ЖИВЕЙ ЗЕЛЕНО Ние & Природата Имат ли растенията интелект?

Имат ли растенията интелект?




Знаете ли, че на планетата има над три милиарда дървета? А знаете ли, че всички те имат интелект? А че зеленчуците в двора и тревата в парка притежават разум? Тези и още удивителни разкрития за непознатото растително царство ще намерите в отличената с редица престижни награди книга на световноизвестния учен и автор на бестселъри Стефано Манкузо.
Притежават ли разум и сетива растенията? Могат ли да разрешават проблеми и да общуват? От дълбока древност учени и философи се опитват да отговорят на тези въпроси. Немалка част от тях заключават, че растенията са пасивни и лишени от интелект. Други обаче защитават противоположната теза, която изследванията, направени през последните десетилетия, потвърждават.
В книгата „Интелектът на растенията“ (издателство „Хермес“) Стефано Манкузо, водещ специалист по невробиология на растенията, хвърля нова светлина върху невероятните умения и сложни взаимоотношения на представителите на флората. Опирайки се на множество примери и най-новите научни открития, авторът доказва категорично, че растенията притежават интелект. Те демонстрират изумителни способности да разчитат сигнали от околната среда, да решават проблеми и да се адаптират. Дори проявяват признаци на чувства – нещо, което досега сме считали за присъщо единствено на животните и човека.

Изключително любопитна и увлекателна, книгата ни кара да преосмислим остарялото си разбиране за растителното царство и за пореден път да се възхитим на съвършените механизми на природата.

„Функциите в растението не са свързани с определени органи. Това ще рече, че те дишат, без да имат бели дробове, хранят се, без да имат уста или стомах, стоят изправени, без да притежават скелет, и както ще видим по-нататък, са в състояние да вземат решения, без да имат мозък. Благодарение на тази много специална физиология големи части от растението могат да бъдат отстранени без риск за неговото оцеляване: някои растения биват унищожени до 90–95 процента, а после се възстановяват от малката запазена част. Една ливада може да бъде опустошена напълно от стадо тревопасни животни и само след няколко дни да се възстанови. Не е нужно да си тревопасно, за да наблюдаваш този феномен: ако някога сте опитвали да орежете бръшлян или онова упорито увивно растение, известно като „грамофонче“, или пък имате трева за косене в двора, сте наясно за какво става въпрос.“

Кои са авторите?
Проф. Стефано Манкузо е директор на Международната лаборатория по растителна невробиология във Флоренция, Италия. Основател е на Международното общество по сигнали и поведение на растенията и преподава в Университета във Флоренция. Научните трудове на Манкузо са били публикувани в множество реномирани журнали, а италианският ежедневник Ла Република го нарежда сред 20-те личности, които ще променят живота ни. В статия за Ню Йоркър Майкъл Полън го определя като един от хората, които ще трансформират света.
Алесандра Виола е журналистка, която се интересува от научни теми, и сценаристка на документални и телевизионни програми на италианската национална телевизия. Пише за авторитетните италиански вестници Ла Република и Ил Соне 24 Оре.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Още по темата

Опаковки от рециклирана хартия за любимите бонбонкиОпаковки от рециклирана хартия за любимите бонбонки

От Нестле обявиха, че тяхната популярна марка Smarties вече използва рециклирана хартия за опаковките на своите шоколадови изделия по целия свят.

Това представлява 90% от гамата на Smarties, като останалите 10% са преминали към рециклируема хартия още преди това.

Smarties е първата международна марка шоколадови изделия, която е преминала към рециклируеми хартиени опаковки, премахвайки приблизително 250 милиона пластмасови опаковки продавани всяка година.

Нестле започна да предлага шоколад Smarties, опакован в рециклируема хартия във Великобритания миналата година.

Новата рециклируема опаковка на Smarties е направена от хартия с покритие, хартиени етикети или картон и е произведена чрез устойчиви методи.

С цел да се повиши осведомеността на потребителите на опаковките на Smarties има и информация за това как правилно да се изхвърли самата тя след употреба.

Светът е далеч от изпълнение на Парижкото споразумение, смятат експертиСветът е далеч от изпълнение на Парижкото споразумение, смятат експерти

WWF, „За Земята“ и „Климатека“ с онлайн събитие, посветено на перспективите за декарбонизация и устойчивост

Нужни са спешни мерки на всички нива за ограничаване на климатичната криза и задържане покачването на глобалната температура до 1,5°C от прединдустриалните нива, както е заложено в Парижкото споразумение.

Това предупредиха експерти от природозащитната организация WWF, екологично сдружение „За Земята“ и научнопопулярната платформа „Климатека“ във второто от серията си онлайн събития, посветени на Европейска зелена сделка и Националния план за възстановяване и устойчивост.

Във фокуса на събитието, озаглавено „Перспективи за декарбонизация и устойчивост“, попадна и новия доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC), според който светът все още е твърде далеч от изпълнение на заложените цели.

Необходимата трансформация, от която обществата се нуждаят, все още е блокирана от лошо управление на земите, от субсидиите за изкопаеми горива, както и от продължаващото разширяване на инфраструктурата за въглища, нефт и газ.

Нещо повече, експертите предупреждават, че ако се запазят настоящите темпове на развитие, човечеството ще предизвика затопляне на планетата с цели 3°C.

Какви мерки трябва да се предприемат?

За постигането целите на Парижкото споразумение ще е нужно да бъдат намалени годишните емисии на CO2 с 48% до 2030 г. и достигане на нетно нулево равнище до 2050 г.Същевременно ще бъде необходимо емисиите на метан да бъдат намалени с 1/3 до 2030 г. и с близо 1/2 до средата на века.

Намаляването на емисии на вторични парникови газове като метана, намалява нуждата от технологии за улавяне и съхранение на въглерод.

Всичко това ще изисква трансформативни и устойчиви промени в цялата енергийна система, с огромни намаления на дела на изкопаеми горива за сметка на възобновяеми енергийни източници, както и широкоразпространена електрификация.

Какви реформи планира България в енергийната сфера?

Планът за възстановяване и устойчивост не допуска роля на изкопаемия газ при производството на електроенергия, като в същото време предвижда и поетапно извеждане на въглищните мощности между 2024 и 2038 г. Планът планира и значително увеличаване на капацитета на възобновяемата енергия в България с построяването на още 1,4 гигавата фотоволтаични и вятърни мощности и модернизиране на мрежата така, че да може да поеме още три пъти по толкова.

„Възможно е капацитета от възобновяема енергия на България да се удвои и дори утрои в рамките на следващите 5-10 години. По този начин ще направим крачка напред в избягването на екологичните, геополитически и финансови рискове от централизираните енергийни проекти. Повишаването на енергийната ефективност и адресирането на енергийната бедност са цели от първостепенно значение за нас. Те трябва да залегнат както в стратегическите документи, така и в нормативната уредба, като се подобри регулаторната рамка, произтичаща от Закона за ограничаване на изменението на климата“, коментира Апостол Дянков, ръководител програма „Климат и енергия“ във WWF.

Експертите от WWF предупреждават, че на стратегическо ниво е важно да се изведе и адаптацията на градовете, икономиката и екосистемите към климатичните промени. Планът включва още и пилотен проект за възстановяване на ключови за климата екосистеми – посредством изграждане на банки за генетичен материал за залесяване и опазване на горите, възстановяване на влажни зони и премахване на бариери в реките. Възможният обхват на базираните на природата решения е много по-широк: те могат да подпомогнат за адаптация срещу наводнения и горещи вълни в градовете, да подкрепят селското и горско стопанство, както и да подпомогнат поглъщането на въглерод от съхранените екосистеми.

WWF България и нашите партньорски организации ще продължат да наблюдават процеса на изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост и да подкрепят целите за енергийния преход, декарбонизацията на икономиката и адаптацията към изменението на климата.