Когато лятното слънце обагри южната част на Испания в бяло и златно, разходката по улиците на Херес де ла Фронтера изглежда различно, отколкото в повечето градове.
Вместо метални сенници или бетонни конструкции, хората се разхождат под зелени арки от лози.
Листата нежно се поклащат на вятъра, пропускайки само частица от слънчевите лъчи и създавайки приятна прохлада в разгара на най-горещите дни.
Това не е нова архитектурна тенденция, а завръщане към вековна традиция.
В Андалусия, където летните температури редовно надвишават 40 градуса, лозите отдавна са естествен начин за създаване на сянка. Вместо да предизвикват климата с масивни сгради, хората са използвали това, което природата вече предлага.
Днес, тъй като горещите вълни стават все по-чести и интензивни, Херес отново се обръща към това просто решение. Над улиците отново се издигат конструкции с увивни лози, създавайки зелени коридори, които приютяват пешеходците и правят обществените пространства по-приятни за живеене.
Освен че осигуряват сянка, лозите естествено охлаждат околната среда. Чрез изпаряването на вода от листата си, те понижават температурата на въздуха и създават усещане за свежест, което никой бетонен паркинг не може да предложи. В същото време зеленината подобрява качеството на въздуха, привлича птици и насекоми и вдъхва живот на градските улици.
Много европейски градове инвестират милиони евро в нови технологии за борба с жегата
Херес показва, че понякога решението не се крие в бъдещето, а в миналото. Вместо да изобретява нещо съвсем ново, градът прегръща мъдростта, която е помагала на хората да живеят в хармония с климата поколения наред.
Тъй като изменението на климата принуждава градовете да търсят по-устойчиви начини за планиране, старите идеи отново набират скорост.
Това, което някога е било част от ежедневието, сега се превръща в пример за това как природата може да бъде най-добрият съюзник на съвременния град.
Марката си поставя за цел да увеличи дела на рециклираната пластмаса в опаковките си до 70% до 2025 г.
Това ще спести 10 000 тона сурова пластмаса.
От миналата година опаковките на продуктите от линията Lipikar са направени изцяло от рециклирани суровини. А ако ги запазвате и напълните отново с опаковки за допълване, планетата ще Ви бъде още по-благодарна.
Днес 79% от хората са готови да търсят продукти, които са по-здравословни и по-добри за околната среда. И очакват брандовете да им дават възможности да правят „по-зелен“ избор.
Това е особено вярно, когато става въпрос за грижа за кожата.
Накратко, по-здравословната среда означава и по-здрава кожа.
Благодарение на многобройните иновации и „зелени“ науки, La Roche-Posay отговоря на тези предизвикателства и очаквания.
В мисията си да промени живота на хората с чувствителна кожа към по-добро, брандът се ръководи от философията, че продуктите трябва да бъдат добри за хората, добри за планетата. И добри за общностите, с които си сътрудничи при набавянето на суровини.
La Roche-Posay се ангажира да ръководи екологичната и социална трансформация в тази посока.
Новите опаковки са важна стъпка към постигането на амбицията за намаляване на използването на пластмаса като сериозен замърсител, без да се компрометира ефикасността на продукта.
Марката се ангажира да достигне 70% дял на рециклираната пластмаса в опаковките до 2025 г., което ще спести 10 000 тона сурова пластмаса.
Крайната цел е този дял да нарасне до 100% до 2030 г., така че да не се използва необработена пластмаса, която се прави „от нулата“.
Миналата година делът на рециклираната пластмаса в опаковките бе 25%, което е десет пъти повече спрямо 2018 година.
Запазвайте опаковките на продуктите Lipikar!
Lipikar Baume AP+M е добър пример за това как иновационните научни изследвания могат да се комбинират с устойчивост. Благодарение на последните постижения в науката за микробиома, този балсам подобрява качеството на живот на хора със суха кожа, склонна към атопия. Специалната формула осигурява троен ефект: помага за възстановявне на баланса на кожния микробиом, бързо успокоява, подхранва и възстановява нейната бариера. Допълнително действа срещу сърбеж, подобрявайки качеството на съня на хората с кожа, склонна към атопия с 69%.
Има и друг начин, по който този балсам помага на хората – ключовата съставка масло от карите се набавя от Буркина Фасо като част от програма за солидарност, от която се възползват 26 000 местни жени и това е най-голямата подобна програма в рамките на L’Oreal Group.
Гамата Lipikar е добра и за планетата, защото от 2020 г. всички флакони са направени от 100% рециклирана пластмаса.
Избирайки този тип опаковки, вие показвате развита екологична осведоменост, а La Roche-Posay ви позволява да отидете крачка по-далеч. Запазете вече празната опаковка LIPIKAR HUILE LAVANTE AP+ и я допълвайте със съдържанието от еко опаковката за повторно пълнене, за която е използвана 77% по-малко пластмаса. Можете да направите същото и с флакона на Lipikar Syndet AP+, нежна формула за измиване на тялото, която също се предлага в опаковка за повторно пълнене.
WWF, „За Земята“ и „Климатека“ с онлайн събитие, посветено на перспективите за декарбонизация и устойчивост
Нужни са спешни мерки на всички нива за ограничаване на климатичната криза и задържане покачването на глобалната температура до 1,5°C от прединдустриалните нива, както е заложено в Парижкото споразумение.
Това предупредиха експерти от природозащитната организация WWF, екологично сдружение „За Земята“ и научнопопулярната платформа „Климатека“ във второто от серията си онлайн събития, посветени на Европейска зелена сделка и Националния план за възстановяване и устойчивост.
Във фокуса на събитието, озаглавено „Перспективи за декарбонизация и устойчивост“, попадна и новия доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC), според който светът все още е твърде далеч от изпълнение на заложените цели.
Необходимата трансформация, от която обществата се нуждаят, все още е блокирана от лошо управление на земите, от субсидиите за изкопаеми горива, както и от продължаващото разширяване на инфраструктурата за въглища, нефт и газ.
Нещо повече, експертите предупреждават, че ако се запазят настоящите темпове на развитие, човечеството ще предизвика затопляне на планетата с цели 3°C.
Какви мерки трябва да се предприемат?
За постигането целите на Парижкото споразумение ще е нужно да бъдат намалени годишните емисии на CO2 с 48% до 2030 г. и достигане на нетно нулево равнище до 2050 г.Същевременно ще бъде необходимо емисиите на метан да бъдат намалени с 1/3 до 2030 г. и с близо 1/2 до средата на века.
Намаляването на емисии на вторични парникови газове като метана, намалява нуждата от технологии за улавяне и съхранение на въглерод.
Всичко това ще изисква трансформативни и устойчиви промени в цялата енергийна система, с огромни намаления на дела на изкопаеми горива за сметка на възобновяеми енергийни източници, както и широкоразпространена електрификация.
Какви реформи планира България в енергийната сфера?
Планът за възстановяване и устойчивост не допуска роля на изкопаемия газ при производството на електроенергия, като в същото време предвижда и поетапно извеждане на въглищните мощности между 2024 и 2038 г. Планът планира и значително увеличаване на капацитета на възобновяемата енергия в България с построяването на още 1,4 гигавата фотоволтаични и вятърни мощности и модернизиране на мрежата така, че да може да поеме още три пъти по толкова.
„Възможно е капацитета от възобновяема енергия на България да се удвои и дори утрои в рамките на следващите 5-10 години. По този начин ще направим крачка напред в избягването на екологичните, геополитически и финансови рискове от централизираните енергийни проекти. Повишаването на енергийната ефективност и адресирането на енергийната бедност са цели от първостепенно значение за нас. Те трябва да залегнат както в стратегическите документи, така и в нормативната уредба, като се подобри регулаторната рамка, произтичаща от Закона за ограничаване на изменението на климата“, коментира Апостол Дянков, ръководител програма „Климат и енергия“ във WWF.
Експертите от WWF предупреждават, че на стратегическо ниво е важно да се изведе и адаптацията на градовете, икономиката и екосистемите към климатичните промени. Планът включва още и пилотен проект за възстановяване на ключови за климата екосистеми – посредством изграждане на банки за генетичен материал за залесяване и опазване на горите, възстановяване на влажни зони и премахване на бариери в реките. Възможният обхват на базираните на природата решения е много по-широк: те могат да подпомогнат за адаптация срещу наводнения и горещи вълни в градовете, да подкрепят селското и горско стопанство, както и да подпомогнат поглъщането на въглерод от съхранените екосистеми.
WWF България и нашите партньорски организации ще продължат да наблюдават процеса на изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост и да подкрепят целите за енергийния преход, декарбонизацията на икономиката и адаптацията към изменението на климата.
