25 процента от менюто на белите мечки се състои от… пластмасови отпадъци.
Заради топящите се ледове, белите мечки са принудени да събират храна на сушата, приближавайки се все по-близо до местата, обитавани от хората.
Вече не са изключение снимките, на които се вижда как белите мечки се ровят в боклука, за да се нахранят. За съжаление, така не поглъщат голямо количество пластмасови отпадъци, които попадат в стомаха и водят до сериозни заболявания и смърт.
Ако процентът на пластмасови отпадъци стане по-голям, животните ще започнат да умират, сигнализират учени. Пластмасови частици са открити и в организмите на арктическите птици и морските млекопитаещи.
Изхвърлени рибарски мрежи стават все по-честа причина за смъртта на тюлени и пингвини.
Институции и организации от 14 страни от Балканския полуостров, Близкия изток и Африка доказват, че политически граници не съществуват, когато е необходимо да се спаси от изчезване един световно застрашен вид – египетският лешояд. Всички те обединяват усилията си в новия трансграничен проект „Опазване на египетския лешояд по миграционния му път“ (LIFE16 NAT/BG/000874) с кратко име „Нова надежда за египетския лешояд“, който стартира през юли 2017 г. с финансовата подкрепа на програма LIFE на ЕС. (още…)
WWF, „За Земята“ и „Климатека“ с онлайн събитие, посветено на перспективите за декарбонизация и устойчивост
Нужни са спешни мерки на всички нива за ограничаване на климатичната криза и задържане покачването на глобалната температура до 1,5°C от прединдустриалните нива, както е заложено в Парижкото споразумение.
Това предупредиха експерти от природозащитната организация WWF, екологично сдружение „За Земята“ и научнопопулярната платформа „Климатека“ във второто от серията си онлайн събития, посветени на Европейска зелена сделка и Националния план за възстановяване и устойчивост.
Във фокуса на събитието, озаглавено „Перспективи за декарбонизация и устойчивост“, попадна и новия доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC), според който светът все още е твърде далеч от изпълнение на заложените цели.
Необходимата трансформация, от която обществата се нуждаят, все още е блокирана от лошо управление на земите, от субсидиите за изкопаеми горива, както и от продължаващото разширяване на инфраструктурата за въглища, нефт и газ.
Нещо повече, експертите предупреждават, че ако се запазят настоящите темпове на развитие, човечеството ще предизвика затопляне на планетата с цели 3°C.
Какви мерки трябва да се предприемат?
За постигането целите на Парижкото споразумение ще е нужно да бъдат намалени годишните емисии на CO2 с 48% до 2030 г. и достигане на нетно нулево равнище до 2050 г.Същевременно ще бъде необходимо емисиите на метан да бъдат намалени с 1/3 до 2030 г. и с близо 1/2 до средата на века.
Намаляването на емисии на вторични парникови газове като метана, намалява нуждата от технологии за улавяне и съхранение на въглерод.
Всичко това ще изисква трансформативни и устойчиви промени в цялата енергийна система, с огромни намаления на дела на изкопаеми горива за сметка на възобновяеми енергийни източници, както и широкоразпространена електрификация.
Какви реформи планира България в енергийната сфера?
Планът за възстановяване и устойчивост не допуска роля на изкопаемия газ при производството на електроенергия, като в същото време предвижда и поетапно извеждане на въглищните мощности между 2024 и 2038 г. Планът планира и значително увеличаване на капацитета на възобновяемата енергия в България с построяването на още 1,4 гигавата фотоволтаични и вятърни мощности и модернизиране на мрежата така, че да може да поеме още три пъти по толкова.
„Възможно е капацитета от възобновяема енергия на България да се удвои и дори утрои в рамките на следващите 5-10 години. По този начин ще направим крачка напред в избягването на екологичните, геополитически и финансови рискове от централизираните енергийни проекти. Повишаването на енергийната ефективност и адресирането на енергийната бедност са цели от първостепенно значение за нас. Те трябва да залегнат както в стратегическите документи, така и в нормативната уредба, като се подобри регулаторната рамка, произтичаща от Закона за ограничаване на изменението на климата“, коментира Апостол Дянков, ръководител програма „Климат и енергия“ във WWF.
Експертите от WWF предупреждават, че на стратегическо ниво е важно да се изведе и адаптацията на градовете, икономиката и екосистемите към климатичните промени. Планът включва още и пилотен проект за възстановяване на ключови за климата екосистеми – посредством изграждане на банки за генетичен материал за залесяване и опазване на горите, възстановяване на влажни зони и премахване на бариери в реките. Възможният обхват на базираните на природата решения е много по-широк: те могат да подпомогнат за адаптация срещу наводнения и горещи вълни в градовете, да подкрепят селското и горско стопанство, както и да подпомогнат поглъщането на въглерод от съхранените екосистеми.
WWF България и нашите партньорски организации ще продължат да наблюдават процеса на изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост и да подкрепят целите за енергийния преход, декарбонизацията на икономиката и адаптацията към изменението на климата.
Институции и организации от 14 страни от Балканския полуостров, Близкия изток и Африка доказват, че политически граници не съществуват, когато е необходимо да се спаси от изчезване един световно застрашен вид – египетският лешояд. Всички те обединяват усилията си в новия трансграничен проект „Опазване на египетския лешояд по миграционния му път“ (LIFE16 NAT/BG/000874) с кратко име „Нова надежда за египетския лешояд“, който стартира през юли 2017 г. с финансовата подкрепа на програма LIFE на ЕС. 
