ЖИВЕЙ ЗЕЛЕНО LifeStyle,Ние & Природата Отбелязваме Деня на Земята

Отбелязваме Деня на Земята




22 април е Денят на Земята. Той се отбелязва всяка година на тази дата от 1970 г., а целта му е да привлече вниманието на повече хора към необходимостта от опазване на планетата и съхраняването на живота.

Призивът, който отправят организаторите на проявата, е да посадим дърво в името на Земята, да преминем към възобновяема енергия, да се борим за изпълнението на договорките от срещата за климата в Париж.

За първи път празникът се отбелязва официално на 22 април 1970 г. в САЩ и Канада

Милиони хора се включват в демонстрации с настояване политици и държавници да включат в своите приоритети опазването на околната среда.

През 1990 г. празникът е обявен за международен. България е една от първите страни, присъединили се към честването на деня.

Международната мрежа за Деня на Земята координира действията на повече от 12 хил. партньори в 174 държави

Мрежата се стреми да създаде широка гражданска подкрепа за устойчиви и ефективни екологични политики.

Повече от един милиард души по целия свят отбелязват събитието, като демонстрират подкрепата си за опазването на околната среда.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Още по темата

Земята е застрашена от космически боклук: Какво е синдром на Кеслер и защо се страхуваме от негоЗемята е застрашена от космически боклук: Какво е синдром на Кеслер и защо се страхуваме от него

Когато космическите отпадъци се отправиха към Международната космическа станция (МКС) миналия ноември, седем астронавти трябваше да реагират бързо.

Руският космически кораб, прикрепен към станцията, задейства двигателите си в продължение на пет минути, издърпвайки МКС от пътя на опасните отломки.

Ако станцията не беше променила орбитата си, отломките щяха да преминат на четири километра от тях, което можеше да има катастрофални последици, предупреждават от НАСА.

Подобни маневри не са необичайни. Откакто през 2000 г. МКС беше заселена за постоянно, станцията е променяла траекторията си десетки пъти, за да избегне сблъсъци с космически отпадъци.

Този проблем нараства всяка година, тъй като броят на обектите, обикалящи около Земята, нараства експоненциално.

„През последните четири години броят на обектите в Космоса нарасна драстично“, каза д-р Вишну Реди, професор по планетарни науки в университета на Аризона.

„Ние се доближаваме до ситуацията, която от години се опитваме да избегнем.“

Една от най-големите заплахи е хипотетичен сценарий, известен като синдром на Кеслер.

Според тази концепция сблъсъците между космически обекти могат да предизвикат верижна реакция, при която отломките унищожават други обекти, създавайки все по-големи облаци от отломки.

Такова развитие може да направи орбитата толкова задръстена, че да стане неизползваема за сателити и изследване на Космоса.

Въпреки че астронавтите са най-пряко изложени на риск, задръстванията застрашават и технологиите, които използваме всеки ден, като GPS, високоскоростен интернет и телевизионни услуги.

Експертите изчисляват, че от 1957 г. насам е имало повече от 650 инцидента, които са създали хиляди парчета космически отпадъци.

Един от най-известните сблъсъци се случи през 2009 г., когато излезлият от строя руски сателит Космос 2251 се сблъска с активния американски комуникационен сателит Иридиум 33. Този сблъсък създаде облак от близо 2000 отломки, по-големи от 10 сантиметра, плюс безброй по-малки частици, пише CNN.

Повечето отломки в орбита са твърде малки за проследяване със съществуващата технология, но дори частици с размер на топка за тенис могат да причинят сериозни щети.

В орбита обектите се движат с такава скорост, че и най-малките могат да пробият метал, предупреждават от НАСА.

„Това, което ме тревожи най-много, е, че данните за местоположението на отломките не са достатъчно точни, за да се избегнат безопасно сблъсъци“, признава Дан Олтрог, учен от COMSPOC Corp.

Изгубили сме 68% от гръбначните животни за по-малко от 50 годиниИзгубили сме 68% от гръбначните животни за по-малко от 50 години

Човечеството е унищожило 68% от популациите на бозайници, птици, земноводни, влечуги и риби за по-малко от половин век, сочи новият доклад на природозащитната организация WWF „Жива планета“ 2020, който беше публикуван днес.

Учените предупреждават, че скоростта, с която експлоатираме Земята, надвишава способността ѝ за възстановяване: в резултат 3/4 от земната повърхност, която не е покрита с лед, вече е значително променена, по-голямата част от океаните са замърсени, а 85% от площта на влажните зони е загубена.

Black-browed albatross (Diomedea / Thalassarche melanophrys) with chick on nest, part of a large colony, Steeple Jason, Falkland Islands

Биоразнообразието изчезва с различна скорост на различните места по света.

Най-поразителен е спадът от 94% в тропическите райони на Южна Америка. Основни причини за него са трансформирането на тревните местообитания, саваните, горите и влажните зони, свръх експлоатацията и климатичните промени.

Докладът заключва още и че сладководното биоразнообразие намалява далеч по-бързо от това в океаните или горите: със свиването на влажните зони обитаващите ги популации изчезват средно с 4% годишно от 1970 г. насам. Според учените най-засегнат е животът в сладководните водоеми на Латинска Америка и Карибите.

„Загубата на биоразнообразие е не само екологичен проблем. Това е и проблем на  развитието, икономиката, глобалната сигурност, етиката и морала. Става въпрос за нашето оцеляване. Биоразнообразието играе критично важна роля  в осигуряването на храна, вода, енергия, лекарства и други генетични материали, а също и за регулирането на климата, качеството на водата, замърсяването и климатичните явления“, каза генералният директор на WWF International Марко Ламбертини.

Докладът „Жива планета“, който излиза веднъж на всеки две години, показва, че най-важната пряка движеща сила за загубата на сушата през последните няколко десетилетия е промяната в земеползването и най-вече превръщането на естествените местообитания в земеделски земи; докато основният проблем в океаните е свръхуловът. Учените очакват негативното въздействие на климатичната криза тепърва да се усилва през идните десетилетия. Почти 1/5 от дивите животни са в риск от изчезване до края на века само заради промените в климата, като най-високите нива на заплаха се очакват в райони, особено богати на биоразнообразие.

„Начинът, по който произвеждаме храната си, по който генерираме енергия, сляпото пренебрегване на природата, заложено в настоящия ни икономически модел, оказва натиск върху околната среда и води след себе си катастрофални последици. Ковид-19 е естественият резултат от счупената ни връзка с природата, който ясно ни показва, че няма здраве без здрава планета. Време е да откликнем на предупредителния сигнал, който природата ни изпраща и да започнем да трансформираме света по един устойчив начин“, каза ръководителят на WWF България Веселина Кавръкова.

Затова WWF обедини сили със своите партньори от Move.bg, Грийнпийс и Института по кръгова икономика в името на „зелен рестарт“ на България. Коалицията събра над 50 учени, представители на неправителствения сектор и бизнеса от сферите на зелените иновации, дигиталната комуникация, климата и енергетиката. Те работят заедно, за да предложат на правителството идеи за модерна и успешна икономика, която използва разумно и щадящо ресурсите, предоставени ни от природата.

Нека на забравяме, че положителната промяна е възможна и зависи от всеки един от нас и нашите малки постъпки в ежедневието! Включете се с обещание към природата на wwf.bg/zaplanetata.