след години това меню ще бъде нерентабилно. Но дори и сега 40% от хората, родени след 1981 г., казват, че искат нещо по-различно, за да не се налага да мият… съдове.
През последните пет години консумацията на зърнени храни във Великобритания е намаляло с 11%. А животновъдството, което осигурява бекона и колбасите, е критикувано, заради промените в климата и изхвърлянето на въглерод.
Но с какво ще заменим позната ни закуска?
С… насекоми. Според изследователи, сега в Холандия е много по-изгодно да се отглеждат скакалци, отколкото добитък. Трябва по-малко вода и се отделят по-малко въглеродни следи.
А и според много хора по света, приблизително около 30% от населението, насекомите са доста вкусни.
Робин Шапиро (основателката на Seek Food ), казва, че скакалците имат много приятен, пикантен вкус и са доста добра комбинация с мюсли и ядки.
Възможно е да хапваме и лабораторно произведено месо – от стволовите клетки на животните…
И може би трябва да забравите за кафето – заради промените в климата, неговото производство чувствително намалява.
Музиката променя вкуса
Изследователи са установили, че има връзката между музиката, която се слуша в едно заведение и вкусовите усещания на оптребителите. Т.е. през 2039 г. можем да пием кафето си със слушалки и така то ще ни се струва сладко без в него реално да има захар.
Градините на бъдещето
През 2039 г. повечето от нас, примерно около 70%, ще живеят в градовете. А там пространствата ще бъдат застроени. И за да се съкратят транспортните разходи ще отглеждаме лук и колбаси от стволови клетки. Вероятно под земята. Дори сега повечето градски ферми променят своето осветление – от слънчева минават на светодиодна светлина.
Новият кетъринг
Да, през 2039 г. няма да има расносвачи на пица, а… дронове. Вече има подобни експерименти в Китай. Времето за доставка ще стане минимално, но пък няма да можете да кажете дали поръчката ви е харесала.
От паста и хляб до зърнени закуски, десерти и салати – рафтовете на супермаркетите са залети с продукти, обогатени с протеини. И макар белтъчините да са незаменими за организма ни, не всички тези храни са еднакво полезни.
Протеините са от съществено значение за правилното функциониране на тялото.
„Те участват в поддържането на мускулната маса, но също и в производството на ензими, хормони и антитела. Те са като строителен и ремонтен материал за нашия организъм“, обобщава Од Сенез, лекар и специалист по микронутрициология.
Нуждите от тях са ежедневни и варират в зависимост от възрастта и физическата активност. Въпреки вездесъщото присъствие на „протеинови“ продукти, населението като цяло не страда от масов дефицит.
Френската агенция за безопасност на храните (Anses) определя референтен прием от 0,83 грама протеин на килограм телесно тегло на ден за здрав възрастен – ниво, което обикновено се покрива от стандартното хранене.
Въпреки това протеините са особено важни в определени ситуации – например за спортисти, жени в предменопауза или с напредването на възрастта, за да се запази мускулната маса.
Но „само защото ядем протеини, не означава, че ще имаме мускулна маса“, напомня Од Сенез.
Мускулите трябва да бъдат стимулирани и чрез физическа активност.
Трябва да се внимава и с аргумента за отслабване: протеините не карат тялото да губи тегло, а помагат за запазване на мускулната маса и допринасят за по-добро усещане за ситост.
Внимание към маркетинговите трикове
Протеините са ценен актив за организма и производителите добре осъзнават това, съдейки по огромното разнообразие от продукти на пазара. Не всички обаче са с еднакво качество.
„Дори на опаковката да пише „протеин“, това не е гаранция за качество. Повече протеин не означава по-здравословно“, предупреждава специалистката.
Едно десертно блокче, зърнена закуска или салата с етикет „high protein“ може да съдържа добавени захари, спорни адитиви и множество съставки, предназначени да променят текстурата, вкуса или срока на годност.
„Много от тези продукти спадат към категорията на ултрапреработените храни и не представляват хранителен интерес, а дори могат да бъдат опасни“, настоява тя.
Редица проучвания вече са доказали, че диета, богата на ултрапреработени храни, вреди на здравето и води до повишен риск от развитие на хронични заболявания, сърдечносъдови болести или диабет тип 2.
В свое разследване, публикувано наскоро, организацията Foodwatch анализира 10 продукта, които изтъкват съдържанието си на протеини. В тях са открити различни маркери за ултрапреработка и дълги списъци със съставки като модифицирано царевично нишесте, геланова гума, карагенани и други.
Сред критикуваните продукти са млечни напитки, зърнени блокчета, готови салати и обогатени кисели млека.
Асоциацията призовава потребителите да не бъркат обещанието „богат на протеини“ с гаранция за хранително качество.
„Трябва да подхождаме критично и да поглеждаме етикетите: лесно можем да забележим високото съдържание на захар или хранителните добавки, особено тези, започващи с „Е“, които трябва да се избягват приоритетно“, съветва Од Сенез.
По-високи цени
Изглежда, че тези продукти са по-скоро маркетингов трик, отколкото хранително ценни. Освен това те често се продават на значително по-висока цена от класическите си еквиваленти.
Например, обогатена с протеини паста струва 5,33 евро за килограм (в опаковка от 400 грама вместо обичайните 500), докато традиционната версия на същата марка е 1,83 евро.
Подобна е и ситуацията с протеиново сирене на филийки, което се продава за 18,67 евро за килограм, в сравнение с 9,25 евро за килограм за обикновеното сирене на филийки.
За да увеличим приема на протеини, диетологът Од Сенез препоръчва да се насочим към по-непреработени продукти. „Протеини се съдържат в яйцата, рибата, пилешкото месо, сиренето, киселото мляко, изварата и скира, що се отнася до животинските източници.
От растителните можем да ги намерим в лещата, нахута и други бобови култури, както и в бадемите и ядките. Възможностите са наистина много“, припомня тя.
Не е необходимо обаче всяко хранене да се превръща в преследване на протеини. „Прекомерната консумация никога не е полезна“, подчертава специалистът.
При някои хора твърде високият прием може да доведе до храносмилателни проблеми като подуване на корема. Особено внимателни трябва да бъдат и хората с бъбречни заболявания.
Преди да се поддадем на маркетинговите обещания, е добре да проверим състава на продуктите и най-вече да не забравяме, че простите, естествени храни могат лесно да покрият дневните ни нужди.
Разследване на Foodwatch
Асоциацията отбелязва, че в зависимост от продукта се откриват различни маркери за ултрапреработка. Подчертава се, че аргументът „богат на протеини“ сам по себе си не дава информация за цялостната хранителна стойност. Foodwatch също така констатира значителни разлики в цените между класическите версии на някои продукти и техните обогатени с протеин варианти.
Милиардерът Майкъл Блумбърг обяви, че неговата фондация ще се включи във финансирането на органа на ООН за борба с изменението на климата.
Това се случва, след като президентът Доналд Тръмп обяви, че Съединените щати ще се оттеглят от Парижкото споразумение за втори път.
Намесата на Блумбърг има за цел да гарантира, че Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) ще остане напълно финансирана, въпреки че Съединените щати спряха вноските си.
Съединените щати обикновено осигуряват 22% от бюджета на секретариата на РКООНИК, като оперативните разходи на органа за 2024-2025 г. се предвижда да възлизат на 96,5 млн. долара.
Това е вторият път, в който Блумбърг се намесва, за да запълни празнината, оставена от оттеглянето на федералните власти на САЩ.
През 2017 г., след първото оттегляне на администрацията на Тръмп от Парижкото споразумение, Блумбърг обеща до 15 милиона долара в подкрепа на РКООНИК.
Британската корпорация BBC се е опитала да погледне 20 години напред и да види какво ще има на масата ни. Оказва се, че нещата звучат доста фантастично и в същото време – реалистично.
