ЖИВЕЙ ЗЕЛЕНО Ние & Природата Буковите гори на „Централен Балкан“ обект на световното наследство на ЮНЕСКО

Буковите гори на „Централен Балкан“ обект на световното наследство на ЮНЕСКО




Национален парк „Централен Балкан“ получи сертификат за обект на световното наследство на ЮНЕСКО. С него буковите гори в парка стават част от сериен европейски обект на световното наследство „Старите и първични букови гори на Карпатите и други региони в Европа“. 

България участва в серийния обект с най-представителните букови гори (близо 11 хил. хектара) в деветте резервата на територията на Национален парк „Централен Балкан“ – „Боатин“, „Царичина“, „Козя стена“, „Стенето“, „Соколна“, „Пеещи скали“, „Стара река“, „Джендема“ и „Северен Джендем“.

„Проектът за буковите гори е ценен като трансграничен. Трябва да работим именно по такива теми и то не само в рамките на Европа. Включването на нашите букови гори в списъка на ЮНЕСКО ни задължава да опазваме природното богатство на България“, каза Христо Георгиев.

Серийният обект представлява изключителен пример за незасегнати, комплексни гори в умерения пояс, които демонстрират разпространението на европейския бук от последната ледникова епоха до днес.

С включването на буковите гори в 9-те резервата на Национален парк „Централен Балкан“ българските природни обекти в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО вече са три. През 1983 г., две от най-емблематичните от гледна точка на биологично разнообразие и естетически характеристики природни територии в България, са били включени в Списъка, а именно – Национален парк „Пирин” и Природен резерват „Сребърна”.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Още по темата

Тези растения са най-подходящи за вашия дом през зиматаТези растения са най-подходящи за вашия дом през зимата

През зимата много хора прекарват повече време на закрито, а стайните растения могат да бъдат от голяма полза.

Както посочват експертите, зеленият цвят се свързва предимно с баланс, възстановяване и сигурност.

През зимните месеци гледката на зеленина има успокояващ ефект.

Също така, вечнозелените растения успокояват визуалното впечатление от интериора и помагат на нервната система да се отпусне по-лесно.

Освен това, саксийните растения леко повишават влажността на въздуха и правят пространството по-свежо за живеене.

Присъствието на растения променя субективното усещане за пространството, така че въздухът се възприема като по-лек, а пространството по-приятно.

Грижата за растенията внася малък, но постоянен ритъм в ежедневието.

Сред растенията, препоръчани за зимния период, е сансевиерията, която е едно от най-полезните вечнозелени растения.

Тя толерира лошо осветление и сух въздух, причинен от отоплението. Ето защо е идеална за апартаменти, където през зимата има по-слаба вентилация.

Замията е растение, което добре понася условия на слаба светлина. Листата на това растение внасят нотка елегантност в пространството, без да е необходима постоянна поддръжка.

Фикус еластика също е едно от растенията, които мигновено променят атмосферата в стаята. Това растение обича по-светло място през зимата.

Освен естетическата си стойност, фикус еластика придава на пространството усещане за топлина и оживление, което е особено важно през по-студените месеци.

Аспидистрата често се описва като растение, което толерира по-слаба светлина и температурни промени, което я прави идеална за зимата.

Тя е идеална за коридори, спални или зони от дома, които получават по-малко светлина през зимата.

Редки и застрашени видове растения в БългарияРедки и застрашени видове растения в България

В България има много редки и застрашени растения, които са включени в Червена книга на Република България и са защитени от Министерство на околната среда и водите. Ето някои от най-известните:

https://images.openai.com/static-rsc-4/xgfjZMdC5WFQJponESIhkxz1Bn4VyIzV84oo8HsWWZsNG0R0paqURKZAkDtt3BJ53IXH2scbMbwivlz2ipJC4vpk8ouCgGVsTFJlIKlkypcPBrP7kOSFIKmt7dTkV8yUfH2Md63H2fve0blEar7mt2zNkmilZS5IryKGgMazLM83mwAlXlRkkf01MX704xRf?purpose=fullsize
https://images.openai.com/static-rsc-4/5Ri-cZ9EafrTsGqs2-1kjVy6Hegez_vZGUiZmi3NNT5uomJ8_dExMtsAwXFDXbr3OM6gujxqekqZLA5VDGmAIeSeuWS94b6EBxdjYJ8Ice7qnVrJVL0WxobOfuE_sruTVZ_G_u8DxMCzCcAp9035EGa8FETmF7LypB6663KAk83h2bIWnWV9EIjSfoGQ2Cid?purpose=fullsize
https://images.openai.com/static-rsc-4/8KIMjtvhvT2lpG_6d-a8BmjU2gxNcXICV0DW6B0Q28ncSmq8ZcXHAPYoraZf_E8VQ2seUnd_IIAUtu70vtULO1_qtYBIFBStYCyM0Ux50CNss-aOAvSUJoUl-INUC4EwRjRixpiLuSh_lKyhmYZpGFqR87dssHz-tQXjl29mklWaqufse1HEXKoceRsW8FCQ?purpose=fullsize

1. Еделвайс

  • Къде се среща: Високите части на Национален парк Пирин, Национален парк Централен Балкан и някои райони на Стара планина.
  • Защо е застрашен: Късане от туристи, унищожаване на местообитанията и климатични промени.
  • Ползи:
    • Поддържа биоразнообразието.
    • Символ е на чистата планинска природа.
    • Привлича природолюбители и туристи.

2. Родопски силивряк

  • Къде се среща: Сенчести скали в Родопите.
  • Защо е застрашен: Унищожаване на местообитания и нерегламентирано събиране.
  • Ползи:
    • Уникално растение, което може да преживява продължително засушаване.
    • Използва се в научни изследвания за устойчивостта на растенията към суша.

3. Сръбска рамонда

  • Къде се среща: Влажни скалисти места в Западна България и части от Родопите.
  • Защо е застрашена: Малък брой находища и промени в местообитанията.
  • Ползи:
    • Важен вид за научни изследвания.
    • Допринася за разнообразието на планинските екосистеми.

4. Обикновен тис

  • Къде се среща: Сенчести гори в Рила, Пирин и Родопите.
  • Защо е застрашен: Прекомерна сеч в миналото и бавен растеж.
  • Ползи:
    • Осигурява убежище за много животни.
    • От веществата в него се произвеждат лекарства за лечение на някои видове рак.

https://images.openai.com/static-rsc-4/q7Kd5urSbl4z8Atrt1aXmm7U5647fK6RVQ1VF2TJxUAHN4CMbCPoaVOkwp3Pbju3qGBh6lGd_nLDMZrLr3BEZopqzPcmatb5341bo4Ex4gxI_9hurA7rKo06CcVnTodKJCypI1fmt8wvXoIbso_GqJj2BXzUPfxEC-MAZ5Vq1vqwHWNC86BG-jRO6mDyBoIt?purpose=fullsize
https://images.openai.com/static-rsc-4/pytrlu_BGLSBxVg2SF80FwuKRFg0ZcLA1sH910GAI8m8cwCkDdIqu4IMrr-VM8vjYMeEJw9BtBp1KbVNbXb9BzGZWJGjtA4H7xETWJlbtZc5kBZ9tiYOSMwRsaSU0yqAzJ0YOLDWpFo4t-KfSrlWA4fypnH8DBTDTRSSXUffOXGHRgNIW3oRKbTiYQvYkxUn?purpose=fullsize
https://images.openai.com/static-rsc-4/HeahhXCSy9bWoUG4-9Gv-o5aFWx4H-RPfacuJHOpeRqpmZeq4P57PmuTP9qAoKy_5Fg-_L5ORTZIhCTThTAB-7XBj6W7m7Agi2zFgK0JKY1IncETgr3BSa4Oaqj35foa85aBeCUoxyIKVoa1ZjpLiCN-_cLaIik9LLPlodlGjfWUGj_ul0y3rFd1OI1mIctO?purpose=fullsize

5. Тънколистен божур

  • Къде се среща: Североизточна България и отделни сухи тревни местообитания.
  • Защо е застрашен: Разораване на земите и бране.
  • Ползи:
    • Осигурява нектар за опрашители.
    • Има висока декоративна стойност.

6. Родопски крем

  • Къде се среща: Само в части на Родопите.
  • Защо е застрашен: Ограничено разпространение и човешка дейност.
  • Ползи:
    • Ендемичен вид – среща се почти само в България.
    • Обогатява биоразнообразието и е ценен за опазването на природата.

Каква е ползата от тези растения?

За природата:

  • Поддържат баланса в екосистемите.
  • Осигуряват храна и местообитания за насекоми, птици и други животни.
  • Подпомагат опрашването и съхраняването на генетичното разнообразие.

За хората:

  • Някои съдържат вещества, използвани в медицината.
  • Подпомагат развитието на екотуризма.
  • Имат научна, образователна и културна стойност.
  • Запазването им помага да съхраним природното наследство на България за бъдещите поколения.

Тези растения са ценна част от българската природа. Опазването им е важно не само защото са красиви и редки, но и защото всяко от тях изпълнява важна роля в екосистемите и може да бъде полезно за науката, медицината и обществото.