ЖИВЕЙ ЗЕЛЕНО Ние & Природата Горските в село Кости произвеждат мед

Горските в село Кости произвеждат мед

| | 2 коментара| 16:06



Служителите на горското стопанство в село Кости от пет години са и пчелари. Те се грижат за 130 пчелни кошера, разположени в труднодостъпни места, в горите от дъб, които стопанисват. От пчелните семейства в тях освен манов мед, вече се добива и пчелен прашец. С тези два продукта горското стопанство разнообразява дейността си и разширява източниците на доходи.
Доскоро само любители пчелари, горските в село Кости сега се подготвят да бъдат сертифицирани за биопроизводители на манов мед. Техниката, необходима за производството на восъчни основи, задължителни при биопроизводството,  е закупена по проект „Горите на орела“, изпълняван към програма LIFE+ на ЕС от ИАГ и БДЗП, с цел подпомагане развитието и разнообразяването на дейностите на горкото стопанство за повишаване на приходите му и опазването на горите, които са дом на малкия креслив орел.

„За да се получат идеални восъчни основи, които след това се подреждат в рамките на кошерите, е необходима много висока температура от порядъка на 85–90°С. Освен, че восъкът трябва да бъде разтопен на точната температура е нужно и помещението, в което се работи, да бъде достатъчно топло. В противен случай не се получават основите и няма да имаме био производство“ – това сподели директорът на ДГС – Кости инж. Цветомир Генов.

Директорът и неговите служители сами произвеждат восъчните основи за пчелните кошери, сушат и пречистват пчелния прашец, добит от тях. В добива на мед им помага опитният пчелар Димитър Катранджиев.

„Чистият манов мед и пчелен прашец, произвеждани от горското стопанство в село Кости, се радват на много голям интерес на различните пазари, където са предлагани и успешно се реализират на тях. Мановият мед добит от странджанската гора няма конкуренция, поне към момента“ – сподели още инж. Цветомир Генов.

Все повече стопанства заявяват интерес да развиват допълнителни дейности, като производство на билки и билкови чайове, дивеч и дивечови продукти, туризъм, образователни занимания за ученици. Един интересен пример идва от Юндола, където горското стопанство отглежда арония и е намерило добър пазар, на който реализира цялата си продукция. Фирма, развиваща дейност в Пловдив, произвежда сок от аронията, като част от него връща на стопанството с цел продажба.

2 thought on “Горските в село Кости произвеждат мед”

  1. I have noticed you don’t monetize your site, don’t waste your traffic, you can earn extra bucks every month
    because you’ve got hi quality content. If you want to know how to make
    extra bucks, search for: Boorfe’s tips best adsense alternative

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Още по темата

Най-големият айсберг в света избяга от своя „воден затвор“Най-големият айсберг в света избяга от своя „воден затвор“


Айсберг A23a, най-големият в света досега, напусна границата си край Южните Оркнейски острови. И се насочи на север, следвайки Антарктическото циркумполярно течение.

Както съобщава New Atlas, този блок лед с тегло около трилион тона и с площ от 3,9 хиляди квадратни километра отново е в движение.

A23a се откъсна от шелфовия лед Филхнер в Антарктика през 1986 г.

Той остана заседнал в продължение на 34 години. И след това започна да се носи в морето на Уедел през 2020 г.

През април 2024 г. айсбергът беше уловен от воден феномен, известен като Стълбът на Тейлър – въртящ се стълб от вода, който се образува над подводни планински вериги.

Хванат в този воден капан, A23a се носеше в хаотични кръгове. Но скорошни сателитни изображения не заснеха освобождаването му.

Сега айсбергът се придвижва към остров Южна Джорджия.

Учените активно изучават влиянието на движението на айсберга върху околната среда.

Те взеха проби от океанска вода, за да проучат екосистемите, които се развиват около ледената маса и нейното въздействие върху океанския въглерод и атмосферния баланс.

Египет – спасителното място за коралитеЕгипет – спасителното място за коралите

Край египетския бряг дълъг коралов риф сияе в хиляди цветове. Тук, в Червено море, се простира „последното убежище на коралите“ в света, отбелязват изследователи, цитирани от Франс прес.

„Разполагаме с убедителни доказателства, че този коралов риф представлява надеждата на човечеството за опазване на кораловата екосистема“, казва Махмуд Ханафи, специалист по морска околна среда в университета на Суецкия канал, пише БТА.

Причината е, че огромният риф на Червено море, който съставлява 5 процента от коралите на планетата, е много толерантен към затоплянето на водите, обяснява ученият.

Това е предимство за въпросното крайбрежие, познато на гмуркачите от цял свят.

По бреговете на Египет обаче друга опасност застрашава кораловия риф: хората с техния масов туризъм, прекомерен риболов и леещ се бетон.

Коралите покриват едва 0,2 процента от световното морско дъно.

Те обаче са дом на най-малко една четвърт от морската фауна и флора, а над 500 милиона души зависят пряко от тях за риболов, привличане на туристи или просто продължаване да живеят на територията им, тъй като кораловият риф предпазва от ерозия.

Въпреки това, ако затоплянето продължи, коралите на най-малка дълбочина „не би трябвало да оцелеят до края на века“, предупреждават експерти по климата в ООН.

Дори при глобално затопляне, ограничено до плюс 1,5 градуса Целзий през 2100 г. в сравнение с прединдустриалната ера – цел, поставена през 2015 г. от Парижкото споразумение, но за момента недостижима, 99 процента от коралите няма да могат да преживеят все по-честите морски горещи вълни.

Ученият отправя призив към министерството на околната среда да обяви за защитена цялата територия от 400 квадратни километра на кораловия риф, който практически е почти долепен до брега.

Това според него ще повиши толерантността и устойчивостта на коралите чрез регулиране на дейността на водолазите и рибарите и чрез премахване на източниците на замърсяване.

„От изключително значение е да се запази северната част на Червено море като едно от последните убежища на коралите, тъй като тази зона може да послужи като разсадник за бъдещи проекти за възстановяването им“, казва Еслам Осман.