ЖИВЕЙ ЗЕЛЕНО Ние & Природата Египет – спасителното място за коралите

Египет – спасителното място за коралите




Край египетския бряг дълъг коралов риф сияе в хиляди цветове. Тук, в Червено море, се простира „последното убежище на коралите“ в света, отбелязват изследователи, цитирани от Франс прес.

„Разполагаме с убедителни доказателства, че този коралов риф представлява надеждата на човечеството за опазване на кораловата екосистема“, казва Махмуд Ханафи, специалист по морска околна среда в университета на Суецкия канал, пише БТА.

Причината е, че огромният риф на Червено море, който съставлява 5 процента от коралите на планетата, е много толерантен към затоплянето на водите, обяснява ученият.

Това е предимство за въпросното крайбрежие, познато на гмуркачите от цял свят.

По бреговете на Египет обаче друга опасност застрашава кораловия риф: хората с техния масов туризъм, прекомерен риболов и леещ се бетон.

Коралите покриват едва 0,2 процента от световното морско дъно.

Те обаче са дом на най-малко една четвърт от морската фауна и флора, а над 500 милиона души зависят пряко от тях за риболов, привличане на туристи или просто продължаване да живеят на територията им, тъй като кораловият риф предпазва от ерозия.

Въпреки това, ако затоплянето продължи, коралите на най-малка дълбочина „не би трябвало да оцелеят до края на века“, предупреждават експерти по климата в ООН.

Дори при глобално затопляне, ограничено до плюс 1,5 градуса Целзий през 2100 г. в сравнение с прединдустриалната ера – цел, поставена през 2015 г. от Парижкото споразумение, но за момента недостижима, 99 процента от коралите няма да могат да преживеят все по-честите морски горещи вълни.

Ученият отправя призив към министерството на околната среда да обяви за защитена цялата територия от 400 квадратни километра на кораловия риф, който практически е почти долепен до брега.

Това според него ще повиши толерантността и устойчивостта на коралите чрез регулиране на дейността на водолазите и рибарите и чрез премахване на източниците на замърсяване.

„От изключително значение е да се запази северната част на Червено море като едно от последните убежища на коралите, тъй като тази зона може да послужи като разсадник за бъдещи проекти за възстановяването им“, казва Еслам Осман.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Още по темата

Изгубили сме 68% от гръбначните животни за по-малко от 50 годиниИзгубили сме 68% от гръбначните животни за по-малко от 50 години

Човечеството е унищожило 68% от популациите на бозайници, птици, земноводни, влечуги и риби за по-малко от половин век, сочи новият доклад на природозащитната организация WWF „Жива планета“ 2020, който беше публикуван днес.

Учените предупреждават, че скоростта, с която експлоатираме Земята, надвишава способността ѝ за възстановяване: в резултат 3/4 от земната повърхност, която не е покрита с лед, вече е значително променена, по-голямата част от океаните са замърсени, а 85% от площта на влажните зони е загубена.

Black-browed albatross (Diomedea / Thalassarche melanophrys) with chick on nest, part of a large colony, Steeple Jason, Falkland Islands

Биоразнообразието изчезва с различна скорост на различните места по света.

Най-поразителен е спадът от 94% в тропическите райони на Южна Америка. Основни причини за него са трансформирането на тревните местообитания, саваните, горите и влажните зони, свръх експлоатацията и климатичните промени.

Докладът заключва още и че сладководното биоразнообразие намалява далеч по-бързо от това в океаните или горите: със свиването на влажните зони обитаващите ги популации изчезват средно с 4% годишно от 1970 г. насам. Според учените най-засегнат е животът в сладководните водоеми на Латинска Америка и Карибите.

„Загубата на биоразнообразие е не само екологичен проблем. Това е и проблем на  развитието, икономиката, глобалната сигурност, етиката и морала. Става въпрос за нашето оцеляване. Биоразнообразието играе критично важна роля  в осигуряването на храна, вода, енергия, лекарства и други генетични материали, а също и за регулирането на климата, качеството на водата, замърсяването и климатичните явления“, каза генералният директор на WWF International Марко Ламбертини.

Докладът „Жива планета“, който излиза веднъж на всеки две години, показва, че най-важната пряка движеща сила за загубата на сушата през последните няколко десетилетия е промяната в земеползването и най-вече превръщането на естествените местообитания в земеделски земи; докато основният проблем в океаните е свръхуловът. Учените очакват негативното въздействие на климатичната криза тепърва да се усилва през идните десетилетия. Почти 1/5 от дивите животни са в риск от изчезване до края на века само заради промените в климата, като най-високите нива на заплаха се очакват в райони, особено богати на биоразнообразие.

„Начинът, по който произвеждаме храната си, по който генерираме енергия, сляпото пренебрегване на природата, заложено в настоящия ни икономически модел, оказва натиск върху околната среда и води след себе си катастрофални последици. Ковид-19 е естественият резултат от счупената ни връзка с природата, който ясно ни показва, че няма здраве без здрава планета. Време е да откликнем на предупредителния сигнал, който природата ни изпраща и да започнем да трансформираме света по един устойчив начин“, каза ръководителят на WWF България Веселина Кавръкова.

Затова WWF обедини сили със своите партньори от Move.bg, Грийнпийс и Института по кръгова икономика в името на „зелен рестарт“ на България. Коалицията събра над 50 учени, представители на неправителствения сектор и бизнеса от сферите на зелените иновации, дигиталната комуникация, климата и енергетиката. Те работят заедно, за да предложат на правителството идеи за модерна и успешна икономика, която използва разумно и щадящо ресурсите, предоставени ни от природата.

Нека на забравяме, че положителната промяна е възможна и зависи от всеки един от нас и нашите малки постъпки в ежедневието! Включете се с обещание към природата на wwf.bg/zaplanetata.

От 16 до 22 септември се провежда Седмицата на мобилносттаОт 16 до 22 септември се провежда Седмицата на мобилността

Тази година темата на кампанията на Европейската комисия е „Чиста, споделена и интелигентна мобилност“, а мотото – „Заедно стигаме по-далеч“. (още…)